16-годишният Радослав Борисов е прикован в дома си заради повреден асансьор

От Нова година допреди няколко дни 16-годишният Радослав Борисов беше в принудителна изолация в дома си на последния етаж в стара жилищна кооперация на великотърновската улица „Мармарлийска“ 10. Животът му силно зависи не само от лекарствата, от инвалидната количка, но и от асансьора, за да излезе навън: 

„Нормално дете съм, което иска навън. Не вярвам дали на всички хора им е приятно да седят вътре - не им е приятно и затова излизат навън. Аз не мога да сляза по стъпалата, защото са много, а аз не мога и да ходя. Дори да проходя, пак ще ми е трудно по стъпалата“, разказа Радослав Борисов пред "Хоризонт". 

"На една тераса го изкарваме и той като вижда хората долу казва: „Как ми се иска и аз да отида в парка“. И на мен ми се иска“, сподели майка му Светла Цанева. 

Ради страда от мускулна дистрофия тип Дюшен. Майка му води битка, за да бъде поправен повреденият асансьор или да бъде осигурен нов:

„Събрахме пари, колкото можахме от живеещите, започнахме поетапно да се оправя асансьорът. Засега е пуснат, но има много да се желае по този асансьор. От време на време спира, звъним по телефона на майстора, идва, пуска го, пак пипне нещо. Кърпена работа - стар асансьор. Не мога да кажа колко пари още трябват. До тук сме дали на човека 2700 лева за това, което е направил. Има още много да се купува. Асансьорът е от 1960 година, когато е строен блокът. Стар е наистина, но без него сме затворници вкъщи“, допълни Светла Цанева.

През март тази година по инициатива на Светла Цанева, 18-те семейства от блока кандидатстват по Националната програма за достъпна жилищна среда за нов асансьор. Неточности в попълването на документацията обаче водят до отказ:

„Не успяхме, защото ние имахме служебен домоуправител, който като му дадох документите да ги изпраща, той дописал с химикал, ми отговориха от министерството. От там получаваме отказ, тъй като те не поправят стари асансьори, а изграждат нови съоръжения. Не можахме нищо да направим, даже заместник социалният министър ми обяснява какво трябва да направя и как трябва да събираме пари от живущите. Така, ама тук са само пенсионери и инвалиди", коментира жената.

За да не се чувства затворник, 16-годишният Ради не спира да чете, да сърфира из интернет и да гледа научно-популярни филми, има и собствен YouTube канал. За краткото време, през което старият асансьор проработил, слязъл, водили го до парка, ходил на гости на село, за малко бил на лечение във великотърновската болница. Радослав Борисов ще бъде в 11-и клас като частен ученик в Професионалната гимназия по икономика във Велико Търново:

„Вече ми се иска да уча не дистанционно обучение, а да идват учителите. Най-любимите ми предмети са химия, география, история, биология, физика, в литературата съм много добър. Мечтая си да стана археолог или нещо подобно", изтъкна Радослав Борисов.

Бившите съученици на Ради от основното училище „Св. Патриарх Евтимий“ правят разпродажба и събраните средства ще дарят за ремонта на асансьора. 

След репортаж в предаването „12+3“ по програма „Хоризонт“ на БНР през февруари тази година дарители откликнаха и дадоха 1200 лева, които бяха необходими над държавната помощ, за да получи Ради специализирана инвалидна количка и тоалетен стол. Семейството на Радослав Борисов не губи надежда и отново разчита на дарители за цялостния ремонт на асансьора, за да не е затворник момчето в дома си.