Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отзвук от II Фестивал на камерната опера


Идеята за създаването на този форум е на режисьора Петко Бонев, който преди година покани няколко състава с техните камерни продукции. Това бяха Старозагорската опера, Кварто квартет и Bellа voce, Симфониета Враца и Малък оперен театър. Патрон на първото издание беше проф. Павел Герджиков, а тази година беше оперната прима и камерзенгерин на Виенската държавна опера Красимира Стоянова, която поздрави участниците с видеозапис, тъй като не успя да пристигне за откриването.

Фестивалът започна с фотоизложба, посветена на творчеството на Бояна и Радостин Чомакови, дълги години работили в различни оперни театри в страната и оставили ярка следа в сценографията и костюмографията. Сред знаковите им постановки са „Аида“, „Княз Игор“, „Кармен“, „Хан Крум“ и много други на сцената на Софийската опера, където са от 1978 г.

Преди година в програмата имаше само едно детско заглавие. Сега за децата бяха отделени сутрините в събота и неделя. Имаше и концерт, на който млади таланти от Софийското музикално училище се представиха пред публиката.

Фестивалът беше открит от „Малък оперен театър“ с непознатата опера „Дзането“ на Пиетро Маскани. Времетраенето на тази лирична сцена е около петдесет минути. Представена е в Пезаро през 1846 г. като част от тържествата, посветени на Джоакино Росини, а изпълнители са били две студентки от музикалния лицей. У нас я представиха Венера Мелеки – в ролята на Силвия, и Анита Дафинска – на Дзането, съпровождани от пианистката Зорница Гетова и с ръководството на Никола Петров. Сцената е написана след „Селска чест“ и въпреки че е имала успех и е изпълнявана на големите оперни сцени, през цялото време се питах това същият Маскани ли е, който е създал разтърсващата със силата на емоцията и с красивата музика „Селска чест“. Венера Мелеки и Анита Дафинска представиха достойно операта на Маскани.

Втората вечер беше посветена на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен и включваше няколко творби. Основен изпълнител беше Симфониета Враца, умело ръководена от Никола Петров. След богатото на концерти лято съставът беше в превъзходна форма. Програмата откри увертюра „Леонора I“, последвана от великолепната концертна ария „A, perfido“, изпълнена от Теодора Петрова. Първата изпълнителка на тази ария била Йозефа Душек, в която, казват, бил влюбен Моцарт и за която написал концертната ария с облигатно пиано „За да не те забравя“. На манускрипта на Бетовен е написано, че арията е посветена на графиня Жозефин ди Клори-Алдринген. Теодора Петрова успя да предаде богатата палитра от чувства, разкъсващи героинята – отчаяние, яд, желание и любов. Третата пиеса беше хореографският прочит на Валери Миленков на рицарския балет, създаден за карнавалния сезон в Бон за граф Валдщайн – един от меценатите на младия Бетовен. В пресата тогава излиза бележка, че това е творба, написана от самия граф, и името на Лудвиг никъде не е отбелязано. Солистите от балет „Арабеск“ представиха историята на любовта между сина на боговете и земна девойка и възтържествуването на тази любов, преминала през смъртта. След балета Стефани Кръстева, Емил Павлов, Андрея Мирчев и Стефан Димитров изпълниха незавършената комична опера „Измаменият младоженец“ от Моцарт. Запазени са само двайсет минути от първото действие. И отново в този фрагмент не открих онзи гениално забавен композитор, очаровал света с оригиналните и неповторими ситуации и искрящи музикални изненади, вплетени в другите му комични опери. Младите певци бяха много артистични, представиха със замах интригата и героите, които нямаха кой знае какви вокални изяви, възложени им от автора. Последната пиеса в програмата беше незавършената опера на Бетовен „Огънят на Веста“. Той пише музика само към първата сцена от либретото на Емануел Шиканедер и изоставя проекта. Теодора Петрова и Михаил Михайлов бяха влюбените Воливия и Сартагонес, Андрея Мирчев изпълни Мало, решен да провали любовните планове на двамата, а Пламен Кумпиков представи бащата, недоволен от избора на дъщеря си. Тук за кратко проблеснаха някои ефектни музикални нюанси, но като цяла явно Бетовен не е бил възхитен от идеята за подобна опера. Изпълнителите обаче бяха сърцати и отдадени, доколкото им позволи създаденото музикално съдържание. Цялостната концепция на вечерта е на Петко Бонев.

Следващата фестивална вечер беше на учебния оперен театър при АМТИИ, Пловдив. Представиха легендарния „Ба-та-клан“ на Жак Офенбах. Певците Ли Минхуи, Вай Шуайтунг, Ванг Йе и Ангелос Кникос бяха съпровождани от оркестъра на пловдивското музикално училище с диригент Алия Хансе. Това беше една чудесна копродукция, която дава прекрасна възможност за изява и на студентите, и на децата от оркестъра. Режисьор на постановката беше тенорът Ивайло Михайлов, който беше развил динамичен, закачлив мизансцен, напълно подходящ за сатиричната музика на Офенбах, изпълнена с остроумни хармонии и мотиви. Сценографските решения са на доц. д-р Димитър Воденичаров и неговите студенти в Академията, а певците са на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректор на АМТИИ, която подкрепя изявите на учебния оперен театър.

В звуковия файл чуйте интервю с Ивайло Михайлов.

От всички фестивални вечери пропуснах гостуването на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ от Велико Търново, затова преминавам направо към финала. Фестивалът беше закрит с триптиха на Парашкев Хаджиев „Парадокси“. Това беше последната премиера на камерна опера Благоевград, която те осъществиха само няколко седмици преди да пристигнат в София. Това е и първата постановка на новото ръководство, замислена още за месец март, но отложена заради пандемията. Режисьор беше Петко Бонев, художник Манол Стоянов. На пулта застанаха Светослав Борисов за „Развод“ и Светлана Галианова за „Крадецът“ и „Подаръците“. В първата пиеса ролите представиха Пламен Кумпиков – съдията, Таня Радева-Лазарова – Ариела, и Георги Димитров – Ранси. Историята на О`Хенри за любовта и раздялата беше забавно разиграна, а певците бяха пленителни в нелеките вокални задачи, поставени от автора. Втората миниатюра също беше подходящо и пестеливо разположена в актьорската умелост на Пламен Кумпиков – Хари, и Георги Димитров - Хигинс. Неочакваната развръзка развесели публиката. Най-нежната и отново с неочакван край трета част „Подаръците“ разкри лиричната страна в актьорския талант на Георги Димитров - Джим, който участва и в трите опери. Венера Мелеки беше завладяваща Делла.

В заключение бих посъветвала зрителите, ако догодина чуят за фестивал на камерната опера, да обърнат внимание на програмата. Със сигурност ще открият най-малкото нещо нечувано. Надявам се и в тези времена на дистанция и ограничения на броя на изпълнителите да бъдат поставени повече камерни творби, за да бъде още по-разнообразно следващото фестивално издание. Добра беше идеята по-голяма част от събитията да бъдат разположени в залата на кино „Люмиер“, която дава повече възможности и удобства и за изпълнителите, и за публиката.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Детският радиохор с диригент Венеция Караманова - Ансамбъл на годината 2023

Финалите на престижния хоров конкурс "Нека пеят народите" ще минат и през България

Детският хор на БНР, двукратен носител на приза "Ансамбъл на годината" в националната анкета на предаването за класическа музика "Алегро виваче", се класира за финала на престижния хоров конкурс „Нека пеят народите“, организиран от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Финалистите са общо осем, по четири в двете категории на конкурса – „Деца и..

публикувано на 02.10.24 в 16:14

Супергероят Крали Марко оживява в нова българска видеоигра

И двамата Бояновци са млади татковци и споделят, че са горди от факта, че и родителството е намерило място в играта. Или по-скоро малките Василеви и Йорданови. Героите в Marko: Beyond Brave говорят на измислен език, подобно на тези в "Тримата глупаци" или "Миньоните" , например, а част от думичките са именно такива, използвани от техните..

публикувано на 02.10.24 в 13:50
Крум Балджийски

Крум Балджийски: Има огромен чар в съживяването на изоставени места

Изложбата "Rural Murals 2024 - Spirit of a Place - Изложбата" ще покаже творби и фотографии от тазгодишния проект "Стенописи в дивото". Настоящата локация на проекта е Любница, махала от село Мухово до язовир "Тополница" недалеч от София. "Организирам този проект от 2019 г., като каня интернационални художници, стенописци, фотографи и..

публикувано на 02.10.24 в 10:04

Толкова нежност в едно сърце, а то е за всичко

Нежна и красива поезия оставя в житейския си път Кинка Константинова. В своите 37 книги. Родена през 1928 г., през 2011 г. тя си отива от този свят и нейната дъщеря, професор по музика, продължава издаването на останалите. Живее в София, била е член на СБП, превеждана в Русия, Беларус, Франция, Румъния, Сърбия, Армения, а наскоро..

публикувано на 01.10.24 в 16:43
Иво Върбанов

Иво Върбанов - посланик по света на българската музика и българското вино

Нощният гост казва, че би подарил бутилка вино на стойностни хора , независимо кои са и с какво се занимават. Предполагам е важно да ценят труда, вложен във виното и желанието, то да носи индивидуален характер.  Това е Иво Върбанов, който е пианист и винопроизводител . Виното е капризна напитка , попива в себе си всякакви нюанси, носи дъха на..

публикувано на 01.10.24 в 15:48
Юлия Дивизиева

Юлия Дивизиева и Румен Леонидов: Пътешествие в опаловите часове на душата

В "Нощен хоризонт" гостува Юлия Дивизиева – автор на множество книги, сред които последният й роман "Часовете на опала" .  В него тя разглежда граничните състояния на деня и нощта, когато времето сякаш спира , а осезанието ни позволява да проникнем по-дълбоко в себе си и в света около нас. Опаловите часове, както ги нарича, са моменти на..

публикувано на 01.10.24 в 14:34
Роберт Леви

"Симфония Рейн - Майн - Дунав" е най-новата книга на Роберт Леви

Поетът Роберт Леви, който от години живее и работи във Франкфурт, си дойде за представянето на най-новата си стихосбирка "Симфония Рейн - Майн - Дунав"  на празника на изкуствата Аполония и на Алеята на книгата в София. Поетът Стефан Иванов, който е и редактор на стихосбирката, я определи така: "Това е пълноводна литературна река с определено..

публикувано на 01.10.24 в 14:15