Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Български фирми се включват в Европейската програма за промишлено развитие в отбраната

Снимка: БГНЕС

Три български компании участват в Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната. Целта на програмата е да увеличи военния капацитет на ЕС и сътрудничеството между малки и големи фирми.

Една от българските компании участва в проект за киберзащита и подобряване на морското наблюдение. Друга компания работи по усъвършенстването на европейска система за стратегическо командване и контрол. Компанията на Цветан Узунов от Пловдив прави малките Линукс компютри в консорциум от фирми от Франция, Германия и Словения. Заедно те разработват изчислителната платформа за автономно управление на военни дронове, за чието управление ще използват алгоритми, създадени от изкуствени интелект в реално време. Така дроновете ще могат да изследват терени и да правят стратегии. 

„Наш е хардуерът, който прави камерите, управлението на тези дронове и събирането на информация“, пояснява Цветан Узунов от пловдивската компания. По думите му това е много добра реклама за фирмата. „Ако можеш да се класираш в такъв проект, това значи, че наистина си конкурентноспособен и то на европейско равнище.“

Европейските програми поемат част от разходите, които фирмата прави за изследвания в област, която е и бизнес на компанията, допълва Цветан Узунов.

Ако в консорциума по който да е проект има малки и средни предприятия, то европейското финансиране е по-голямо, уточнява говорителят на Европейската комисия Соня Господинова. „За миналия период, в който бяха обявени тези 16 проекта, 37% от участвалите фирми са малки и средни предприятия. Проектите, които са били спечелени, са от фирми, които се намират в 24 страни членки.“

Съвсем скоро ще стане ясно дали и други български фирми ще участват в новите 12 проекта, обявени по Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната. Предложенията се отправят до началото на декември, а в първото тримесечие на 2021-ва година ще бъдат ясни резултатите, посочва Господинова.

Подобни програми са важни за българската отбранителна индустрия, става ясно от думите на Николай Величков, заместник-ръководител на дирекцията в Министерството на отбраната, която отговаря за политиката по въоръженията. Според него конкурсите дават възможност на предприятия и научни институти да кандидатстват за участие в тези проекти.

Бизнесът си прави няколко извода от кандидатстването по европейски програми.

Първият е, че българска компания все още няма административния капацитет да организира други европейски компании за създаването на консорциуми. Вторият извод, който Цветан Узунов изтъква, е по-стряскащ, поне за българските чиновници - заради липсата на административен капацитет тук бизнесът ще предпочита да заобикаля държавата в търсене на европейски пари за разработки.

Когато финансирането идва директно от Европейската комисия, се спестява много време. Избягва се неудобството да комуникираш с неособено компетентната българска администрация, подчертава Узунов. Той дава конкретен пример със съвместен проект, който на европейско ниво са спечелили, но тъй като трябвало да се финансира локално, от защитения пред ЕК бюджет тук не са получили „нито един лев от фонда за иновации, който е партньор на тази програма в България“.

„А има и такива ограничения, че наука трябва да се прави в България с 60 лева на ден, което е просто безумие“, коментира Цветан Узунов. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49