Диктува ли икономическият интерес политическите решения в ЕС

„Търговията върви“, призна и германският канцлер Ангела Меркел при едно от последните посещения на унгарския премиер Виктор Орбан в Берлин. Но се въздържа от политически оценки, защото Будапеща и Берлин са на диаметрално различни позиции по два съществени за ЕС въпроси - миграцията и върховенството на закона.

Унгарският премиер Орбан открито отхвърля либералния ред и систематично руши устоите на правовата държава в родината си.

Дилемата на икономическо сътрудничество с несподелящ политическите възгледи партньор е стара, колкото света. На фона на обсъжданото обвързване на европейските средства с върховенството на закона, тази дилема е особено добре преплетена в германско-унгарските отношения.

„Най-настоятелен е Европейският парламент, както и много отделни държави в ЕС, но далеч не всички. Отсега е ясно, че Унгария и Полша, които са директно засегнати, но и Чехия и Словакия няма да подкрепят такова обвързване. А знаем, че многогодишната финансова рамка се приема с единодушие. Така че ветото на Унгария е напълно достатъчно, за да провали тази идея“. Така Клаус Прьомперс, дългогодишен кореспондент на германската обществена телевизия ZDF за Източна Европа, коментира пред БНР шансовете за успех на идеята ЕК да затвори кранчето на европейските фондове, защото иска да обвърже европейското финансиране със спазването на принципите на правовата държава.

Споменахте „лошите момчета“ на ЕС - Унгария и Полша. Но трябва да кажем, че благодарение на европейските фондове те постигнаха впечатляващ икономически ръст през последните години. Не на последно място и заради големи инвестиции от Германия. Доколко икономическият интерес диктува политическите решения, г-н Прьомперс? Както на Берлин, така и на Брюксел, а в Брюксел се слуша гласът на Берлин.

Най-добрият пример за това е автомобилната индустрия. Тази индустрия е „умиращият лебед“, защото във фокуса ѝ продължават да бъдат двигателите с вътрешно горене. Сегашната криза удря не само производителите в Германия, но и подизпълнителите в Чехия, в Словакия и в Унгария. Източноевропейците настояват за премии при покупката на бензинови или дизелови автомобили. И лобират за това както в Берлин, така и в Брюксел. Същите производители лобират и срещу климатичните цели, които си поставя ЕК. Така че натискът е силен. И често успешен.

Разширяването на ЕС на изток се отрази много добре на Германия, известна още като „световния шампион на износа“. След падането на Желязната завеса свръхпроизводството на германската икономика си намери близък пазар. Унгария и Полша приемат на драго сърце инвестициите, но не и размахването на пръст заради върховенството на закона. Как ще се разреши тази дилема?

Широко разпространено е мнението, че съюз от 27 държави е прекалено голям и тромав, че това спъва работата му. От друга страна държави като Унгария, Чехия или Австрия разглеждат Европейския съюз по-скоро като икономически съюз. За мен обаче има друг ключов въпрос - ще се стигне ли до разделение в рамките на ЕС между ядро и периферия. Тази тема се обсъжда още от 90-те години. Сега отново е актуална, защото държави като Унгария, Полша, но от части и България, сами се изтикват към периферията.

Наистина ли смятате, че ще се разделим на първо и второ качество европейци?

Не бих говорил за разделение. По-скоро става дума за различни права в рамките на ЕС. Ядрото би се обединило около конкретни политики, а периферията - само около икономическото сътрудничество. Това е напълно възможно развитие на Евросъюза и не смятам, че трябва веднага да се отрече.

Точно това обаче ще бъде вятър в платната на евроскептиците - тези в Източна Европа и сега казват, че старите страни членки ни възприемат като втора ръка европейци.

От друга страна обаче в Полша и Унгария Европейският съюз се радва на високо одобрение. Ако погледнем темата в дълбочина, мисля си, че това одобрение се дължи и на надеждата на унгарците и поляците, че членството в ЕС гарантира демокрацията в държавата им. А ако говорим за евроскептици, то Орбан е евроскептик. Той не спира да повтаря, че едно време Москва е казвала накъде да върви Унгария, а сега - Брюксел. И че гордата унгарска нация няма да позволи това.

Как си обяснявате тогава търпението към Орбан? Ангела Меркел е известна с прагматичния си стил в политиката и винаги с поглед върху търговския баланс.

Този прагматизъм носи в себе си един парадокс. Актуалната тема сега например е отравянето на Навални и не малко хора се питат защо да налагаме още по-строги санкции срещу Русия заради Навални, след като продължаваме да имаме икономически отношения с други диктатури, например Египет или Турция?

Да се върнем към Унгария. Помним избора на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК. Без гласовете на управляващата унгарска партия ФИДЕС тя нямаше да успее. Изборът ѝ отмина, но ФИДЕС продължава да е член на ЕНП, въпреки всички резерви на европейските християндемократи към Виктор Орбан. Докога?

ФИДЕС в момента не е пълноправен член на ЕНП, но окончателно решение действително няма. В края на месеца се очаква виртуална среща по темата, но според мен пак няма да има решение. Въпреки че председателят Доналд Туск е категорично за изхвърлянето на ФИДЕС, мнозинство за това в ЕНП няма. Германските християндемократи не подкрепят ФИДЕС, но в ЕНП членуват и много малки партии от страните-членки, и именно те провалиха изключването на унгарската управляваща партия.

Какви ще са последиците от евентуалното излизане на ФИДЕС от ЕНП?

Няма да има голяма промяна, защото ЕНП и без ФИДЕС ще запази мнозинството си в Европейския парламент. Въпросът е обаче, дали ФИДЕС заедно с „Право и справедливост“ от Полша не биха се съюзили с други крайно десни и националистически партии. Засега крайната десница в Европарламента не може да пробие, не на последно място, защото е разединена. Но това може да се промени.

В Берлин завършва една ера, ерата на Ангела Меркел. В края на годината предстои изборът на нов председател на нейния ХДС. Може би най-консервативният от тримата кандидати, Фридрих Мерц, е склонен да работи за разделение в ЕС на ядро и периферия. Споделяте ли тази оценка, г-н Прьомперс?

Честно казано, това не е изключено при нито един от тримата кандидати. Ако изобщо се стигне до такъв сценарий, т.е. ако ЕС изпадне в агония и не може да взима решения, тогава мога да си представя, че Германия би се застъпила за разделяне на ядро и периферия, за да се укрепи ЕС. Вземете примера със санкциите срещу Беларус - малкият Кипър блокира решението с вето. В същото време Великобритания, Канада и Съединените щати налагат санкции срещу приближените на Лукашенко. А европейците пак не могат да вземат решение.

Тогава нека променим начина на взимане на решения, но не и да се разделяме.

Да, това е възможно, и всъщност може да произлезе от предстоящата двугодишна конференция за бъдещето на ЕС. От нея зависи много.