Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Илхан Юзгел: Турция не възприема ЕС като силен актьор, предпочита договорки с отделни страни

Снимка: архив

Според източници на АФП дискусиите за общи европейски санкции срещу виновниците за репресиите в Минск са блокирани от Кипър. От Никозия настояват преди да се заеме с Александър Лукашенко Европа да определи наказателни мерки срещу Ердоган заради турските проучвания за природен газ в кипърски и гръцки води.

При това положение, ако искат да покажат някаква солидарност с демонстрантите в Минск, европейците ще трябва да вземат по-решителни мерки по отношение на Турция. Такива мерки се очакват от съвета на лидерите на 24 и 25 септември.

Това, което те ще решат, може да има важни последици за турско-европейските, и съответно за турско-българските отношения. Колкото по-добре е информирано решението на лидерите, толкова е по-вероятно да се окаже правилното.

Според Илхан Юзгел - преподавател по международни отношения във Факултета по политически науки на Анкарския университет, въпреки заканите за санкции от Брюксел, Анкара не възприема ЕС като силен стратегически играч. Но все пак до мащабен военен сблъсък едва ли ще се стигне.

С Илхан Юзгел разговаря колегата от турската редакция на Радио България Мариян Карагьозов.

Г-н Юзгел, бихте ли представили турската позиция по въпроса за Източното Средиземноморие?

Преди всичко Турция претендира, че от гледна точка на международното право малкият остров Кастелоризо на гръцки или Меис на турски език, който се намира само на 2 км от турския бряг, не може да има изключителна икономическа зона. Турция включва зоната около острова в зоните, в които провежда сондажи в морето, което безпокои Гърция. Турция не признава възможността островите да имат морски граници и да създават претенции за континентален шелф и изключителна икономическа зона.

Как турското общество разглежда настоящата ситуация?

И правителството, и части от опозицията в Турция подкрепят настоящата позиция на страната по кризата в Източното Средиземноморие. Целият въпрос се разглежда като част от национална борба срещу бивши колониални сили, които, използвайки Гърция като инструмент, се опитват да обградят Турция и да погазят правата й. В такива условия е много трудно за опозицията изобщо да критикува правителството.

Какво според Вас мотивира турските действия? Дали целта е Турция да получи предимство при евентуални бъдещи преговори с Гърция или Анкара цели нещо друго?

Мисля, че това е била първоначалната идея на турското ръководство, но събитията се развиха другояче. Турските ръководители смятаха, че с военната си мощ и силния си флот ще тласнат Гърция към преговори от изгодна за Анкара позиция, но това не се случи. Гърция има подкрепата на Франция и други членове на Европейския съюз. Те смятат, че Турция е изолирана в Източното Средиземноморие, тъй като няма приятели и съюзници тук. Съединените щати подкрепят Гърция и Кипър. Турция няма дипломатически отношения на ниво посланици с Египет и Израел. Атина се опитва да използва турската изолация. Анкара се старае да компенсира тази изолация, подписвайки споразумението с Либия за изключителна икономическа зона. Това обаче само даде допълнителен тласък на настоящото напрежение. Все пак, не бих казал, че в момента нещата са извън контрол. Става дума за контролирано напрежение.

Смятате ли, че турските власти възприемат ЕС като колос на глинени крака?

Политически и стратегически Турция не възприема ЕС като силен актьор и обичайно предпочита да се договаря с отделните държави като Гърция, Франция или Германия. Също така президентът Ердоган обича да влиза във вербални сблъсъци с отделни членове на Съюза, тъй като това го поставя на нивото на тези големи страни.

В четвъртък вечерта се проведе първата среща на техническо ниво между военни делегации в централата на НАТО в Брюксел за избягване на военен сблъсък в Източното Средиземноморие. Безплодни ли са тези усилия или те ще доведат до намаляване на напрежението?

Да, тези срещи помагат донякъде. Работата обаче е друга. Няма да се стигне до война между двете страни в Източното Средиземноморие, но между тях съществуват проблеми. Гърция не е страна от Източното Средиземноморие, с изключение на един малък остров. В Егейско море Турция и Гърция са постигнали негласен консенсус. Гърция не обявява зона от 12 морски мили за свои териториални води, тъй като Турция ще сметне това за повод за война. Освен това, няма жизненоважни разногласия между двете страни в Източното Средиземноморие. Важен е кипърският проблем - спорът за водите около Кипър - кой кои зони ще получи. Засега в районите, за които Турция е дала заявки за преминаване на военни и изследователски кораби, не са открити природни залежи. Ако такива бъдат открити, това може да се превърне в голям проблем.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Общини от Кюстендилско се включват в кампанията #НеДишайСмърт

Общини от Кюстендилско се включват в кампанията срещу употребата на вейпове под надслов #НеДишайСмърт. Тя насочена срещу нарастващата употреба на вейп устройства с неустановено и често опасно съдържание от деца и младежи.  По общини се организират срещи с представители на полицията и прокуратурата, педагози и психолози, за да се обмислят..

публикувано на 21.02.25 в 15:52

КФН: Активите на частните пенсионни фондове достигнаха 26,5 млрд. лева

Активите на частните пенсионни фондове достигнаха 26,5 млрд. лева – това сочат данните на Комисията за финансов надзор към 31 декември 2024 г. За една година те бележат ръст от близо 16% или над 3 млрд. лева. С най-голям дял от близо 87 процента са средствата в най-масовите, универсални фондове, в които задължително се осигуряват всички..

публикувано на 21.02.25 в 15:49

Списание ЛИК посвети брой на 90-годишнината на БНР

През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години..

публикувано на 21.02.25 в 15:28
Борис Бонев

Борис Бонев: Зам.-кмет от "Спаси София" ще бъде публично арестуван

Единственият зам.-кмет на София от "Спаси София" Илиян Павлов, който е с ресор транспорт, ще бъде публично арестуван заради реорганизацията на движението и велоалеята на бул. "Патриарх Евтимий". За това предупреди председателят на политическата партия Борис Бонев, който посочи, че за това "има решение на много високо ниво".  Истинската..

публикувано на 21.02.25 в 15:28
Последовател на палестинското движение

"Хамас" назова заложниците, които ще освободи утре

"Хамас" назова шестимата заложници, които ще освободи утре съгласно споразумението за прекратяване на огъня с Израел.  По-рано израелският премиер Бенямин Нетаняху нареди на армията интензивни операции на Западния бряг след снощната серия от експлозии в празни автобуси.  След експлозии в автобуси - израелският премиер нареди интензивни..

публикувано на 21.02.25 в 15:14
Орлин Владимиров

САС потвърди доживотните присъди по делото за убийството на Евгения Владимирова

Софийският апелативен съд потвърди доживотните присъди по делото за жестокото убийство на 33-годишната Евгения Владимирова. Тялото на младата жена беше открито през 2021 г. в куфар във водоем край Перник, а за смъртта ѝ бяха обвинени нейният съпруг Орлин Владимиров и баща му Пламен Владимиров. Решението, което може да бъде обжалвано пред..

публикувано на 21.02.25 в 15:14
Красимир Вълчев

Част от приема на студентите по медицина да се обвърже със задължителна реализация у нас

Част от държавно-финансирания прием по професионалното направление "Медицина" да се обвърже със сключването на договор за задължителна реализация в лечебно заведение в страната. Това съгласие бе постигнато между ректорите на висши училища, в които има обучение в областта на медицината, с министъра на образованието и науката Красимир..

публикувано на 21.02.25 в 14:52