Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Зад завесата на водния куклен театър

Снимка: Лъчезар Вълев

Водният куклен театър започва историята си много отдавна на Изток. За първа датирана постановка на вода се счита представление от 1121 г. във Виетнам, на което е присъствал император. Тайните на това изкуство, признато за световно културно наследство от ЮНЕСКО, обаче се пазят ревностно и днес – как се правят куклите, как се водят и най-вече от какво са направени. След много разработки и дългогодишни изследвания по темата „костеливият орех” се пропуква и резултатът е първият за България и Европа воден спектакъл.


Как се прави той у нас? Отговор на въпроса дадоха в ефира на „Изотопия” доц. д-р Мирослав Цветанов и актрисата и режисьор Роза Николова от Малък куклен театър „Слон”. Той е създаден на 9 септември 1988 година. Името му дава Радой Ралин:

„Нашият обичан приятел Радой Ралин по време на празненството за 10-годишнината на театъра каза, че имаме толкова много награди, че трябва цял слон да ги носи. И така се получи оксиморонът – малък куклен театър пък „Слон”. Ние бяхме първият театър с животинско име”, споделя Роза Николова.

Доц. д-р Мирослав Цветанов допълва историята на водния куклен театър в световен план и разликите със съвременната българска техника:

„Китайците също имат документирано такова представление през 1119 година и вероятно много години преди това също са съществували, защото това са райони, които имат много водоеми и оризища. Това е мястото, където се е родило това изкуство. При тях водата се оцветява. Това става със специални оцветители преди спектакъла. Водата може да придобие всякакъв цвят. Това е с цел да не се виждат водачите, които се намират под водата и от друга страна – да изглежда привлекателно. Разликата между техните решения на сценичното пространство и нашето е, че нашата вода е нормално прозрачно водно огледало, което с определен тип насочено осветление става непроницаемо в дълбочина.”

В България обаче все още няма стационарна сцена за този вид изкуство. Доц. д-р Мирослав Цветанов и екипът му работят по проект, с което това се планира да стане реалност през пролетта догодина:

„Досега сме играли във водоеми, които не са предназначени за театър, но са подходящи. Играли сме в Бургас, Пловдив. Започнахме от София – в едно закрито езеро в зоопарка, но то беше прекалено плитко за куклите и камъните, които са поставени там заради отглежданите видове риби, пречеха на водачите и това не позволява да продължим по този начин.”

Поради нетипичните локации не липсват интересни истории, една от които разказва Роза Николова:

„При големите котки в зоопарка открихме закрито езеро. Репетирахме там като ни предупредиха, че заради музиката животните могат да станат агресивни и да ни пречат. Любопитното беше обаче, че те сядаха да ни гледат и на финалната сцена в „Райската птица”, която има философско послание, тигърът Мърко се беше просълзил. Преди няколко години той беше избягал и мисля, че имаме отношение към този случай, защото тигърът много ни обичаше – и нас, и театъра. Според мен той беше тръгнал след нас, защото той избяга, когато си изнесохме декора от там и го бяха намерили да лежи на мястото, където ни бяха куклите.”

Емоциите и науката на водния куклен театър

„Този вид театър – на вода, много ме впечатли още докато бях студентка, както и всички мои колеги. Тогава питахме как се водят тези кукли, но дори и нашият преподавател не знаеше. Оказа се, че става с огромни триметрови водачи с механизъм. Мирослав разгада тези тайни. Новите му кукли за „Малкият принц” са впечатляващи. Не са правени във Виетнам такива, не са със водачи, а се водят директно, но са с много сложни механизми. Когато ги видях в действие, си казах, че Миро е магьосник”, казва Роза Николова, а доц. Цветанов допълва:

„Самото водене не е проблем, когато куклата е направена както трябва. Но тя, бидейки механична конструкция, се подчинява на физичните закони. Въпреки че ние можехме да създадем такива много добре работещи кукли, защото това е моята специалност в НАТФИЗ, след като произведохме първия прототип на райската птица и го потопихме във вода, той блокира. Оказа се, че работата на механични конструкции във вода не е нещо съвсем просто, както ние си мислим. Всъщност те се подчиняват на хидродинамиката, която има съвсем различни закони. Моделите, които ние създадохме и ни помогнаха да създадем свои кукли, които пък във Виетнам няма, са онова, което сме открили, а не откраднали.”

За водата като кукла разказва доц. Цветанов:

„Водата е едно много красиво пространство. Тя сама по себе си е изключително нежна и красива. Когато в това пространство живеят едни същества, на пръв поглед недокоснати от никого, те съществуват самостоятелно върху това пространство, илюзията, че се потапяш в свят, различен от този, в който живееш, е приятно. От там нататък, ако ние сме се справили, успяваме да внушим разни неща, да докоснем въображението на зрителя и той да довърши някои работи, които ние само сме подсказали, свършили сме си прекрасно работата и зрителят ще бъде много доволен от това.”

Куклите, които използва Малък куклен театър „Слон” до днес, са оригиналните, създадени през 1988 г. Това се дължи на прилежните грижи „като за бижу”, които се полагат за тях. Доцент Цветанов изтъква добрия пример:

„В Япония отношението към куклата е като към божество в прекия смисъл на думата. Когато там искаш да се качиш на сцената, за да работиш, първо трябва да си съблечеш дрехите, с които си бил навън, още във фоайето, след което да преминеш със специални обувки, които са само за театралната зала, през нея. Когато стигнеш на сцената, ги събуваш и се работи само по бели чорапи. Такова отношение към работата, към това, което е твоя вътрешна духовна същност, е достойно за подражание навсякъде.”

„В студиото на „Изотопия” решихме да донесем лодкаря от постановката „Райската птица”, Малкия принц и змията, защото това са най-малките кукли. Някои надхвърлят три метра височина. Мен ме впечатли, че в Нур Султан – столицата на Казахстан, имат сцена, която за минути става водна сцена, или конвенционална сцена и дори ледена пързалка. Ефектни сцени има и в Китай и други непознати източни страни”, споделя Роза Николова и обяснява спецификите на куклите за воден театър:

„Куклата при театъра е артефакт. От една страна, тя самата е творение на изкуството и втори път се одухотворява от актьора. Тя няма абсолютно нищо общо с куклата за игра, освен във въображението, вярата и наивността на актьора, която е много близка до тази на детето.”

„Зрителят идва с духовна потребност и ако ние я удовлетворим, ако той ни повярва и ако съществата, за които знаят, че са от дърво, плат или нещо друго, за него оживеят, значи ние сме се свършили работата като актьори и сме успели да одухотворим тази нежива материя”, категоричен е доц. Мирослав Цветанов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Лъчезар Вълев и Малък куклен театър "Слон"

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хартия, туш и вода в изложбата на Йордан Леков "Маврографии"

Скулпторът, художник и преподавател в УАСГ Йордан Леков представя в галерия-книжарница "София прес" своята изложба "Маврографии" . Заглавието съдържа думите мавро – от гръцки черно, графо – отново от гръцки: форма на писане, изписване , обясни художникът в интервю за БНР. В творбите си той е използвал хартия, туш и вода. "Самите рисунки..

публикувано на 21.11.24 в 09:52

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В шестото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикално събитие на седмицата: “Реквием“ от Верди на сцената на Софийската национална опера и балет под диригентството на Даниел Орен - Отзвук от оперната гала на Анджела Георгиу със Софийската..

обновено на 20.11.24 в 17:48

Романтични съкровища за клавирно трио - в Бургас, Варна и Букурещ

Мартина Табакова (пиано), Стоимен Пеев (цигулка) и Атанас Кръстев (виолончело) - това е ансамбълът, който представя своята концертна програма „Романтични съкровища“ с успех на различни сцени в България. Турнето, което стартира от София с концерт на 23 октомври в рамките на поредицата „Музикални вторници“, сега се отправя към черноморските..

публикувано на 20.11.24 в 16:17

Трио Дивертименто представя спектакъла "В Годината на чешката музика"

На 21 ноември от 19 ч. в галерия "Vivacom Art Hall Оборище 5" музикантите от трио „Дивертименто“ ви канят на концерт-спектакъла „В годината на чешката музика“. Той е пореден в творческата биография на състава, който получи наградата в категория "Музикален проект на годината" на националната анкета след слушателите на БНР "Музикант на годината 2022"...

публикувано на 20.11.24 в 15:26
Христо Танев

Виолончелистът Христо Танев - концертмайстор и солист на Радиооркестъра

Предстои поредната среща на публиката със Симфоничния оркестър на БНР - в петък от 19:00 ч. в столичната зала "България".  На диригентския пулт ще бъде Константин Илиевски, а солист – първият виолончелист на Радиооркестъра Христо Танев.  Главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски поставя като български акцент в програмата музиката..

публикувано на 20.11.24 в 14:02
Първо студио на БНР

Музика от трима ярки композитори от музикалния ни авангард ще звучи в Първо студио на БНР

"В моите спомени те са неразривно обединени . Като изпълнител на безкрайно много съвременни произведения съм щастлива, че можах да живея край тях, да дишам техния въздух, да усещам тяхното отношение към музиката и да взема максимално много от това, което те знаеха и можеха", казва пианистката Стела Димитрова – Майсторова пред БНР. По..

публикувано на 20.11.24 в 13:23

Среща с българския музикален авангард в Първо студио на БНР

На 20 ноември, сряда, в Първо студио на БНР в 19 ч. ще започне един специален концерт, посветен на трима големи композитори - представители на българския авангард, които през 2024-та закръглят годишнини: акад. Васил Казанджиев, който през септември отпразнува своя 90-и рожден ден и продължава да създава музика, както и двама автори, от чието рождение..

публикувано на 20.11.24 в 12:41