Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Десислава Бошнакова: Опитваме се да си живеем въпреки вируса и сякаш го няма

Решението за затваряне на училища и университети е взето ангро, смята преподавателят

Десислава Бошнакова
Снимка: Личен архив

Обвиненията, че българинът не спазва мерките, са доста преувеличени. Поне около мен, ако щете дори по улиците и по броя на колите се усеща драстично намаление на броя на хората, които са повече навън, събират се на групи. Непрекъснато ни се внушава, че българинът нищо не спазва.“ Това каза пред БНР проф. Десислава Бошнакова, ръководител на департамент „Масови комуникации“ в Нов български университет.

За да се спазват правилата, те трябва да идват от авторитетни институции и хора, които дават добри примери, както и мерките да се налагат с адекватна комуникация, смята Бошнакова.

Изгубихме времето от март насам, за да сме готови с решения. Имахме 6 месеца, в които можехме да планираме и да направим нещата доста по-различни. В момента ние просто се опитваме въпреки вируса да продължим да си живеем, сякаш него го няма“, коментира Десислава Бошнакова в предаването „Преди всички".

Според нея решението за преминаване в дистанционен формат на големите ученици и студентите е било взето ангро, без да се отчитат специфики.

От 13 март до ден днешен не бяха взети много решения за действия, които биха могли да направят днешната ситуация да изглежда по друг начин, отбеляза преподавателят.

„Ние можехме да вземем решение и да започнем учебната година по-рано, за да имаме време, когато е топло и когато могат да се провеждат неща навън. Университетите можехме да започнем по-рано. Можехме, както на много места се е случвало по света, да използваме лятото, за да направим сериозна база от дигитално съдържание, което учителите да ползват“, коментира Десислава Бошнакова.

Бошнакова попита още как се осъществява онлайн обучението, след като учителите не разполагат с техника:

В началото на септември министърът на образованието каза, че над 50% от учителите не разполагат с техника, с която да водят онлайн обучението. Това се знаело вследствие на края на миналата година. Моят въпрос е, при условие, че има поръчани устройства, но те ще дойдат напролет, как се случва онлайн обучението на учениците в момента?“

У нас и без Covid автономността на отделните училища, на отделните учители при взимането на решения почти не съществува, каза още проф. Бошнакова.

В Нов български университет например мерките са се спазвали изключително прецизно, разказа тя.

Ходехме с маски. На всеки вход е инсталирана термокамера. Във всяка зала има машини, които „ловят“ микроби. Навсякъде има дезинфектанти.“

Преди затварянето на университетите студентите в НБУ са имали възможност да избират дали да присъстват на учебните занятия или да ги следят онлайн, бил е прилаган хибриден модел.

Поне аз не виждах струпване, но взетото решение касае абсолютно всички. Има училища в малките населени места, където няма такива струпвания и няма нужда от тези крайни мерки“, подчерта проф. Бошнакова.

Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започна унищожаването на заразените с шарка овце в Сливенско

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата.  Зоната за..

публикувано на 29.11.24 в 15:50

Мариела Куртева: Донорите на яйцеклетки се увеличават, но са крайно недостатъчни

Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството".  "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя.  По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..

публикувано на 29.11.24 в 15:08
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Алтернативно мнозинство ще е по-харесвано от нова сглобка

Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около него да се получи по естествен път . Тази теза разви в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. "Ако г-н Пеевски продължи така само напред, както умее, той е напът да направи грешката на Борисов от..

публикувано на 29.11.24 в 09:09
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Нови подробности от процеса срещу българите, обвинени в шпионаж за Русия

Британските медии продължават да изнасят подробности от процеса срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, след като в четвъртък двама от тях – Орлин Русев и Бисер Джамбазов, се признаха за виновни в Централния наказателен съд – Олд Бейли, в Лондон . Двама от обвинените в шпионаж българи във Великобритания се признаха за..

публикувано на 29.11.24 в 07:44

Акад. Васил Николов: Необходима е стратегия за археологическото наследство, приета на политическо ниво

Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.  Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..

публикувано на 28.11.24 в 11:45

"Зелена светлина" за новата ЕК, политическото разделение обаче остава

Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември.   ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..

публикувано на 28.11.24 в 08:48

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23