България временно преустановява подкрепата си за Република Северна Македония и няма да даде съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция, докато не получи ясни гаранции за промяна в политиката на Скопие към страната ни в правно обвързващ документ. Това обяви вицепремиерът и министър Екатерина Захариева по време на изслушване в парламента.
Тя напомни, че активната и последователна политика на България към Република Северна Македония е пример за приемственост и междупартиен консенсус:
"България е правила всичко по силите си в опит да постигне едно качествено ново начало в двустранните отношения със Скопие.
Независимо от всички наши прояви на добросъседство Скопие не промени същността на своята политика към България - в подкрепа на неоснователните малцинствени, исторически, езикови и други претенции.
Докато не получим правни гаранции, че тази политика ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция и реално стартиране на преговори за членство."
Българският дипломат номер едно посочи какви са очакванията на външното ни министерство към югозападната ни съседка по отношение на правно обвързващия документ:
"Лично аз считам, че трябва да бъде протокол към договора, а не договор между двете правителства, така че той да бъде ратифициран от двата парламента. Това е позицията на българското външно министерство. Предпочитаме да бъде протокол към договора, ратифициран от двата парламента".
Вицепремиерът Красимир Каракачанов също изтъкна какво се очаква от Република Северна Македония:
„Отказ от малцинствени претенции, отказ от езика на омразата - това означава промяна на образователната система, отказ от присвояване и фалшифициране на българската история, реабилитация на всички граждани на Македония, които след 1944 година бяха репресирани, убити или вкарвани в затвори заради своето българско национално самосъзнание, както и полагащото се обезщетение на техните семейства".
Каракачанов допълни, че алтернативата пред Северна Македония е или да промени поведението си, или да повтори сценария на дългото изчакване от 28 години, докато постигне съгласие с Гърция:
"Ние сме "за" разширението на ЕС на територията на Западните Балкани - на първо място Република Северна Македония, но това не може да бъде безусловно. Няма как да се разчита, че някой друг отвън ще притиска България и ще я принуди да си смени политиката. От тук нататък следва колегите от Скопие да си вземат необходимата поука".
От своя страна премиерът Борисов подчерта, че позицията на България е принципна, изтъквайки, че „има неща, с които няма как нашия народ да се съгласи“.
Българското "не" на началото на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз не е инат, заяви премиерът и отправи критика към Скопие за липса на ангажираност, но все пак изрази готовност за продължаване на преговорите, изпълнение на Договора за добросъседство от страна на Скопие и загърбване на антибългарската реторика там.
От БСП критикуваха липсата на прозрачност при преговорите, но определиха българското вето като правилно.
Депутатът от левицата Кристиан Вигенин препоръча:
„И един личен персонален ангажимент на министър-председателя оттук нататък. Ако е необходимо и преговорният екип да бъде преразгледан. За нас е още стои въпросът каква е причината вицепремиерът и министър на отбраната да бъде в този процес".
В телевизионно интервю премиерът на Северна Македония Зоран Заев изрази недоволство от българското вето и изтъкна, че все още има възможност да се постигне договор във времето на германското председателство на ЕС.
Пред ТВ21 той изрази мнение, че когато Европа е трябвало да се държи европейски, това не се е случило. И затова българската блокада на преговорите за членство на Скопие за него е поражение за Европейския съюз.
Заев декларира, че ще продължи да гради отношения с България в духа на приятелството. Защото още има шанс до края на годината да започнат преговорите за еврочленство.
Скопие няма никакви претенции за територия или национално малцинство в България, заяви официално Зоран Заев:
„Няма никакви териториални, нито малцинствени претенции“, каза той.
Скопие обаче очаква от София да признае македонския език и идентичността на народа на Република Северна Македония, заяви Заев. И отхвърли искането на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за среща на лидерите на парламентарните партии по спора с България.
„Не ми трябва Мицкоски, за да се скарам с България. Мога и сам да се скарам. Ако го повикам, кавгата не ни бега“, бяха думите на премиера на Северна Македония.
За следващата седмица се подготвя национален протест на 12 психиатрични болници пред Министерството на здравеопазването. Те настояват за по-добри условия на труд и 50 на сто повишение на заплатите. В сряда медиците от психиатричните болници протестираха за трети пореден ден с искания и за подобряване на материалната база и определяне на..
Снощи депутатите одобриха окончателно промени, според които от 1 юли лекарствата срещу инфекциозни заболявания ще бъдат безплатни за децата до 7-годишна възраст. Здравната каса ще плаща най-евтините медикаменти. Това означава, че ако са изписани по-скъпи, родителите ще доплащат, поясни, в интервю за БНР председателят на Българския фармацевтичен..
Парламентът трябва да гласува управител на Националната здравноосигурителна каса. Предстои също избор на съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Само един е кандидатът за управител на Здравната каса. Номинацията на доц.д-р Петър Стефановски е внесена от ПГ на ГЕРБ-СДС. Той е бивш зам.-министър на здравеопазването , бил е..
КНСБ подготвя шествие и протест пред сградата на парламента с искане за по-голямо увеличение на заплатите в публичния сектор с бюджета за тази година. В 8 ч. синдикални структури от публичния сектор ще бъдат пред Народното събрание, за да настояват в бюджета да се впише по-сериозен ръст на възнагражденията в редица недофинансирани сфери...
Очаква се Бюджет 2025 година да бъде обсъден по същество и гласуван на второ четене в Народното събрание. До късно снощи текстовете му, които достигат почти 700 страници, бяха докладвани в полупразната пленарна зала. Бюджет 2025 е изчислен с дефицит от 3% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Това формира недостиг от 6,4 милиарда лева...
Измъчването на животни влиза за първи път в Наказателния кодекс в страната ни през 2011 г. Предвиденото наказание тогава е затвор до 3 години. 12 години по-късно горната граница е увеличена с една година. Предложението на правосъдния министър е наказанието за малтретиране и измъчване на животни да стане до 8 години лишаване от свобода, а темата..
Ситуацията в Турция остава напрегната след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. 105 са задържаните . В столицата Анкара са били проведени няколко протеста. На един от протестите е бил използван сълзотворен газ. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е задържан МВнР с предупреждение за пътуващите до Истанбул Това обясни пред БНР..
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Има координиране за овладяването на българската храна и оттам за контролиране на вота . Това мнение изказа пред БНР бившият заместник-министър на..
Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията..