Юлияна Стефанова се бори срещу ранните бракове на ромски момичета

Едно 16-годишно момиче от Горско Ново село в община Златарица се е посветило на каузите да се бори срещу ранните бракове сред ромските момичета и да противодейства на агресията и домашното насилие. Юлияна Стефанова шие българския трибагреник и извезва герба, за да подари флага на училището си за първия учебен ден.

Юлияна Стефанова е пълна противоположност на стигмата за ромския етнос. 16-годишното момиче от златаришкото Горско Ново село се е посветило на много каузи. От две години е доброволка към центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и организира различни инициативи срещу ранните бракове сред ромските момичета и борбата с домашното насилие:

„Ромските традиции са много по-различни от българските - ранни бракове. Аз съм против. Според мен не е правилно това, което се случва, съсипваш детството на едно младо момиче. Станах доброволец в център „Амалипе“, говоря с мои приятелки, старая се да ги убеждавам, че е много по-добре да останат в училище, отколкото да се обречем на ранен брак. Много се радвам, че наистина успявам да запазя момичетата, много от тях съм ги накарала да се върнат в училище. Освен за ранни бракове и тормозът над жените - Бог е дал ръка на мъжа, за да се грижи за жената, да я закриля, а не да я удря, да я наранява“. 

С каузите си срещу ранните бракове и срещу домашното насилие Юлияна Стефанова е победител в националния конкурс на център „Амалипе“ - „Момиче с мечти“. Ромското момиче учи с още 125 деца от няколко села в обединеното училище „Петко Славейков“ в село Джулюница в община Лясковец. „Темата за толерантността е основна в работата ни“, споделя директорът на училището Даниела Христова:

„Работим много години приоритетно в тази област, защото ние сме един умален модел, макет на българското общество. Първо ние като родители трябва да бъдем така скроени, че да приемаме различията и това е нашата цел - да научим децата да приемат различията, да ги разбират и да живеят заедно, защото това е бъдещето. Юлиянка с лидерските си качества и умения увлече и другите момичета, но това е много сериозен проблем. Тя успява да разговаря с тях, а и примерът, който дава, защото тя е отлична ученичка, говори повече, отколкото ние бихме мотивирали“, подчерта  Христова.

Юлияна и по-малката ѝ сестра помагат на родителите си, които отглеждат животни в родното им село в Златаришкия балкан. Разказва, че по време на извънредното положение ѝ било трудно и учила през мобилния си телефон с лоша интернет връзка, но завършила с отличен и няма пропуснато нито едно занятие в училище. Тази година ще е в последния, десети, клас на училището в Джулюница: 

„Разбира се, радвам се, че моето семейство ме подкрепя, че ме насърчава към по-доброто, към образованието, защото образованието е една светла пътека. От учителите научих едно - винаги бъди себе си, бъди толерантен, отнасяй се добре с другите. Моята цел е да си завърша образованието тук, след това да продължа може би във Велико Търново. Мечтая да видя студентска книжка в ръцете си и се надявам да го постигна с много труд. Знаем, че всичко в средата е разхвърляно, но е прекрасно в края. Надявам се и при мен така да се случат нещата“, допълни  Юлияна Стефанова. 

От месец април 16-годишното ромско момиче е започнало да шие за училището си българското знаме и да бродира върху него герба: „Наистина случайно прочетох за Райна Княгиня и ме запали отвътре и си казвам - защо и аз да не опитам, мога да го направя, защо не".

Директорът на училището в Джулюница Даниела Христова е подготвила мястото на входа на училището за поставяне на трибагреника, ушит от 16-годишната Юлияна Стефанова:

„А същевременно то има символично значение, както каза Юлияна - когато го погледнем и аз, и децата да се сещаме за Юлияна и за нейните послания. Може би ни липсваше нещо в училището, а сега вече всичко ще си бъде на мястото. На 15 септември очакваме нещата да се нагласят, да се наредят, да имаме страхотни ученици и едно страхотно послание, което Юлияна лично ще отправи към децата“, каза Даниела Христова.