„След като успяхме да го транспортираме миналата седмица, минаха трите дни на първична адаптация в бърлога. Тази седмица усилено се запознава с природата и с бърлогата. В началото беше доста срамежлив, което е нормално за всички мечки. За тях са плашещи в началото новите миризми и новите хора. Първите няколко дни беше доста уплашен при излизането си навън, оглеждаше се във всички посоки. Постепенно започна да се успокоява, да излиза за по-дълго навън и да копае, което за тези животни е игра. До момента не е могъл да го прави заради бетонната клетка, в която е бил. Започна да пренарежда и местообитанието си като потроши няколко дървета и след това си взе една баня в басейна.”
Подходът в работата с мечките трябва да е бавен и спокоен, но служителите на Парка за танцуващи мечки в Белица имат много опит и познания, затова Теди е обгрижван като по учебник.
„Първият сигнал, който получихме за него, беше преди близо две години, когато имахме посетители от Северна Македония. Те ни казаха, че има мече в Щип, което според тях бедства и не се отглежда в подходяща клетка. Отидохме на място, за да проверим за какво става въпрос. Последният сигнал беше, че не се храни достатъчно добре. Оказа се, че това не е точно така. Хранителният му режим може да не е бил най-правилният, но за сметка на това е бил изобилен. Но установихме, че клетката му изобщо не е подходяща за неговия вид – кафява мечка. Това се случи преди година. Тогава започнаха и преговорите дали мечето може да бъде преместено. Мина време преди да се съгласят, защото Община Щип е имала намерение да изгради по-добра клетка за него в зоологическата градина там. През януари тази година беше направен медицински преглед на Теди, който установи, че състоянието му като цяло е добро, с някои забележки, като това, че лапите му са протрити, което е често срещано при мечки, отглеждани на затворено в бетонни клетки. Влагата довежда до проблеми като възпаления на лапите.”
Димитър Иванов смята, че с времето и през растежа си Теди ще се възстанови напълно. По-сериозни според него са поведенческите проблеми при мечки, отглеждани в условията, в които е бил и Теди. Проблем с тях е, че те няма как да се установят напълно категорично. Към момента не се знае до каква степен е засегнат Теди. Възстановяването от тези психологически проблеми при мечките трае цял живот и за спомагането на процеса се изисква осигуряването на максимална свобода и избор за средовото обогатяване на животните. Но ще бъде ли събран Теди с друга мечка, с която да споделя обща територия?
„Обикновено най-добрият сезон за това е пролетта. Това е така, защото пролетта е техният размножителен период и тогава те са по-любвеобилни. Имайки предвид, че мечката е изцяло самостоятелно животно и прекарва по-голямата част от живота си сама, събирането им е доста напрегнат момент, защото разбираме дали те ще могат да съжителстват заедно. Надяваме се да съберем Теди с Рико – шестгодишна мечка, която спасихме от Албания. Дано двойката да се задържи във времето, за да не се налага да минаваме отново през този процес, който не е от най-приятните.”
Теди ще остане изолиран до март догодина, за да се успокои напълно и да се адаптира към новите условия. Посетителите ще могат да го видят при отварянето на парка през април, ако реши вместо да се усамоти, да се приближи към мрежите.
VIDEO: A four-year-old brown bear, #Teddy, who grew up in captivity, is removed from poor conditions in a zoo in Northern Macedonia and moved to a vast sanctuary in Bulgaria pic.twitter.com/s4FcWNzxWP
Мечките и Covid-19
„Още през април миналата година започнахме да разработваме планове и стратегии как да се справим в критични ситуации. На първо място се опитваме да защитим в максимална степен Парка за танцуващи мечки, като създадем условия така, че да може да продължи да работи, дори абсолютно изолиран, до максимум месец. Тревожихме се и за животните в българските зоологически градини, но към момента не се е налагало да им осигуряваме помощ.”
Пандемията е превърнала в приключение пътуването на Теди от съседна Северна Македония у нас.
„Този трансфер беше белязан изцяло от Covid-19. Това не беше първият трансфер на Парка за танцуващи мечки. През последните 8 години се наложихме като екип, който осъществи почти невъзможни трансфери. Като например първи такива от Украйна в Албания, от Сърбия – места с недобра регулация, такива неща не се случват всеки ден. Заради Covid дейностите, които трябваше да извършим, нараснаха значително – както документални, така и PCR тестове. На мен ми се наложи да си правя такъв тест два пъти в една и съща седмица. Колата с Теди – мечата линейка, както я наричаме, беше допусната в Гърция, но аз с личния си автомобил – не. И се върнах от Северна Македония. Интересното беше, че през два различни гранични пункта влязохме в една и също минута в България.”
Според проучване на „Четири лапи” в Северна Македония има поне още две мечки, които са гледани в неподходящи условия. Има ли възможност те също да станат част от обитателите на парка?
„За съжаление става въпрос за доста повече от две мечки в Северна Македония. Набелязаните към момента са две. Това, което се надяваме да се случи в бъдеще, е Северна Македония да стане място, където да няма мечки, живеещи в лоши условия. Това обаче зависи от много неща. Най-важното от тях според мен е пътят на страната към членство в Европейския съюз. България успя да направи много именно поради членството ни в Евросъюза. Ако това не беше станало, със сигурност Паркът за танцуващи мечки нямаше да съществува.”
В плановете за 2021-ва на Димитър Иванов влиза идеята за подпомагане на българските зоопаркове, за да живеят животните там добре, а не в паника и страх. Интерес е проявен към момента от зоологическите градини в Ловеч и Павликени.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Ройтерс
В Ню Йорк започнаха серия срещи и събития, които са посветени на климата и ще съберат световни и корпоративни лидери, както и знаменитости. Климатичната седмица се организира за 15-а поредна година от неправителствената организация "Климатична група" и целта ѝ е да търси решения за глобалните проблеми, свързани с измененията на климата. Всяка година..
Ветроходци и любители на природата се обединяват днес от 10 часа за почистване на нерегламентирано сметище край язовир "Искър". Ветроходни клубове са потърсили помощ от швейцарската организация "Биодизайн" , която предоставя ръкавици, чували и други необходими консумативи за разчистването на района край язовир "Искър". Партньори на..
Над 172 милиона килограма боклук са изчистени от плажове и морски зони благодарение на Световния ден за почистване на крайбрежните райони , който отбелязваме днес. Боклуците са събрани от над 18 милиона доброволци, включили се в акциите, които се провеждат всяка година от 1986-а насам, обявиха организаторите на екологичната инициатива. Тя е създадена..
Бъдещето на човечеството е изложено на риск заради натиск от богато малцинство от т.нар. ултра потребители, показва изследване, публикувано в изданието "Лансет - планетарно здраве" . Нарастващата деградация на околната среда и климатичната нестабилност са тласнали Земята отвъд редица граници на безопасно съществуване, посочват авторите от "Комисия за..
В Природонаучния музей в троянското село Черни Осъм днес се откри изложба на живи гигантски африкански охлюви. Те са лична колекция на биолога Ростислав Траянов. Той разказа за екзотичните екземпляри, за отглеждането им и затова как са се озовали в България: "Показваме около 20 вида от тези гигантски охлюви, основно с африкански видове, като..
"Грийнпийс"-България и Националната асоциация на доброволците в България организират отворена среща на тема: "Какво е да си доброволец по време на климатична криза". Всеки може да се запише и да стане доброволец на страницата на организацията . Докато институциите постепенно се приспособяват към новата ситуация, ще има нужда от много..
Проблемът със замърсяването с пластмаса не е свързан само с околната среда, а и със здравето на хората и животните, сочат все повече изследвания. Микропластмаса е открита в различни човешки органи, включително в мозъка . Рисковете за здравето на хората заради микропластмасата, т.е. частици по-малки от 5 милиметра в диаметър, все още не са..
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка..