Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От храна за зимата или от млади лекари се нуждае болницата в Златоград

Община Златоград
Снимка: Валентина Иванова

Призивът на общинската болница в Златоград за събиране на хранителни продукти, дърва за огрев, парични дарения и лични предпазни средства във връзка с пандемията бе възприет нееднозначно.

Апелът за дарителската кампания дойде от социалните мрежи.

Имаме нужда от всичко, декларира д-р Людмил Личев, управител на многопрофилната болница за активно лечение „Проф. д-р Асен Шопов" в Златоград.

„Хората от района са свикнали и ни даряват много картофи, лук, ред други селскостопански продукти точно по това време, когато си събират продукцията. Повечето от тях знаят. Ние си имаме кухня. Ние не се храним на кетъринг. Имаме диетична сестра, готвим си и храним пациентите“, разказва Личев.

„Всичко, което се даде – то е за болните, то е за хората. Ние сме общинска болница. Изцяло се издържаме от клиничните пътеки. Получаваме и помощ от общината, но въпреки всичко нашите пътеки са нископлатени. Нямаме заеми към доставчици, нямаме просрочени задължения, давам си нормално заплатите“, допълва картината болничният директор.

Персоналът на общинската болница се състои от 90 души. Болницата работи с пет отделения. Проблем с медицинските работници обаче има – медицинските сестри са в пенсионна възраст, а млади сестри и лекари не идват, обяснява д-р Людмил Личев. Има нужда от анестезиолози и от педиатри.

„Имам доставени 200 кубика дърва отзад в двора, които сме ги наредили и сме си ги купили, болницата. Покрай тях има доставени различни дървени материали от хората, които даряват.“

Преди да пусне обявата, болничният директор не е известил кмета. „Самите хора идват и ме питат - искате ли да донеса, картофи имам, излишни, имам излишен лук. Няма лошо в това", отбеляза д-р Личев.

В потвърждение на тези думи местните жители приветстват идеята, готови са да дарят.

„Защо да не даряваме? То е за болницата, то е за нас. Разчитаме. Първа помощ къде могат да ни дадат?“

„Кой не би подпомогнал за болницата? Всеки там лежи. Нормално е да сме съгласни. Че и храната е хубава.“

„При условие, че нямаме наблизо друго лечебно заведение, разчитаме 100% на болницата. Трябва всеки, малко или много, кой колкото има възможност да помогне болницата да се запази.“

Цялата тази история за мен е позорна“, коментира кметът на Златоград Мирослав Янчев. 

„От 13 години управлявам общината. Недоумявам, че това нещо може да бъде изписано от общинско учреждение и без резолюцията на Общинския съвет, който е принципал на болницата. Да се изписват по най-елементарен начин призиви за помощ, че едва ли не, ако не се дарят боб, картофи няма как да съществува болницата. Категорично се разминава с действителността.“

Болницата е финансово стабилна, декларира Мирослав Янчев. „А сега се налага да се обясняваме като едва ли не фалирали болница.“

Чрез ефира на „Хоризонт“ Янчев покани млади медицински специалисти да работят в града, срещу обещание за подпомагане от общината.

Още детайли по темата чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00