Печатът на времето не заличава българските корени на Густаво Гергов

„България е моята родина, чиито корени се пазят въпреки времето и разстоянието“, казва роденият в Аржентина Густаво. Времето от близо век и разстоянието от почти 12 хиляди километра не са успели да заличат усещането му за България. 

Густаво Гергов е второ поколение аржентинец, но корените му са български. Преди почти 100 години, както много други българи, дедите му тръгнали за Южна Америка в търсене на по-добър живот:  

„Дядо ми по майчина линия е роден във Велико Търново. А баба ми и дядо ми от страната на баща ми са от Пещерна. Защо дедите ми са решили да напуснат България тогава? Те пристигнали в Аржентина около 1930 година, след Първата Световна война и последвалата я световна финансова криза. По това време в Европа имало бюра на „Марина Мерканте Аржентина“, които представяли Аржентина като възможност за изход от сложните условия, които правели живота на Стария континент труден в онези години. Моите баба и дядовци са живеели в селата, където животът бил обикновен и винаги свързан с работата на полето, обработването на земята и отглеждането на овце.“ 

Тези традиции, свързани със земята, оставили в наследство и на внука си, който живее в аржентинския град Берисо. Със земята, макар и в по-различен план, е свързана и работата на Густаво Гергов. Той е доктор по естествени науки от Националния университет „Ла Плата“ в Аржентина. Агроном, инженер лесовъд и преподавател. Работи като изследовател към Националния съвет за научни и технически изследвания на Аржентина. Носител е на две научни награди. 

„В момента съм научен ръководител на трима докторанти. Работата ни е свързана с физиологията на растенията, плодовете и семената. Публикували сме разработки в различни международни научни списания. Фокусирани сме върху изследването на един от важните витамини в храната – витамин С. Работим заедно с други изследователи от Франция, Германия, Великобритания, САЩ и Япония. Работим и по технология за събиране на реколтата от плодове, зеленчуци и семена, в сътрудничество с лаборатории от същия университет. В миналото съм работил и в чужбина, два пъти в Германия. България може да е следващото място. Имам нужда само от добра идея и от група изследователи в България.“ 

Докато работел по научен проект в Германия, Густаво Гергов имал шанса да види и прародината си. „Имах възможността да се свържа с част от роднините си в България. Успях да видя и къщата на баба ми, която си беше на същото място, в същото село, почти непокътната.“ 

А връщането към корените носи смисъл, както и впечатленията от България. 

„Както се казва, семейството винаги е в сърцето! Приличаме си по чертите на лицето, независимо от времето и разстоянието. Българският език е много богат. Опитвам се да го уча през последните години, но е твърде сложен. Нося българската музика в сърцето си. Слушам я и на работа, и вкъщи. Всичко това е в паметта ми. За мен България е втора родина, но родина, която е голяма част от семейството ми“, споделя Густаво Гергов, който предпочита да разговаря на испански и на английски, макар че се опитва да разкаже историята на семейството си и на български. „България са моите корени, моето наследство.“ 

Връзката с корените носи смисъл. Те държат България будна. Въпреки печата на времето - близо век и разстоянието - почти 12 хиляди километра, кръвта вода не става.