Мечешка история с щастлив край

„След като успяхме да го транспортираме миналата седмица, минаха трите дни на първична адаптация в бърлога. Тази седмица усилено се запознава с природата и с бърлогата. В началото беше доста срамежлив, което е нормално за всички мечки. За тях са плашещи в началото новите миризми и новите хора. Първите няколко дни беше доста уплашен при излизането си навън, оглеждаше се във всички посоки. Постепенно започна да се успокоява, да излиза за по-дълго навън и да копае, което за тези животни е игра. До момента не е могъл да го прави заради бетонната клетка, в която е бил. Започна да пренарежда и местообитанието си като потроши няколко дървета и след това си взе една баня в басейна.”

Подходът в работата с мечките трябва да е бавен и спокоен, но служителите на Парка за танцуващи мечки в Белица имат много опит и познания, затова Теди е обгрижван като по учебник.

„Първият сигнал, който получихме за него, беше преди близо две години, когато имахме посетители от Северна Македония. Те ни казаха, че има мече в Щип, което според тях бедства и не се отглежда в подходяща клетка. Отидохме на място, за да проверим за какво става въпрос. Последният сигнал беше, че не се храни достатъчно добре. Оказа се, че това не е точно така. Хранителният му режим може да не е бил най-правилният, но за сметка на това е бил изобилен. Но установихме, че клетката му изобщо не е подходяща за неговия вид – кафява мечка. Това се случи преди година. Тогава започнаха и преговорите дали мечето може да бъде преместено. Мина време преди да се съгласят, защото Община Щип е имала намерение да изгради по-добра клетка за него в зоологическата градина там. През януари тази година беше направен медицински преглед на Теди, който установи, че състоянието му като цяло е добро, с някои забележки, като това, че лапите му са протрити, което е често срещано при мечки, отглеждани на затворено в бетонни клетки. Влагата довежда до проблеми като възпаления на лапите.”

Димитър Иванов смята, че с времето и през растежа си Теди ще се възстанови напълно. По-сериозни според него са поведенческите проблеми при мечки, отглеждани в условията, в които е бил и Теди. Проблем с тях е, че те няма как да се установят напълно категорично. Към момента не се знае до каква степен е засегнат Теди. Възстановяването от тези психологически проблеми при мечките трае цял живот и за спомагането на процеса се изисква осигуряването на максимална свобода и избор за средовото обогатяване на животните. Но ще бъде ли събран Теди с друга мечка, с която да споделя обща територия?

„Обикновено най-добрият сезон за това е пролетта. Това е така, защото пролетта е техният размножителен период и тогава те са по-любвеобилни. Имайки предвид, че мечката е изцяло самостоятелно животно и прекарва по-голямата част от живота си сама, събирането им е доста напрегнат момент, защото разбираме дали те ще могат да съжителстват заедно. Надяваме се да съберем Теди с Рико – шестгодишна мечка, която спасихме от Албания. Дано двойката да се задържи във времето, за да не се налага да минаваме отново през този процес, който не е от най-приятните.”

Теди ще остане изолиран до март догодина, за да се успокои напълно и да се адаптира към новите условия. Посетителите ще могат да го видят при отварянето на парка през април, ако реши вместо да се усамоти, да се приближи към мрежите.

VIDEO: A four-year-old brown bear, #Teddy, who grew up in captivity, is removed from poor conditions in a zoo in Northern Macedonia and moved to a vast sanctuary in Bulgaria pic.twitter.com/s4FcWNzxWP

— AFP News Agency (@AFP) November 7, 2020

„Още през април миналата година започнахме да разработваме планове и стратегии как да се справим в критични ситуации. На първо място се опитваме да защитим в максимална степен Парка за танцуващи мечки, като създадем условия така, че да може да продължи да работи, дори абсолютно изолиран, до максимум месец. Тревожихме се и за животните в българските зоологически градини, но към момента не се е налагало да им осигуряваме помощ.”

Пандемията е превърнала в приключение пътуването на Теди от съседна Северна Македония у нас.

„Този трансфер беше белязан изцяло от Covid-19. Това не беше първият трансфер на Парка за танцуващи мечки. През последните 8 години се наложихме като екип, който осъществи почти невъзможни трансфери. Като например първи такива от Украйна в Албания, от Сърбия – места с недобра регулация, такива неща не се случват всеки ден. Заради Covid дейностите, които трябваше да извършим, нараснаха значително – както документални, така и PCR тестове. На мен ми се наложи да си правя такъв тест два пъти в една и съща седмица. Колата с Теди – мечата линейка, както я наричаме, беше допусната в Гърция, но аз с личния си автомобил – не. И се върнах от Северна Македония. Интересното беше, че през два различни гранични пункта влязохме в една и също минута в България.”

Според проучване на „Четири лапи” в Северна Македония има поне още две мечки, които са гледани в неподходящи условия. Има ли възможност те също да станат част от обитателите на парка?

„За съжаление става въпрос за доста повече от две мечки в Северна Македония. Набелязаните към момента са две. Това, което се надяваме да се случи в бъдеще, е Северна Македония да стане място, където да няма мечки, живеещи в лоши условия. Това обаче зависи от много неща. Най-важното от тях според мен е пътят на страната към членство в Европейския съюз. България успя да направи много именно поради членството ни в Евросъюза. Ако това не беше станало, със сигурност Паркът за танцуващи мечки нямаше да съществува.”

В плановете за 2021-ва на Димитър Иванов влиза идеята за подпомагане на българските зоопаркове, за да живеят животните там добре, а не в паника и страх. Интерес е проявен към момента от зоологическите градини в Ловеч и Павликени.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Ройтерс