Бръмбар в мравуняка

На 8 декември 1980 година в 23.00 часа пред една от скъпите сгради в Манхатън проехтяват четири изстрела. Жертва на нападението е Джон Ленън. 

През тази година отбелязваме както 80 години от рождението му, така и 40 години от неговата смърт. Британският певец е една от най-влиятелните личности в съвременната ни история, но всички го познават като част от „Бийтълс“. Животът му след разпада на групата рядко се обсъжда, защото е силно повлиян от политиката, а много хора искат да се забравят посланията, които ни носи Джон Ленън.

Той е един от по-специалните членове на първата световна супергрупа. Не само пише текстовете и музиката на повечето им песни, но и постепенно започва да показва своя политическа позиция. 

На 4 ноември 1963 година групата свири в една от големите зали в Лондон. В публиката са кралица Елизабет, кралицата майка и принцеса Маргарет. Преди края на концерта Ленън се обръща към публиката: 

„За последната ни песен ви моля за помощ. Нека хората от евтините места да пляскат с ръце, а останалите просто подрънквайте с бижутата си“. 

Три години по-късно едно от интервютата на групата предизвиква международен скандал.

„Първоначално аз изтъкнах този факт за Англия, че за децата означаваме нещо повече, отколкото Исус или религията. Не го натрапвам, а споделям само като факт“. 

Ленън подчертава, че „Бийтълс“ не се сравняват с Господ, нито претендират, че са по-значими от Христос. Това негово изказване затваря голяма част от САЩ за тях. По време на турнето на групата през 1966-a не посмяват да слязат на юг. Там щатските власти им обявяват бойкот, песните им са забранени и не се излъчват, а плочи и сувенири са изгорени на огромна клада в град Мемфис.

При записа на Белия им албум през 1968 година се появява и песента „Революция“. Тя е написанa от Ленън и доказва промяната, която назрява във възгледите му. На следващата година той връща на кралицата Ордена на Британската империя като протест заради намесата на страната в Нигерия и подкрепата на Лондон за водената от Америка война във Виетнам. Той иска политиката да влезе като една от важните теми за „Бийтълс“, но в крайна сметка групата се разпада.

Джон Ленън поема по собствения си път на борец за мир и човешки права. През 1969 година той се жени за художничката Йоко Оно. По време на медения си месец правят два ненасилствени протеста срещу Виетнамската война, като остават в продължение на седмица в леглото си в хотел „Хилтън“ в Амстердам и канят пресата в стаята си. Тогава е записана и песента „Да дадем шанс на мира“. През 1970 година те се местят в САЩ, но ситуацията там се оказва по-различна.

Действията на Ленън са възприети като опасност за държавната сигурност. Да се говори за мир в момента, в който през 1968 година войските на Вашингтон във Виетнам достигат до 500 хиляди души, а по заповед на президента Никсън през 1972 година за 11 дни по време на операция Лайнбрейкър са изсипани 20 хиляди тона бомби, е наистина опасно. 

Ленън се включва в антивоенното движение в Съединените щати. През 1971 г. излиза песента му „Честита Коледа, Войната свърши“. Той е обещал участие в антивоенен концерт, който да се проведе едновременно с националната конференцията на Републиканската партия в Сан Диего. Разсекретените документи на ФБР и ЦРУ показват, че в този момент той се превръща в мишена на тайните служби. Ако дотогава само е наблюдаван от Бюрото за разследвания, вече срещу него започва операция.

„Нямахме идея, че сред публиката има агенти на ФБР, които записват текстовете на песните“, казва Йоко Оно. 

Най-великата демокрация погва един певец, мечтаещ за мир. Ленън не само е следен. Никсън се опасява, че дейността на бийтълса може да му коства преизбирането. Заради това е започната процедура по депортация. Битката продължава три години и половина. Едва през 1975 година излиза решението на съда, в което е заявено, че няма да предприеме „избирателна депортация, основана само на засекретени политически основания“. Само че в този момент Ричард Никсън вече е подал оставка след скандала „Уотъргейт“ и войната във Виетнам е към своя край. Резултатът от шпионажа е, че Джон Ленън развива мания за преследване. Той е наясно, че телефонът му се подслушва, агенти на службите го следят и може всеки един момент да бъде арестуван.

„Мисля, че искаха да ме сплашат и успяха. Страхувах се, бях параноичен“, казва Ленън. Това, което го спасява дълго време, е неговата известност, но скоро депресията го надвива и в продължение на пет години Гласът на мира не издава нито една песен. Едва през октомври 1980 година отново излиза последният му сингъл, а следващият месец и албум. Само дни по-късно е застигнат от куршумите на убиеца, който е обявен за побъркан. 

Светът загубва един от най-големите си музиканти, а Западът един от своите критици и дисиденти. Странно защо не помним за тази част от историята на уж демократичните държави през Студената война. История, пълна с репресии и преследване, същите каквито е имало и на Изток. Трагичното е, че живеем така и днес. От едната страна събарят паметници, от другата плашат с връщането на комунизма. Правителствата търсят външния си враг, за да замажат провалите си пред хората, а по-добър свят може да има, стига да можем да си го представим. Свят без граници, в който от небето не се сипят бомби, свят без войни, такъв, за какъвто ни пее Джон Ленън.