Какви бански костюми са носили първите летовници по българското Черноморие, от какъв материал са били и как са изглеждали?
„В Източна България може и да сме се освободили, но ориенталският манталитет остава доста по-дълго вкоренен в нашето съзнание. Българите са смятали, че е неморално да се ходи на плаж. Освен това повечето от мъжете, които са ходили, а и като цяло в Европа, са били с дълъг панталон. В началото са имали колан и тока – както ходят днес хората по улиците. Впоследствие стават 3/4 панталони и започват да се скъсяват. Най-странното е, че материята продължава да бъде или вълнена или дочен плат. Представете си на 35 градуса да носите вълна. Също така е било неприемливо за жените да бъдат разсъблечени. Те са били или с цели бански или наподобяващи комбинизони. Дори ръцете им са били покрити. Във Варна плажът е бил разделен за мъже и за жени. Било е забранено да влизат в морето заедно от морална гледна точка. Имало е жандарм, който е следял за спазването на реда. С настъпването на чужденците, най-вече чехи, поляци, унгарци, започва леко освобождаване на стереотипите. През 30-те години чуждите туристи се събират пред кметството във Варна и казват, че ще бойкотират града и България като туристическа дестинация, ако тази забрана за разделение не се премахне. След тази заплаха местните управници решават да отменят разделението и мъжете и жените вече да могат да се къпят заедно".
Историята на банските костюми е история за морала и ценностите
„В този период моралът е бил на съвсем друго ниво за разлика от днес, когато можем да видим доста по-разсъблечени и провокативни плажуващи".
Освен нагледно показване на бански границите на консерватизма се виждат и през тогавашните конкурси за красота:
„През 20-те и 30-те години на ХХ век се провеждал конкурсът „Царица на плажа”, но в него не са участвали варненки, защото са го смятали за неморално. Печелили са най-вече чужденки, които са се явявали, или софиянки. Много по-късно навлизат тенденциите за разчупване на стереотипа".
Плажните фиести не са били съвсем възможни по време на Първата световна война. От септември 1916 г. България влиза във война с Русия. Военните действия по Черноморския фронт нанасят огромни щети върху Варна и Балчик, обяснява доц. Михаил Груев, преподавател по „Нова и съвременна българска история” в Софийския университет:
„Русия в този период е в тежка ситуация, тъй като тя е доста силно притисната от германците на север. Ние се сблъскваме с руснаците на Добруджанския фронт като съюзници на румънците. За тях този фронт е вторичен. Те разполагат с доста силен флот, който неколкократно обстрелва българските пристанища и тежко разрушава около една четвърт от сградния фонд на Варна по това време и Балчик. Пристанищата във Варна и Балчик буквално са унищожени, така че в тази ситуация няма как да се ходи на плаж".
Въпреки сериозните поражения, морската ни столица се вдига на крака и дори започва с нова сила да привлича софийската бохема, обяснява доц. Груев:
„Варна се възстановява учудващо бързо. Балчик остава в Румъния след Ньойския договор. Там, както е известно, румънската кралица Мария намира своя оазис и доста бързо около изграждащия се кралски дворец започват да никнат вили на румънската буржоазия. Балчик доста бързо става перла в короната на Велика Румъния, която се създава след Първата световна война. Нещо подобно се случва и с Варна, макар тя да остава в България. Тя остава най-важен град, но на победена страна. Още през 20-те години обаче се появяват първите снимки на новооткрити казина, на плажни забавления, на връщане към нормалния живот и вторичното превръщане на града в средоточие на софийския хайлайф".
А що за бански костюми разхождат по плажовете на Варна днес летовниците? Наблюденията на Траян Димитров от Регионалния исторически музей в града:
„През 70-те години са били много популярни банските костюми като одеалца, които са ефирни и се намятат. В момента те пак се завръщат. Често засичам жени с цели бански, но естествено по-провокативни от тези от миналото. Но може би донякъде ретро модата пак се завръща".
Моментна снимка на Варна от края на август 2020 година:
„Забелязва се, че черният цвят е заместен и актуални са по-светли цветове. Изрязаните бански се промениха и са малко по-обрани. Но като цяло през последните 20-30 години няма някаква особена промяна, която може да забележим, поне в България".
Преди стотина години отношението към плажуването не е било такова, каквото е днес. Има обаче нещо наистина значимо за отбелязване от този период на страната ни. Знайните и незнайни героини от този период, върху чиито нежни плещи пада тежестта да движат живота напред. Урок по дух, героизъм и справяне с тежката ситуация, в която е изпаднала страната ни, разяснява ни доц. Михаил Груев:
„Минава време докато българското общество постепенно се връща към нормалността. Ако трябва да говорим за някакъв чисто битов героизъм, аз бих посочил огромната роля на българските жени, които заместват мъжете дори и като мъжки дейности на полето, например някъде по две жени се впрягат и заместват и животинската тяга, за да бъде всичко изорано и обработено. Някои от тях не дочакват мъжете им да се върнат от фронта. Преди години, когато се отбелязваше 100-годишнината от края на Първата световна война, в Държавна агенция „Архиви” направихме регистър на загиналите, който стигна до приблизителната цифра от около 100 000 души поименно загинали, което върху 6-милионното население на България по онова време е огромен дял. Това създава и полова диспропорция в българското общество и засилва ролята и значението на жените.”
Още чуйте в звуковия файл."Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..