Три момичета от неделно училище с награди от Пловдивска митрополия

Пловдивска митрополия награди три момичета от неделното училище в смолянския квартал Устово. Две първи и една втора награда спечелиха Антония Кушлева, Диана Павлова и Теодора Аврамова след участието си в конкурса „Въведение Богородично“. Техен преподавател е Росица Примовска.

Есето на Антония Кушлева от 12 клас от неделното училище "Свети Николай Чудотворец" в Смолян е озаглавено "Богородица е измолена на колене":

"Християнството е най-разпространената религия в света. Аз съм горда с това, че съм християнка. Но какво всъщност означава това да си православен християнин? В 21 век повечето хора смятат, че, ходейки на църква веднъж годишно, е повече от достатъчно. Не разбират, че с вярата идва и отговорността към нея. Все пак по какъв начин Бог може да види, че вярваме в Него и в словото Му? Разбира се, чрез молитвата.  Тя е обръщение към Бога, най-силна е в храма, когато всички се молят заедно. Но има смисъл от нея, само ако тя е казана с желание, искрено  и от сърце.  Всеки вярващ трябва да се моли.

Къде се е загубила тази нужда от вяра и постоянна молитва към Бог през годините? Защо се водим от фалшиви и безсмислени ценности? Защо материалното се поставя  над  духовното? Защо търпим покварата от модерността на обществото? И защо търсим Бог и помощта Му само в трудните моменти, но не Му благодарим в хубавите? Ето защо е полезно и душеспасително децата още от малки да се въвеждат във вярата от семейството, от неделното училище или от преподаване на Православие в клас. Имаме силни примери в Библията.

Още преди да се роди Светата Дева – Майка Богородица - праведните ѝ родителите Йоаким и Анна се молели ежедневно. Те се уповавали на вярата. Наскоро пак видях една тяхна икона и си представих молитвата им. Представих си мъката, която изпитвала Анна, че до старост нямала детенце. Представих си я в градината, как пада на колене и поглежда към небето, горещите сълзи  се стичат по лицето й. И когато Бог най-после  изпълнил молбата им и ги дарил с рожба, те спазили обещанието си и въвели малката Мария в храма на едва 3 годинки. Така тя била възпитана по възможно най-добрия начин. Възпитана да вярва и обича Бога и по този начин по-късно става майка на нашия Спасител Иисус Христос. Това се е случило, само защото родителите й са изпълнили обещанието си, доверявайки се на Бог.

За съжаление обаче, ние вече сме забравили колко е важно да изпълняваме обещанията си и да държим на думата си.  Отклонили сме се много от правия път. От пътя на Бога. Искаме неща като пари, скъпи коли, имоти и си мислим, че те ни правят щастливи, докато те само ни погубват. Докато не постигнем мир със себе си и с Господа, ние никога няма да намерим пълното щастие. Ще се лутаме, търсейки неща, които нямат значение. 

Трябва да се върнем към Истината. Трябва отново да повярваме. Да поддържаме  пламъка на вярата. Да благодарим на Господ за всичко, което имаме, и да не му обръщаме гръб.  За целта да не  търсим нов модел на подражание. А колко е хубаво да подражавахме на самата Божия Майка. Ако поне опитаме да водим  чистия и смирен живот, който Тя е водила. В едно отношение мога да сравня себе си с Нея и с милостта на Бог. На моите родители също е било казано, че не могат и  няма  да имат деца. Те много страдали и също са се молили усърдно.  И чудото се е случило. Аз съм се появила на бял свят, само и единствено благодарение на Бог, който се е смилил, виждайки мъката им. Той е помагал и на мен в много ситуации, за което винаги съм му била благодарна. Понякога се замислям - ако по телевизията рекламираха  ходенето  на църква, както рекламират всичко друго, дали повече хора щяха да се завърнат към религията и да тръгнат по правия път? Как можем да преоткрием това толкова ценно и необходимо нещо?  Понякога не намирам  логика в човешките действия. Кой и защо е  казал, че да се молиш и ходиш на църква не е „готино” и актуално? А може би просто през годините, с усложняването на живота и забързаното ежедневие, на хората  им  остава все по-малко време и това е причината да забравим Бога?

Но аз тая надежда. Смятам, че Той е справедлив и ще ни прости.  Силно се надявам, че всички ние ще осъзнаем необходимостта от това да вярваме. Или, че поне някои ще искат отново да усетят Божествената сила и спасение. Няма по-хубаво нещо от това да влезнеш в храма, да се помолиш и да усетиш Божията благодат. Да срещнеш от иконата очите на Света Богородица и отново да видиш родителите Й на колене как се молят, а после как  въвеждат малката си дъщеря в Йерусалимския храм. Когато някой ден аз самата имам деца, ще ги възпитам в християнските ценности и традиции. Ще им разкажа за Бог и Иисус Христос. За малката Мария, която сама изкачила високите и стръмни стъпала, водещи към храма. Как е била известена и се е подготвяла да стане Майка на Божия Син. Ще им разката за добродетелите и пороците. Ще ги науча да вярват и обичат Бога, както аз самата правя. Няма да загубя надежда, защото знам, че хората ще разберат кое има най-голяма стойност".

Първа награда за рисунката си „С мама към храма“ завоюва и Диана Павлова от 9 клас.

Втора награда бе присъдена на Теодора Аврамова от 8 клас за рисунката й „Въвеждане на малката Дева Мария в Йерусалимския храм“.

И трите момичета са активни членове в неделното училище,  включват се сърцато и в доброволческата дейност с децата към Съюза на инвалидите в Смолян и Дома за стари хора в с. Фатово. Старанието им е възнаградено. Те се учат в Гимназията  с преподаване на чужди езици „Иван Вазов“ в Смолян.

Духовен наставник на неделното училище в кв. Устово е свещеник Васил Маджаров, който посочва, че най-главната цел в Неделното училище е да запазим светлината и чистотата, която излъчват децата през всички дни на живота им. Да не замъгляваме чистия детски образ. Да възрастват в живота в добрите и полезните дела. Нека Бог да ги благослови със здраве живот и благоденствие да ги пази от всяко зло обстоятелство.