Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Майсторството в производството на гайтан

Снимка: Трявна България

Габровско читалище популяризира гайтанджийството като културно наследство сред децата и посетителите на музеите в страната. В началото на новата учебна година екипът ще имат готовност да покаже, чрез дигиталните технологии, как работи гайтанджийския чарк - считан за първата българска машина, и как се изплита вълненият шнур.

Нарастващият интерес към традиционното облекло, народните танци, възстановките на обичаи и демонстрациите на занаяти става причина за съживяване на интереса към гайтана и неговата изработка. За да се съхрани познанието от предците ни, от габровското народно читалище „Будителите“ ще го представят по атрактивен начин, използвайки дигиталните технологии.

Начинанието е финансирано от Национален Фонд „Култура“. Чрез триизмерно изображение, което ще се възпроизвежда в преносим куб, децата в класните стаи и посетителите в музеите в страната ще могат да видят как работи гайтанджийският чарк  - считан за първата българска машина.

Любопитна история за промишлен шпионаж разказва как габровски търговец отива на изложение в град Брашов в Трансилвания и вижда машина за плетене на ширити. Издялква от дърво всеки един от елементите и като се връща в Габрово поръчва изработката им на няколко ковачи, за да не даде всички части в ръцете на един майстор. Събира ги и сглобява машината за изплитане на вълнен шнур. Така габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само части. За няколко години те се обособяват в отделен еснаф. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти.

Машините се продават в тогавашните гайтанджийски центрове Карлово, Калофер и Сопот. Плетенето на гайтан в Габровско започва сравнително късно - през 30-те години на XIX век, но занаятът се развива бързо и става един от най-силните в района. На него се дължи икономическият подем на Габрово, донесъл на града - във времето на индустриализацията славата на Българския Манчестър.

До ден днешен габровци произвеждат гайтан и той се използва предимно за украса на носии. В Етнографския музей на открито Етъра вълненият шнур се изплита по старата технология, както е било през XIX век - на чаркове, движени от силата на водата.

За онова време припомня Димитрина Илиева, която практикува занаята повече от 40 години: "В Габрово над Етъра, след Етъра, следват квартали Чарково и село Потока, моята майка е от село Потока, дядо ми е имал чаркове".

Гайтанът най-напред се използвал за заздравяване на шевовете на дрехите, след това за украса. Чарковете в одаите тракали и изплитали гайтан по поръчка на турската армия. След това този вид декорация навлиза и в нашето облекло, в носията, като най-много гайтан се използва за каракачанската носия - отбелязва майсторката.

Готовият гайтан се оставял в естествения цвят на вълната или се багрел. Димитрина Илиева е умела и в това занимание, което също практикува отдавна. По старата технология цветът се постига с оцветители от природата.

"Багренето с растителни бои се е практикувало даже и преди новата ера, първите бои, които са се използвали, природни бои са минералите, с тях са рисували телата си и са рисували по пещерите, те не стават за тъкани и по-късно вече преоткриват и растителните багрила", допълва Димитрина Илиев.

За разлика от химическите бои растителните дават пастелни цветове, а голямото предимство на естествените багрила е, че не провокират алергични реакции. Минусът е, че процесът е много бавен и два пъти трудно се постига един и същ цвят, обяснява Димитрина. Цветовете се получават, според това по кое време на годината е събирано растението, дори от коя страна на дървото са брани листата.

Целия репортаж на Велина Махлебашиева можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българското политическо меню

Oops!…They Did It Again! След поредното председателско фиаско в депутатските ясли, над които грее призрака на миналите Коледи, че и на една петолъчка, не ни остава друго, освен да си плюем в пазвите (за по-суеверните) или горещо да се помолим (за вярващите). Барем се сдобием с насъщния политик, а Бог прости нам глупостта ни,..

публикувано на 01.12.24 в 22:49

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството

Цялата история за Елтън, Джон и Йоко чуйте в звуковия файл.

публикувано на 30.11.24 в 13:22

Да бъдеш или да не бъдеш… помилван?

Това е и хотелът, в който стаи се превръщат в команден център за екипа на президента Доналд Тръмп, който търси начин да обърне изхода от изборите през 2020 г., спечелени от Байдън. След помилването си Пийч и Блосъм се връщат в Минесота и ще са вдъхновение за следващото поколение агрикултурни специалисти. В началото на..

публикувано на 29.11.24 в 23:07
 Ива Гигова

Ива Гигова: Тенисът е присъствал непрестанно в живота ми

Ива Гигова от почти 20 години е треньор по тенис , като е преподавала на деца и възрастни, а в момента и на студентите от Университета за национално и световно стопанство .  Ива тренира тенис от съвсем малка. Няма спомен в живота й да не е присъствал спорта. Участвала е на тенис турнири за първи път на 10-годишна възраст София , а след това идва..

публикувано на 29.11.24 в 12:24

Проект за емоционална интелигентност: Осмокласници разпознават основно страх и гняв

Ротари клуб - Силистра в екип с психолози реализира сред осмокласници от всички училища в града проекта "Опознай емоциите си". Те успяват да разшифроват нивото на емоционалното здраве сред подрастващите и основните им изводи са, че липсват силни емоционални връзки и диалог с родителите .  Според психолозите освен с децата, трябва да се..

публикувано на 28.11.24 в 14:40
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24