През последния месец нещата около плазмата драматично се промениха. Промениха се взаимоотношенията между участниците в процеса – кръвния център, лекуващия лекар и близките на болния, които искат да дарят плазма. Под натиск те започнаха да налагат свои правила. Това обясни пред БНР д-р Павлина Михайлова от Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма.
Допреди месец хората даряваха плазма безвъзмездно като солидарен акт. Стана така, че плазма, дарена от близки на болни, не стига до тях дни наред. Затова и под натиска на близките започна поименно даряване на плазма. Тя обаче отново закъснява да стигне до лекаря, разказа д-р Михайлова в предаването „Преди всички“.
Каква е картината? Лекуващият лекар иска плазма от съответния кръвен център. Той си прави искане, кога ще получи плазма, му отговарят от кръвния център. Паникьосаните близки на болния се намесват в този процес и започват да звънят на лекаря и на кръвния център. В кръвния център записват за една седмица напред, а през това време човекът може да почине, каза д-р Павлина Михайлова. По думите ѝ близкият човек е в патова ситуация. Той иска да дари, а дарява чак след седмица. В отговор кръвният център дава втора опция – да се дари веднага, без записване, цяла кръв.
Това е проблематично и рисково за преболедувалия коронавируса, смята д-р Михайлова. „Вие си представете – човек е боледувал преди два месеца от Covid и сега, без да му се разяснят някакви неща, му се казва – ела, дари цяла кръв. От тази цяла кръв се извлича една доза плазма, при другата процедура – плазмафереза, се извличат три дози. Никой не знае какви са дългосрочните последици от тази коварна болест. Ти си бил болен преди два месеца и сега отиваш да даряваш нещо, което е толкова важно за теб – цяла кръв“.
За нас това не е приемливо, при положение че могат да се разкрият кръвни центрове в още няколко областни града, коментира д-р Михайлова. „Там, където има възможност, да се отвори пункт за даряване на плазма, където има лекар – да се отвори“, апелира тя и уточни, че става дума за временно разкриване на такива центрове до края на пандемията. „Могат да бъдат спасени десетки, стотици хора“.
Държавата досега трябваше да осигури оборудване за функциониращите регионални кръвни центрове, посочи още д-р Павлина Михайлова. Апарати за плазмафереза втора употреба струват около 40 хиляди лева.
Много е важно лекарите, които прилагат лечението с плазма, да бъдат наясно с последните световни протоколи, изтъкна д-р Павлина Михайлова. Утре в 18 часа Сдружението за лечение на Covid-19 с рековалесцентна плазма организира уебинар по темата за лекари от страната.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..