Диагноза излекуван - социалната стигма върху преминалите през вируса

Оказва се, че коронавирусната инфекция е повод за дистанция не само преди да бъде преболедувана. Излекувани разказват за недоверието, с което ги приемат околните и не им позволяват да възстановят обичайното си общуване и ритъм на живот. 

В изолация остава колега, съсед, познат, дори и приятел, въпреки че вече не разпространява вируса и след карантината по медицински показатели е безопасен за общността. 

За обратния път след Covid-19 разказват от първо лице на Ирина Иванова и Тихомир Машов в предаването „Хоризонт до обед".

„Неприятно е. Чувстваш се малко като прокажен“, споделя Ирина. „Като чумав“, допълва Тихомир.

„Ти си подходил адски отговорно, спазил си всичко, което е било необходимо. След като е преминало това нещо, ти си напълно свободен и нормален човек“, разсъждава той. Това обаче не се получава. Семейството му преминава през вируса „доста леко“. Тестват се – той, съпругата му, детето. И се опитват да се върнат към стария си начин на живот. 

Ирина е имала средно тежки симптоми, но не е стигнала до болница. Седмица след изтичането на карантината все още усеща безсилие и лесна умора. Уморява обаче и „отношението на някои хора“.

Пораженията са в психиката на хората, твърди Ирина Иванова. „Пораженията са в отношенията между хората. Нещо сбъркахме“. 

Трудното започва с недоверието и със съмнението, с което те гледат след това, потвърждава Тихомир Машов, който долавя у колегите си страха, че още е болен.

„И този стрес – това не знам как ще може да се излекува. /…/ Така или иначе в България хората са стресирани от начина си на живот. Това още повече ги стресира. В същото време животът продължава. Ако се получи тази стигма, това недоверие, то работният процес, изобщо жизненият цикъл няма да продължи добре. Системата ще блокира във всяка една сфера“, казва Тихомир.

„Първата им инстинктивна реакция е да се дръпнат назад“, допълва Ирина, за която не е било лесно 14 дни да си затворен, без да виждаш никого. „И е много трудно да обясниш на хората, че ти вече не носиш зараза, не си опасен. /…/ Не че очаквам някой, като ме види, да ме прегръща, но уплахата в очите е малко обидна“. 

Ирина уверява, че „този вирус е преодолим“, той е изпитание по човечност и не бива да издигаме бариери. „Точно сега в момента, макар и да се изолираме, макар и да се дистанцираме, човешките бариери не трябва да ги има“.

Да гледаме на живота по-ведро, призовава и Тихомир, който по време на карантината е опитал младото си вино, а след нея е планирал да си подготви киселото зеле.