Проф. Марк Шанахан: Победа на Байдън вероятно ще доведе до скучна външна политика

Като се говори за бъдещата американска външна политика, не може да не бъде отделено специално място на  по прrнцип „специалните отношения“ на Съединените щати с Обединеното кралство. Може да се каже, че тези отношения от известно време са в застой най-вече заради голямата несигурност около Брекзит. За очакванията как ще се развиват двустранните американско-британски отношения.  

Веселин Паунов разговаря с професор Марк Шанахан, ръководител на Факултета за политика и международни отношения в университета в Рединг, специалист по американска политика и автор на книги за американски президенти:

Сигурно много телевизионни зрители и радио слушатели, следящи тези дни американските президентски избори са си задавали въпроса какво се случва с американската демокрация, така че преди да започна с въпросите за бъдещите отношения запитах най-общо професор Шанахан, като човек който дълбоко познава американската политика, дали е изненадан от развитието на изборите?

"Донякъде ме изненадаха, донякъде - не. Всъщност, не съм изненадан от реакцията на Тръмп. Процесът работеше, системата работеше. Много приятно бе да се види, че дори по средата на глобална пандемия повече американци, отидоха до избирателните секции отколкото всеки друг път в миналото при гласуване.  Демократичната система сработи и тя ще избере президент. 

Това, което не ме изненада изобщо е, че президентът Тръмп приема резултатите по много недостоен начин. Той сее тази стратегия отдавна като се опитва да говори против системата, против процеса на гласуване в страната, особено с гласовете по пощата. И то главно с идеята, че ако загуби, ще може да обвини системата и всеки друг, но не и да признае, че нещо е по негова вина".

Американските президентски избори са много важни за целя свят, спор няма. Можем ли обаче да кажем, че те са особено важни за Обединеното кралство с така широко прокламираните „специални отношения“ и защо?

Специалните отношения вероятно са повече мит, отколкото реалност на много нива. В някои области те са много силни, особено когато става дума за сигурност и разузнаване. Но Обединеното кралство направи своето решение, че се развежда с ЕС и че се нуждае от приятели и съюзници другаде, както и че има нужда от силни търговски сделки другаде. Обединеното кралство винаги е гледало отвъд океана и се е обвързвало тясно със Съединените щати.

В момента имаме популистко правителство на власт, което се обвързва здраво с Доналд Тръмп. Ако Тръмп спечели, тези отношения ще продължат. Великобритания ще постигне търговско споразумение със Съединените щати, но вероятно такова, което ще облагодетелства повече Америка. Британското правителство може би ще бъде в по-трудна позиция с администрация  на Байдън, когато Великобритания със сигурност няма да е начело на опашката за сключване на търговски сделка. Когато Байдън погледне към Европа той ще търси центровете на властта - Берлин, Париж, Брюксел, ако щете, преди да работи с Лондон.

От друга страна отношенията, които Обединеното кралство има глобално като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН или ангажиментите с НАТО, вероятно ще бъдат заздравени при победа на Байдън. Това означава завръщане към по-нормални международни отношения, които се основават не на прищевките на президента, а на дългогодишни двустранни отношения и убеждения".

Говорейки конкретно за Брекзит, през седмицата британският външен министър Доминик Рааб каза, че независимо кой ще бъде президент на Америка, Великобритания ще получи страхотна сделка за свободна търговия от Вашингтон...

"Очаквано е да каже това. Той трябва да каже подобно нещо, защото нещата отиват в погрешна посока с постигането на търговска сделка с най-големия и най-близкия ни партньор, какъвто е ЕС.  Идеологически сблъсъци, сред които по проблеми като Северна Ирландия, правят постигането на тази сделка много трудна. Така че Рааб гледа отвъд Атлантика за нашия традиционен американски партньор като един от лъчите светлина, когато приключи „преходния период“ в края на 2020.

Почти е сигурно, че ще постигнем сделка с Америка. Ето защо Рааб със сигурност трябва да е оптимист и да говори по този начин. Такава сделка обаче изобщо няма да бъде толкова добра, колкото тази, от която Великобритания сега излиза. Но това е политическо решение, което страната ни взе и ние ще трябва да се съобразим с него, като правителството трябва да намери други варианти за бъдещето и максимално добре да ги използва".

Засегнахме вече другия чувствителен въпрос за Северна Ирландия, който, разбира се, е пряко свързан с Брекзит. И то не само заради „ирландската връзка“, а и защото Съединените щати са гарант на мирното споразумение от Разпети петък...

"Да, разбира се. Да не забравяме, че Бил Клинтън бе много пряко ангажиран в мирното споразумение от Разпети петък. То бе постигнато от сенатора Джордж Мичъл. С фамилията Шанахан, която нося, едва ли ще се изненадате, че аз самият съм много здраво свързан с Ирландия и ме интересува какво се случва там.  И двамата ми родители са дошли от Ирландия преди 50 години. Това е добре познато в Америка. Един на всеки пет американци твърди, че е от ирландски произход. 

Байдън като добър католик, е много привързан към тази ирландско-американска общност. Тя е много силна в Конгреса, и няма начин Америка да подкрепи сделка, която може да изложи на риск Споразумението от Белфаст, известно и като споразумението от Разпети петък. Така че Обединеното кралство може да загуби много бързо партньор, особено при президентство на Байдън, ако настоява за законодателство, което може да има отрицателен ефект върху мирното споразумение от Белфаст".

Всички виждаме, че предстоят трудни времена дори и с Джо Байдън като американски президент, но дали можем все пак да бъдем  малко по-оптимисти, че ще бъде по-добре за света при една очаквана по-традиционна външна политика на Байдън?

"Да. Победа на Байдън много вероятно ще доведе до „скучна“ външна политика. Но след четири години политика на хаос и разрушение под ръководството на Тръмп, която наистина не доведе изобщо до напредък в американска външна политика, „скучно ще бъде добре“. Има някои неща, които трудно ще бъдат променени.

Имаше и някои ходове напред,  в Близкия изток  може би, за което може да се даде  положителна оценка на Тръмп. Но по принцип той използва такива начини и средствата, че винаги да откликва на желанията на  твърдото ядро на партията му,  както и да се опитва да сключва двустранни споразумения, които всъщност пораждат разногласия с традиционни съюзници.  Това няма да ни липсва.

Байдън винаги е имал интерес към външната политика. При президентството на Обама той беше водеща фигура в Белия дом по редица въпроси на международната политика. По големите  въпроси като климатичните промени, сплотяването отново на НАТО с по-силно влияние, нормализирането на отношенията между Съединените щати и Европа или по-добро отношение към съседите, особено Мексико, мисля, че всичко това ще стане под ръководството на Джо Байдън. Мисля, че той ще има голяма битка и неимоверни трудности - първо да обедини собствената си страна. Но ако Байдън поеме властта на 20 януари догодина, това ще бъде посрещнато с голямо облекчение от останалия свят и с положителна нагласа да се върви напред".