Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, нарече законодателните промени "манифест на лобизма".

"Практиката на финансови стимули, възникнала в държавите членки на Европейския съюз, и то в старите държави членки, като стимул за дебютното кино, нискобюджетното кино, което се осъществява и се произвежда от държавите членки. Те не са възникнали като инструмент, който единствено и само стимулира чуждестранни кинопродукции и дискриминира националните продуценти", допълни Андреева.

Според Андреева стимулите трябва да са насочени към местните продуценти, към нискобюджетното кино, към дебютното кино и след това към чуждестранни компании и чуждестранните продукции.

"В мотивите отсъстват категорични числа, които доказват на основата на анализ, разходи, ползи, колко е добавената стойност в момента на филмовата индустрия, колко са заетите и с колко биха нараснали при положение, че 15 милиона годишно ще се разходват по отношение на финансовите стимули", допълни Андреева.

През август беше даден срок за обществено обсъждане на предложените промени в Закона за филмовата индустрия.

Структурата на показа на европейско ниво включва следното съотношение - 60 към 40 приблизително е американското кино спрямо европейското.

"В България 83%, по данни на Националния статистически институт, е показа на американско кино в кината, т.е. българските филми и европейските имат 15%, българското кино е с показ 5-6%. Това означава, че всички средства, които инвестираме в производство, трябва да достигнат до българския зрител, а това не се случва".