Наредбата урежда правилата за директни доставки от производителя до потребителя на малки количества първични продукти от растителен произход, с гаранции, че продуктите отговарят на изискванията за безопасност на храните.
Проектонаредбата разписва подробно максималните количества суровини, които фермерът годишно може да доставя директно до крайния потребител. Например производителят на домати, краставици, моркови и лук може да продава най-много до 2 тона годишно, до 1 800 килограма е таванът за директни продажби на пипер, до 2 200 кг - таванът за картофите.
Така ограничените количества, както и възможността за контрол на изискванията провокираха най-разпалените коментари сред фермерите. Някои от тях определят проектонаредбата като дискриминационна и коментира, че ако досега пазарът не ги е унищожил, то този документ ще заличи дребните производители.
„Изобщо няма логика в това нещо – защо трябва да бъде ограничено количеството домати, което произвежда един производител и продава? Единствената логика, която ние виждаме – по този начин да се пренасочат да продават продукцията си на прекупвачи. Дано не сме прави“, коментира Милен Стоянов от Асоциация „Биопродукти“. Такова ограничение по думите му би имало смисъл само за нерегистрираните земеделски стопани, за да се предотврати нелоялна конкуренция.
Ако наредбата остане в този вид, огромна част от производителите ще продават в сивия сектор, прогнозира Стоянов. „Нито ще се отчитат количества, нито ще се отчитат продажби“, посочва той. Така нищо няма да отива към държавния бюджет като данък и към осигурителната система.
Практически е невъзможно да се контролира кой производител какво количество продава, така както е уредено в проекта за наредба, става ясно от думите на Милен Стоянов. „Това означава до всеки производител да има по един полицай или някакъв служител да контролира аз колко съм откъснал, колко съм изнесъл на пазара и колко съм продал на търговец.“
Тодор Джиков от Асоциацията на картофопроизводителите смята, че наредбата се прави в отговор на европейски изисквания.
„За съжаление доста често явно и в Европа, в Брюксел, където се пишат тези регламенти, ги пишат хора, които не са обували ботуши. Не знаят на терен за какво става въпрос.“
Логика няма, категоричен е Джиков, който се пита защо регламентът е написан в тонаж, а не в хектари. „От един декар картофи аз тази година мога да добия 2 тона, другата година мога да добия 4 тона в зависимост от много неща. Това означава ли, че ако ми сложат само добивите, аз другите два тона вече трябва да ги продам на друго място и няма да съм вече производител на дребно? Би трябвало да се върже добив към декар.“
Практически контролът е невъзможен, потвърждава Тодор Джиков. И дава пример с произведени 4 тона картофи. „Аз си продавам двата тона – на Пешо комшията, на Гошо комшията. Другите два тона ще ги продам на другия Пешо, от съседната махала. Как ще ме контролират, се пита в задачата, че съм минал 2 тона?“
За Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“ някои от текстовете в проектодокумента имат положителни страни, но други се нуждаят от прецизиране. Той определя наредбата като опит да се въведе някаква регулация в търговията на първични продукти от растителен произход. Остава неясен обаче терминът бизнес оператори с храни, допълва той и уточнява, че тази наредба не касае земеделските производители, регистрирани по Наредба 3.
Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.
Правителството ще чака европейските данни за инфлацията, които излизат на 24 февруари, за да знае "дали да се напъва" с бюджета , а финансовият министър Теменужка Петкова ще получи негативен знак за еврозоната в понеделник. Това прогнозира пред БНР Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите, лидер на партия "Нормална държава"...
" Мъск е оръжие в ръцете на Тръмп, целта на което е да се постигне огромно съкращаване на разходите в държавния бюджет на САЩ , който е трилиони долари и със сигурност има много места, където може да бъде съкратен". Това заяви пред БНР Вени Марковски, съосновател и председател на Българското интернет общество. Тръмп: Наредих на Илон Мъск да..
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..
Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..
Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
В Пазарджик започна подготовката на националния фестивал "Сърце в зелено", който ще се проведе на 10 и 11-ти април . Това е второ национално издание на..