Да разпознаеш прекрасния живот по време на пандемия

Какво е прекрасният живот и може ли да се огледа в думи и ноти? Можеш ли да разкажеш историята на пандемията през историята на песен?

Наскоро музикантът Луис Шуадрън, известен като Sky White Tiger, представи последната си песен Wonderful Life, в превод „Прекрасен живот“, като част от предстоящия албум Invisible City („Невидим град“). В песента Луис разказва за понякога измамните представи и избори в живота на всеки един от нас. Това не е история за стереотипите, а за ценностите и за прекрасните лъжи, които изричаме пред себе си, както и за мечтата за прекрасен живот, която вирусите в съвременния свят променят. Песента „Прекрасен живот“ е създадена между земетресение от 7.5 по Рихтер в Мексико и пълен локдаун по време на първата вълна на коронавируса.

„Песента преминава през историите на хора, които се борят по един или друг начин с това, което са, с характера си и с начина, по който светът около тях ги приема или не. Това несъответствие между това, което си мислим, че сме, и това, което си мислим, че заслужаваме. Можеш да живееш в свят, в който вярваш, че всичко е както го искаш, както трябва да бъде според теб. А после идва суровата действителност - когато осъзнаеш, че това невинаги е така.“

Прекрасният живот е изключително субективен, защото можеш да решиш, че дори в най-ужасната ситуация има лъч надежда, твърди Луис Шуадрън. А надежда откриваме и в разбирането му:

„Да видя как една идея се развива, как пораства като растение, как се развиват градини от смисъл, прекараното време в начинания, които си струват, с хора, които си струват. Да видя как упоритият труд на хората в много области излиза наяве, да наблюдавам как хората много се стараят нещо хубаво да се случи и то наистина да стане. Обичам да виждам как идеите се случват.“

И тъй като всичко е свързано с връзката между хората, чудесният живот на Луис също се преобръща по време на пандемията. Промените, политически и не само, обособяват две наистина различни школи на мисълта (повече от две са, но две по думите му са крайно различни).

„И те са свързани с пандемията. Същите хора, които гласуваха за настоящия ни президент, често са онези, които отричат пандемията и маските, отричат, че здравето и безопасността на другите могат да са поставени над техните собствени. /…/ Всичко това е луда работа и се случи по едно и също време - изборите и пандемията. Наистина изглежда, че има две мисловни школи - при едната си сам за себе си и не ти пука за другите, при другата, изглежда, все още има опит да се създадат системи, които помагат на всички с грижи за здравето, системи, в които ни е грижа за околната среда, както и за другите страни - като противоположност на това да мислиш само за собствената си.“

Луис е доволен от избора на Джо Байдън за президент, но не крие, че вече има малко доверие във видяното и чутото и иска да се увери как ще се развие ситуацията в идните месеци.

„Странното е, че направихме видеото към песента Wonderful Life в Мексико Сити след голямото земетресение и преди тази огромна пандемия“, разказва още Sky White Tiger.

Когато се появява видеото на Луис и режисьора Майкъл МакКилкън, те все още не могат да предвидят голямото световно затваряне и изобразяват нуждата да поспрем и да отдъхнем от скоростта на досегашния живот.

„Знам ли, в него има усещане за изолация, опит да видиш и да чуеш околните без те да знаят за присъствието ти, птичи поглед над нещата. Седя си на стол и наблюдавам хората, какво се случва в цивилизования свят, сякаш ме няма, сякаш съм невидим и просто гледам как се разиграват различни истории.“

„Пандемията ни принуди да се затворим вътре в домовете си и вътре в умовете си. Всички работят от вкъщи. Така че създадох песен, която е нещо като любовно писмо към човечеството, поне така я виждам сега. Започна като една концепция и се промени. Сега има надежда, че ще бъдем отново нормални, ще можем да се върнем към някаква версия на нормалното“, вярва музикантът.

Луис признава, че във времената за размисъл му липсва живият контакт както с колегите, така и с публиката. Страхува ли се?

„По-малко се страхувам от мутиращия вирус. Повече се страхувам от онези 50% от хората в страната ми и може би още по-големия процент хора по света, които не се интересуват от здравето на другите, не им пука как тази ситуация може да се изроди в идните години. Сега вече знаем и духът е пуснат от бутилката. Не че не го знаехме и преди, но е странно да виждаш един и същи пъзел, който трябва да се нареди в различните страни, и да наблюдаваш реакциите. Има толкова много различни реакции по едно и също време.“

„Ще намерим ваксина, много умни учени работят върху това. Но повече се опасявам от културната страна на въпроса и това да не открия, че на хората просто не им пука едни за други“, допълва Луис.

„Знам, че тук, в САЩ, сме предпазени от лудости, насилие, бомби, те не са нашето ежедневие за разлика от други части на света. Мисля, че не познаваш моралната вибрация на хората, с които си, докато не ви се наложи да оцелеете заедно, да търсите решения. И да, това, което ни се случва, е плашещо и то по особен, странен начин. Например много хора не разбраха защо се налагат предпазните мерки и как да ги изпълняват. Има различни нива на участие, основани на разбирането и осъзнаването на въпроса.“

„Black Lives Matter беше красиво начинание. Не че преди го нямаше, но сега ще се появят повече. Например екологични движения. И неща като Facebook и Twitter, които са създадени за какво ли не, сега ще се използват, за да се споделя информация, а не само за пропаганда. Има движение към по-добро заради всичко, което ни се случи“, смята още Sky White Tiger.

Шуадрън вярва, че все пак има светлина в тунела.

„Зависи от хората, които сега се чувстват мотивирани и са гладни за дела - да използват този енергиен удар, за да осъществят много нови начинания. Може би нови движения на надеждата и интелекта ще се разраснат, ще се появят нови групи, нови тинк-танкове…“

Любопитен е обаче „какво щеше да е цялото това преживяване преди седем години например или повече, когато нямаше такъв мигновен достъп до интернет“, а не сега, когато имаме разговори по Zoom и Skype интервюта.

„Сега станах по-близък със семейството си. Например уча децата на сестра ми да свирят на пиано по Zoom. Търсим си нови пътища към живота на другия. Интересно е. Когато нещата станат страшни, семействата се сближават, приятелите проявяват повече внимание едни към други. Това е всекидневен интерес да поддържаш щастието на околните, да поддържаш духа им толкова високо, колкото е твоят. Надявам се, че преминавайки през това, ще имаме нови модели на поведение.“