Симона Петкова: Светът има нужда от оригинални хора

Симона Петкова е едно скромно момиче от Габрово, което преследва мечтата си докрай. След години на адски труд, лишения и сблъсъци с реалността, футболистката от националния ни отбор се наслаждава на мечтаната кариера. Буди се с приказната гледка на езерото в Лугано, но по-важното - чувства се оценена в новия си клуб – швейцарският Лугано.

 „Швейцария е страхотна страна. Лугано е един от красивите градове. Радвам се на гледка към езерото всеки ден. Вече свикнах към спокойния ритъм на живот. Тук всичко е подредено, красиво, спокойно. Щастлива съм, че мога да живея и да играя футбол в една от развитите страни. В началото това спокойствие даже е дразнещо. Аз съм с балкански темперамент, обичам всичко да се случва бързо, давам зор и т.н., докато тук хората те обграждат с едно спокойствие, непукизъм. Хората са супер непринудени, спокойни, няма бързане по улици, в градския транспорт. Като цяло доста по-различно е от нашата реалност“, разказа Симона.

„Аз съм едно от момичетата, които дават енергията на терена. Един от лидерите на отбора съм. Има много шеги и закачки, може би защото знам езика. Говорим на английски, на италиански. Искам да се похваля – за втори път бия дузпите в отбор. Извън България. Имахме мач за Купата на Швейцария и преди мача треньорът каза: „Симона, ако има дузпа, ще я биеш ти!“. Ти не можеш да вземеш топката и да биеш дузпа. Дузпата ти се дава като отговорност, като доверие, като вяра. Това е за мен успехът. Аз съм изключително щастлива, че хората вярват в мен. Изпълнявам всякакви статични положения – бия корнери, свободни удари. Това е един вид доверие и оценка, която човек просто трябва да изпита. Пожелавам на българските момичета да се докажат в чуждестранни отбори, да бият дузпи, да бият свободни удари, просто да видят каква отговорност и какво удоволствие е това“, добави състезателката на Лугано.

Футболният път в кариерата на Симона далеч не е лек, но въпреки многото трудности и премеждия, тя извлича най-позитивното от всяка ситуация. Седемкратна шампионка на България е с отбора на НСА. В последствие търси развитието си зад граница и първата й стъпка е Англия. Играе последователно за отборите на Лийдс и Уотфорд, но статутът й не е професионален. Търси развитие на кариерата си в Италия. Промяна в регламента в местната Серия А провалят трансфера й във Фиорентина. Седмици преди подписа с „виолетовите“ е прието правило, според което отборите от Серия А трябва да имат в съставите си максимум по 7 чужденки. А по това време тимът от Флоренция вече има 9.

Това правило я праща в Бари, а след това опитва късмета си и в Емполи. Симона Петкова обаче не е на една честота с мисленето на съотборничките. Тя иска да се развива и да бъде полезна. Не просто да живурка покрай футбола. Прави крачка назад, но в последствие се оказва – две напред. Подписва с тима на Сан Марино от Серия Б. Лидер е на отбора, записва завинаги името си в историята на клуба. И тук следва нещо непредвидимо – пандемията от Covid-19 е в разгара си и клубовете в Италия свиват жестоко бюджетите си. Въпреки всичко Петкова помага на Сан Марино да извоюва промоция за Серия А. Изпълнява задачата си. Следваща спирка – Лугано.

Наред с клубната кариера за Симона е много важно и възраждането на националния ни отбор по футбол за жени. „Изключително съм доволна. Има събуждане в женския футбол, но като цяло сме много назад. Имаме нужда от много мачове, контроли, повече лагери. Просто да се работи, да се направи едно ядро. За момента викат различни момичета, трябва да се обиграем, да изградим една система на игра. Просто, който и да е треньор на националния отбор, трябва да има време и да работи с един състав. Във футбола не се печели от днес за утре. Във футбола се гради. Особено когато става въпрос за национален отбор. Отборът е млад, имаме доста млади и талантливи момичета, но трябва и да се сработим. Надявам се догодина да се включим в квалификации и да работим както трябва.

Направихме два мача. Поздравявам всички момичета за победата над Люксембург (3:0) и играта ни срещу Сърбия (1:2). Искам да кажа, че Сърбия е отбор, който не е спирал да играе. Загубиха от Франция с 0:2, победиха Казахстан с 4:0, победиха Северна Македония с 8:1. И всички тези мачове бяха от квалификации. Играха с нас приятелска среща и играха с основния си състав. Не мога да обещая победи, но мога да обещая себераздаване. Аз лично за себе си, на каквото съм способна да помогна на отбора и да се борим да защитаваме националната чест. България е била футболна държава и трябва да се върнем на необходимото място“, категорична е Симона.

Колкото до мечтите й, те са свързани с националния ни отбор. „Мечтая догодина да видя, че България е включена в календара на европейските и световните квалификации. И се надявам да облека екипа на отбор от Висшата лига на Англия или на Реал Мадрид. Това са мои мечти от детството и бавно се доближавам до тях.

Ето с България се случва чудото. Никой не вярваше, че женският футбол ще възкръсне и ще му се даде гласност. Но ето, че с търпение и с воля женският футбол успява, израства всеки ден и се надявам да донесем славата, както от 1994 г. при мъжете. Надявам се и ние да имаме нашия апогей в женския футбол. Всеки, който облече националната фланелка, трябва да даде максимума от себе си. Никой не очаква нещо повече. Ако успеем всички заедно да покажем 50% от нашите възможности, със сигурност резултатите ни ще бъдат по-добри“, казва тя.

Звучи толкова просто и в същото време носи толкова истина!

И съветите на Симона Петкова към по-младите:

„Да не се отказват. Трудностите се преодолява. Поискай помощ. Говори с хора. Има спортни психолози. За всяко напрежение на футболния терен или в който и да е спорт, просто трябва да се говори. С хора, които са компетентни – на първо лице треньори, семейство, психолози, приятели. Всеки проблем се решава с помощ, защото, когато си сам, е много трудно. Никакво отказване. Смело напред с търпение и работа. Човек, ако иска да постигне нещо голямо, просто трябва да има търпение и да работи. Да се трудни за мечтите си.

И да не подражава на другите. Всеки един от нас е уникален сам по себе си и просто трябва да следва своя път и своя вътрешен глас.

Не губи себе си в идеята да се превърнеш в копие на някой друг или просто да следваш общото мнение.

Бъди себе си.

Светът има нужда от оригинални хора“.