Димитър Караджов e български композитор, автор на няколко опери, поставяни в чужбина, но у нас напълно непознат. В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 135 години от неговото рождение на 18 ноември 1885 г.
Димитър Караджов е роден в Пловдив. Музикалното си образование получава във Виена, Дрезден и Берлин, като най-голям принос при оформянето му като творец има Резничек, но в творчеството му се усеща влияние от Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Макс Регер, както и от френските експресионисти. Търсенията на Караджов са в областта на съвременната музика - вероятно той е първият български модернист.
За първи път концерт с негови творби прозвучава у нас на 12 декември 1919 г. в Народния театър, а следващата седмица и във Военния клуб. Свири Гвардейският оркестър под диригентството на Маестро Атанасов. В списание “Везни“ излиза рецензия за коцерта, подписана от Людмил Стоянов, в която четем:
“Богата и разнообразна мелодия, в която капризите на един модерен дух внасят чувствени емоции на някой минал или бъдещ свят. В нея няма нищо еклектично, нищо, което да напомня шаблон - светкавичен и необуздан, на места като Щраус, морен и сластен в своито източни мотиви - като Шуман и Римски-Корсаков, той им, все пак нещо напълно свое и близко нам - това е неговата славянска меланхолия.“
Въпреки че Караджов живее във Виена, той поддържа връзки с кръга около Гео Милев - на българските модернисти. За него Гео Милев отбелязва: „Композитор с огромна музикална култура“. През 1914 г. Караджов композира музикалната пантомима „Младият крал“ - либретото е на Теодор Траянов по творбата на Оскар Уайлд. Пантомимата е поставена във Виенската Фолксопер и е играна 14 пъти. Създал е и още няколко опери: „Дъщерята на Пилат“, “На морския бряг, “Милкана“ (приета в репертоара на Будапещенската опера), “Антигона“. Композира симфонична и камерна музика.
Има и литературни произведения - от замисления триптих „Златоструй“ през 1921 г. издава на немски език драматичната поема „Светицата“ с илюстрации на прочутия Оскар Кокошка. През 1920 г. той се връща в България, воден от мечтата си да създаде културен център в София, в който да има сграда за оперен театър, концертна зала и помещение за оперна музикална академия, и всичко това със собствени средства. Единственото нещо, което иска от Нардното събрание, е да му се отдели терен в центъра на София. Мотаят го две години и накрая, когато разрешават строежа, той внезапно умира - на 23 януари 1923 г., само на 48 години.
Тъжно е, че една такава светла личност като Димитър Караджов е напълно забравена - липсват партитурите на творбите му, почти нищо не се знае за живота му, дори и този невероятен жест - да построи културен център в София - никъде не се споменава. Питам се... толкова ли много композитори с европейска известност имаме, че да можем така, с лека ръка, да ги подминаваме?
Младия и обещаващ музиковед Калина Томова ни води в света на ранната музика – един от най-загадъчните и вълнуващи периоди в музикалната история. Калина сподели своите проучвания в областта на полифоничната музика от XV век и разказа за важността на този период за развитието на европейската музикална традици я. Като изследовател, Калина..
Стефан Вълдобрев , актьор, композитор, музикант, певец и филмов режисьор е гост в поредицата на "Нощен хоризонт" - "Магията на театъра" . Познавате Стефан Вълдобрев от театралната сцена, от киното, както и от концертите му с "Обичайните заподозрени". В едно интервю той казва: "За мен обиколките из България са като зависимост. Обичам страната,..
В района на подлеза до автогарата в Габрово започна вторият Mикрофест на платформата Capturing Creativity на габровката Росина Пенчева. Тази година микрофестивалът носи името "Инфундибулум" и преобразява нетипичното за събития градско пространство с триизмерна артинсталация, читалня за фантастика, концерти и диджей сет. "Това е второто..
Как да продължиш живота си, когато няма на кого да дадеш любовта си? Когато най-близкият ти човек изчезне? Такива въпроси си задава младата режисьорка Симона Евстатиева в своя късометражен филм "Двама" . Режисьорката Симона Евстатиева и актрисата Яна Божанин са наши гости в рубриката "Кинорадио" . В актьорския състав на продукцията, която..
Във второто издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Един час, посветен на изкуството на тримата велики български баси Борис Христов, Никола Гюзелев и Николай Гяуров: - Излезе специално издание на списание ЛИК, посветено на 110-годишнината от рождението на..
В Плевен при голям интерес продължава Международният музикален фестивал Лауреатски дни "Катя Попова". Организатори на събитието са Община Плевен и Плевенската филхармония. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. БНР е медиен партньор. Със сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф и Концерт за пиано..
По повод 75-годишнината от създаването на Русенската опера бе открита специална изложба на скици, проекти за декори и костюми от най-известните оперни и балетни постановки през годините. За първи път публиката има възможност да види как се създава спектакъла преди бляскавото представяне на сцената с артистите. В централната зала на..
Започва национална кампания за събиране на лекарства с изтекъл срок на годност . Кампанията е под надслов " Земята не пие лекарства "...
Учениците от ловешката езикова гимназия излязоха на двора в голямото междучасие и изпяха песента "Клетва" в памет на Кирил Маричков. Именно за..