Убийствата и санкциите не работят при Иран

На 4 декември тази година на ядрения обект в град Димона, Израел, в пустинята Негев, е обявено положение на повишено внимание. Всички, които служат там, са предупредени за опасност. Обектът представлява атомен реактор, който днес официално се нарича „Център за ядрени изследвания Шимон Перес“. Реакторът е построен тайно, извън режима за проверка на Международната агенция за атомна енергия. Обектът работи от началото на 60-те с аргумента за научно-изследователска дейност, но се счита, че именно там Израел произвежда необходимите материали за ядрени оръжия. Израелската държава е една от петте страни, които не са подписали договора за неразпространение на ядрените оръжия и поддържа политика на „ядрена неяснота“, като отказва да потвърди или пък да отрече притежаването на ядрени ракети. Специалистите твърдят, че Израел рaзполага с ядрено оръжие още от 1967 г. Въздушното пространство над съоръжението в Димона е толкова стриктно контролирано, че по време на Шестдневната война израелска ракета сваля изтребител на израелските военно-въздушни сили, който неволно прелита над Димона. Израелските служби за сигурност считат Димона за най-желаната цел за възможни удари от страна на Иран.  

В момента израелските и американски военни подсилват координацията си, очаквайки отговор от Иран, заради убийството на Мохсен Фахризаде, ръководител на военната част от иранската ядрена програма, по-конкретно на изследванията, свързани с приспособяването на ядрена бойна глава към балистична ракета. Израел изчислява, че такъв отговор може да дойде преди края на месец декември. Подготовката включва обичайните протоколи за прехващане на ракети, които биха могли да бъдат изстреляни от Иран. Началникът на Генералния щаб на иранската армия ген. Мохамад Багери заяви, че Иран няма да се успокои, докато ядрените мъченици не бъдат отмъстени. Трябва да се пресмятат и дългосрочните проекции. В Израел има един милион и половина араби мюсюлмани, част от които могат да представляват платформа за вербовка от страна на иранското разузнаване. 

Списъкът на жертвите, свързани с ядрената програма на Иран, е впечатляващ, но последното убийство на Фахризаде е обявено за виртуозно изпълнение, което се възприе от западния свят с обичайното отегчение. Зам.-командирът на Корпуса на стражите на Ислямската революция контраадмирал Али Фадави заяви, че врагът е използвал автоматично оръжие с изкуствен интелект и съвършена камера за лицево разпознаване, управлявано от сателит. По Фахризаде са отправени 13 изстрела с изумителна точност, без да бъде засегната съпругата му, която е била само на няколко сантиметра от него. Версията се опровергава от Артър Мишел, експерт по изкуствен интелект към Института на ООН за разоръжаването. Той казва пред британския „Таймс“, че всички технически елементи, описани от иранския контраадмирал съществуват, но не са обединени в една система, а технологията за разпознаване на лица все още не е толкова надеждна. Фактор от разузнаването на Израел подчертава също за „Таймс“, че „иранците са сериозно притеснени, че такава сложна операция е извършена дълбоко в тяхната територия, и се опитват да представят убийството с елементи от научната фантастика. Те се опитват да разберат как сигурността им е била нарушена и несъмнено ще се търкалят глави.“

Тази израелска политика на ликвидиране на фигури, ангажирани с ядрената програма на Иран, не намира пълна подкрепа вътре в страната. Например Бени Ганц, министър на отбраната, който трябва да заеме премиерския пост след Бенямин Нетаняху, счита, че подобна политика може да доведе до това, че един ден Израел да загине от ирански ракети. Според днешните оценки „Хизбула“ не желае да се забърква на този етап в регионална военна ескалация и ще отложи усилията на Иран да бъде включена в отмъстителни атаки. Иран обаче има редица възможности за отмъщение, и рано или късно ще реализира някоя от тях.

По времето на Тръмп американските и израелските действия срещу Иран се засилват. Израелските военни сили често атакуват на север като така възпрепятстват опитите на иранската армия да се укрепи в Сирия. Почти прекъснати са и контрабандните операции за пренасяне на оръжие от Иран за „Хизбула“ в Ливан. Трябва да добавим и убийството на генерал Касем Солеймани през януари, както и експлозията в ядреното съоръжение в Натанз през юли. Тръмп извади САЩ от сделката през 2018 г. и за две години Иран е увеличил запасите си от нискообогатен уран 12 пъти, количество, което е повече от предвиденото в сделката. Наскоро иранският парламент одобри закон, според който производството на нискообогатен уран трябва да се увеличи до 500 кг на месец и това количество да остава на територията на страната. За сравнение в момента Иран произвежда всеки месец по-малко от 150 кг. Организацията за атомна енергия на Иран се задължава да инсталира 1000 усъвършенствани центрофуги за обогатяване и още 164 центрофуги за изследвания и разработки, както и да проектира нов реактор с мощност 40 мегавата, какъвто е и настоящият реактор, който има възможност да произвежда плутоний в оръжеен клас. Паралелно с всичко това иранското правителство е решило да прекрати сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия, което означава спиране на всякакви инспекции и проверки на ядрената програма, ако не се възстановят банковите връзки на Техеран и продажбите на нефт. Всичко това звучи повече като зов за дипломация, отколкото като заплаха. Иран се опитва да подкани Байдън за максимално бързо решение за сваляне на санкциите. Още повече, че аятолах Али Хаменей има правото да отменя законите, ако е налице целесъобразност. Не така безопасна обаче изглежда ситуацията в анализите на израелските служби за сигурност.

„Иран се приближава все повече към това да се сдобие с ядрено оръжие, не можем да го позволим“, казва Байдън като подчертава, че остава ангажиран с ядреното споразумение от 2015 г., явно считайки сделката за възпираща. Да не забравяме, че Байдън поначало нарече излизането на Тръмп от сделката „катастрофа, която САЩ сами си устроиха“. В този смисъл светът трескаво очаква какво ще предприеме администрацията на Байдън по отношение на Иран.

Всъщност Израел не е заинтересован от ядрената сделка с Иран, тъй като израелските служби за сигурност са убедени, че така или иначе Иран ще продължи работата си по изработване на ядрено оръжие. Бенямин Нетаняху недвусмислено подчертава, че завръщане към споразумението от 2015-а не може да има. И че светът трябва да е безкомпромисен към опитите на Иран да произведе ядрено оръжие. В същото време обаче Дрор Шалом, до съвсем скоро ръководител на аналитичния отдел към военното разузнаване на Израел, казва следното: 

„Иран е много далеч от това да падне на колене и няма да направи отстъпки. Не е доказано, че разпадането на ядрената сделка с Иран е полезно за интересите на Израел“. 

Това, което със сигурност е доказано, е, че санкциите и убийствата не работят като подход срещу Иран и не решават проблемите с регионалния активизъм на шиитската държава и ядрените й амбиции. Тъкмо обратното. В момента се оформя и  стратегическа версия за алтернативен подход: мобилизирането на арабски ресурси срещу Иран би могло да има по-добър ефект от използването на американска военна сила и израелски тайни операции. Става дума за това, че влиянието на Иран може да бъде постепенно изтласкано от арабския свят чрез ненасилствена конкуренция от регионалните арабски държави. Този интелигентен натиск би могъл да даде по-голям и дългосрочен ефект от принудата, санкциите и заплахите.