Нов литературен гид разказва как да обичаме родината

„Как да обичаме родината?” е въпросът, чийто отговор търси новият литературен гид „България за напреднали”, в който Светлозар Желев събира разказите на 33-ма души, свързали себе си със страната ни без задължително да са българи. „Това е книга, която не ни казва как да обичаме България, защото България е навсякъде и живее във всеки един от нас“, казва Светлозар Желев: 

„Това е първата книга от поредицата „Литературен гид“. В книгата има различни текстове – на имена, които със сигурност познавате, които със сигурност сте чели и на наши съвременници, които са направили нещо важно за българския контекст“.  

Сред страниците на сборника можем да срещнем имена на класици като Атанас Далчев и Николай Лилиев, Кирил Христов и Райко Алексиев, в чиито текстове откриваме българския манталитет и кривиците, от които често се срамуваме. От другата страна стоят българите, напуснали страната или чужденците, намерили любовта в лицето на българи.  

Един от авторите – Десислава Апостолова, журналист и кореспондент на БНТ в Брюксел: 

„Реших, че може би моите преживявания са и преживяванията на едно цяло поколение. Затова написах и текст за книгата“.  

Юлиан Попов, който се включи от Лондон – бивш министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков; човек, който има експертиза в области като енергетика, зелена енергия, екологията, образование, преводач, писател, автор на книгите „Островът на мъглите“ и „Английска България или Швейцария на Балканите“:  

„Всички ние, които сме някъде другаде не знам дали сме напреднали, мисля си че сме по-скоро отместени. Това е много интересна и чудесна книга, която представя погледа на отместените хора. И като се отместиш от България каквото и да правиш, колкото и да й се ядосваш, тя си оставя едно очарователно място“.  

Писателят Георги Господинов участва в сборника „България за напреднали“ с откъс от романа си „Времеубежище”, поставящ въпроса за (не)приемането на това, което ни заобикаля – от позицията и на изследващ, и на обичащ:  

„Нашите отношения с България не са лесни. Моите лични са на тяга и на тъга – тяга, когато не съм тук, и тъга, когато съм тук. Спомням си как веднъж, пътувайки от летището в Рейкявик и гледайки лунния пейзаж, си представих, че зад мен стоят баща ми, дядо ми и баба ми, която много обичаше да пътува, но така и не напусна родното си село и привикваше всякакви хора да ѝ+ разказват за света. И тогава чух дядо ми да казва „Тук нищо не може да си засадиш“, подобно на думите му след поредното ми ходене във Венеция: „Боже, тези хора къде си пасат овцете, то навсякъде вода!“. Именно това е българското особено желание да пътуваш и в същото време да проявяваш защитен рефлекс – абе, тук е най-хубаво. Ние носим в себе си тези противоречия и трябва да си даваме сметка, че когато спорим с родината си, всъщност изваждаме отношения, трупани поколения назад. Затова и чрез текстовете в тази книга авторът прави опит да ни върне в родината и да се сдобрим с нея.”

А следващата книга на Светлозар Желев ще се казва „Гурме за напреднали“.