Коментар на Петър Волгин: „Брюксел“ се интересува единствено от себе си

Обсъждането на посветената на нашата страна резолюция в Европарламента премина при, на практика, празна зала. Това нагледно демонстрира, че сме абсолютно безинтересни за чужденците. Ако нещо вълнува чуждите политици, то е свързано единствено със защитата на техните интереси. И това нагледно се видя при дискусията около отделните точки в резолюцията.

Крайният резултат показва, че не става дума за никакви ценности, морал, защита на справедливостта и права на гражданите. Това демонстрираха с аргументите си всички групи в Европарламента.

Европейската народна партия (ЕНП) естествено защити нашите управляващи. Нищо изненадващо няма в това. ЕНП винаги е действала на принципа „може да е кучи син, ама е наш кучи син“. Докато ГЕРБ носи гласове, ще има подкрепата на тази партия. Включително и на най-високопоставените ѝ фигури. Манфред Вебер, лидерът на ЕНП в Европарламента, без никакво притеснение демонстрира привързаността си към Борисов. Шефът на партията Доналд Туск, понеже явно е по-хитър, прави това по един класически византийски маниер. Както и да го усуква полският евробюрократ обаче, каквито и клишета за върховенството на закона да ръси, на всички нормални хора веднага им става ясно, че също стои твърдо зад българските управляващи. Тук се сещам за едни наши сънародници, които изпаднаха в кравешки възторг, когато при откриването на българското европредседателство през 2018 г., Доналд Туск произнесе речта си на български. То бяха аплодисменти, то бяха въздишки... Какъв прекрасен човек бил Туск, какъв невероятно мил жест към България. Обяснявахме тогава на тези възторжени наивници, че никакъв специален жест не е въпросното говорене на български, ами си е най-стандартен пиар ход, който такива като Туск пробутват във всяка държава. Не вярваха обаче въпросните наши сънародници, в евроскептицизъм ни обвиняваха. Е, нека хубаво да разгледат сега любимия си Туск.

Каквито и безобразия да вършат българските управляващи, каквито и висини на корупцията да достигнат, хора като Туск ще ги подкрепят. Защото, докато ви баламосват с кухи приказки за евроценностите, хората като Туск гледат единствено партийния си интерес.

И ако си мислите, че в другата част на политическия спектър е по-различно, дълбоко се лъжете. Т.нар. „левица“ и т.нар. „либерали“ в европарламента по нищо не се различават от ЕНП. Да, те подкрепиха резолюцията, която заклеймява лошите практики на настоящото българско управление. Само че тази подкрепа не дойде в името на някакви идеали. Имаше си конкретна цена. Подкрепата на псевдолевите и всевъзможните либерали бе изтъргувана срещу вкарването в резолюцията на теми като измисленото „македонско малцинство“, еднополовите бракове, Истанбулската конвенция.

За тези хора, както и за ЕНП, висшите ценности, за които постоянно дърдорят, са просто димна завеса, зад която крият собствените си интереси. Хайверените социалисти ще те подкрепят, само ако успеят да набутат във всеки официален документ колкото се може повече точки от измислената си джендър-идеология. Царе са тези хора в измислянето на теми, които нямат нищо общо с действеността, като измислени малцинства, език на омразата и всякакви други подобни глупотевини.

И сега да направим рекапитулация. Въпреки усилията на Европейската народна партия резолюцията, критикуваща настоящото българско управление, беше приета. Само че благодарение на усилията на европейските псевдолеви и пишман либерали, сега не си говорим за корупцията, а за пореден път обсъждаме Истанбулската конвенция, правата на гейовете и несъществуващото „македонско малцинство“.

Има обаче и нещо положително в тази, като цяло, грозна картина. Българските граждани окончателно се убедиха, че ако с нещо сме интересни за Запада, то е само относно възможността различните партии да постигнат собствените си цели. За никакви ценности не иде реч. Става дума за чист пазарлък. Тоест, висшата европейска политика по нищо не се отличава от българската. Едни и също безобразия и задкулисни договорки. Ето защо да се разчита на чуждия фактор е изключително наивно. И, съответно, няма никакъв смисъл да призоваваме „моля, другарката“ да дойде от Брюксел и да накаже лошите български дечица, т.е., да призове управляващите да си подадат оставката. Няма да дойде и няма да отправи подобен призив.

Ако искаме нещо важно да се промени в България, трябва ние да си го променим. Защото на никоя висша чуждестранна инстанция не ѝ пука за нас. Хубаво е по-често да си припомняме този обективен факт.