Ма-на-ма-ня-ма да те забравим, Джим Хенсън!

На 24 септември 1936 година в Грийнвил, САЩ се ражда гениалният татко на всички страхотно превъзходни мъпети – Джим Хенсън. „Изотопия“ помни това отлично!

Кукловод, режисьор, сценарист, продуцент, актьор и музикант, Хенсън е носител на редица награди, има и звезда в Холивудската алея на славата, но по-важното – пленил е сърцата на всички деца от кажи-речи средата на миналия век до днес. Кариерата му започва в местна телевизия във Вашингтон. През 1955-а Джим представя…

И днес мнозина определят Жабока Кърмит като най-емблематичния образ, създаден и изигран от Хенсън.

Затова се мятаме като щастливи волни жабоци в океана на времето, за да метнем котвата на брега на 25 ноември 1971-ва. В телевизионното шоу на Дик Кавет Джим Хенсън разказва за промените, които Кърмит е претърпял през годините. Показва как изглежда тогава. Кърмит пък поздравява водещия, споделя радостта си, че е на гости. После разговорът продължава и пак –  за тялото на Кърмит. 

Промяната, става ясно, не се дължи на диета, а на самия „прогрес“, като посоката е към по-добре изглеждащите жаби. Както се е казвало в други ширини, но в сравнително сходни времена – посоката е жабешката естетика, скоростта е космическа.

1969 година… Кърмит е добре изглеждаща жаба в разцвета на силите си, а в ефир се пръква „Улица Сезам“, едно от най-прочутите творения на Хенсън. Поредицата за деца съчетава забавното с образователното така, че става любима на дребосъци и не чак толкова дребосъчести от цял свят. През годините една от най-старите телевизионни програми в САЩ се е излъчвала в над сто държави, България не прави изключение.

Основните герои са любимите на всички Елмо, Ърни, Бърт, Голямото пиле, Бисквитеното чудовище, Магъосникът, Зоуи, Тейли, Росита, Оскар, Слайми, Гроувър.

През 1976-а „Мъпет Шоу“-то, кукленият сериал, създаден от Хенсън и екипа му, също прави фурор и с времето печели аудитория в повече от сто държави. Сред главните му герои са Жабокът Кърмит, Мис Пиги, Мечокът Фози, Скутър, Гонзо, барабанистът Животното, старците в ложата Статлър и Уолдорф и много други.

Шоуто е известно със своя хумор и с пародиите, разигравани от куклите. Във всяка серия участва и по една известна личност. След като мъпетите придобиват заслужена околосветска популярност, много звезди искат да им гостуват. И как няма да искат… До края на екранния му живот, в шоуто се явяват повече от сто известни личности. И да, в тази публикация не всичко е по 100. Шоуто е номинирано 11 пъти от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, печели награда два пъти. Има и 21 номинации за наградата Еми, като я печели 4 пъти.

Пренасяме се в 1986 година, на церемонията по връчването на наградите Оскар. Облечени в смокинг, съвсем както си му е редът за такава висока трибуна, мъпетите Кърмит и Скутър обявяват номинираните. И трябва да отворят плика с името на победителя. Става ясно обаче, че Скутър не може да отвори плика, а Кърмит се възмущава, че това са наградите на Академията, гледат ги 2 милиарда души, на които току-що са казали, че персонажи като тях двамата могат да направят всичко.

Разбира се, отнасят по някоя и друга шега от двамата вечно мърморещи старци Статлър и Уолдорф, които са в публиката и… voilà – явява се спасителят не в ръжта, а на подиума, и той в смокинг – самият Джим Хенсън. Тогава всички високо оценяват шегата му, че има жаба в гърлото...

За съжаление 4 години след нея Хенсън умира. Датата е 16 май 1990-а, мястото е Ню Йорк. Джим е едва на 53 години. Само пет дни след кончината му в негова памет се организира голяма церемония, на която го изпращат близки и приятели – сред тях друг голям американски режисьор, кукловод и актьор, работил с Хенсън – Франк Оз. Словото му е трогателно, изпълнено и със смях, и със сълзи.

Оз споделя, че Джим е уникално човешко същество. „И сякаш едва тук осъзнавам колко широкоскроен бе този човек, с когото доскоро работехме и играехме заедно. И толкова много се забавлявахме. Много се забавлявахме с всякакви глупости“, казва Франк. Подчертава, че най-хубаво от всичко е било да наблюдава как Джим се смее, докато не се разплаче. Обикновено се случвало, когато записвали нещо или играели, към два сутринта. Джим се опитвал да си каже шегата докрай, но не можел, сълзите от смях се търкаляли по бузите му. И това, казва Франк, било най-хубавото, което можеш да видиш.

Едно от най-трогателните сбогувания с Хенсън правят неговите мъпети. Те с изненада откриват, че е починал, и то в момента, когато – по собствените им думи – са започнали да го опознават. Мъпетите получават много писма с послания от различни хора:

„Може би същността на гения на Джим Хенсън е в способността му да вижда чудото доста често в налудничави посоки. И успяваше да накара хората да го последват натам“, пише Робърта Марен от Ню Йорк.

„Когато заспиваше онази вечер, петгодишната ни дъщеря Блеър каза, че е добре, че има хора, които могат да вършат работата на Джим Хенсън. Така той ще бъде с нас всеки път, когато гледаме мъпетите. Той ще може да ги вижда от Рая“, казват семейство Рийсър от Лас Вегас.

А „Изотопия“ допълва, че Джим Хенсън ще бъде с нас не само, когато гледаме мъпетите, а и когато ги слушаме. Спомнете си го и вие и си пуснете звуковия файл. 

Снимки: wikipedia.org, Reuters, AP