Кои са „пестеливите“ в ЕС и има ли нова ос на влияние в общността

Както природата, така и ЕС се оказа, че не търпи празно място - в нишата, освободена от Великобритания, се настаниха „пестеливите пет“, начело с Нидерландия и Австрия. Как разчетоха брюкселските кореспонденти Марк Пеперкорн от нидерландския в. „Де Фолкскрант“ и Томас Майер от австрийския „Дер Щандарт“ маратонските преговори на 27-те европейски лидери? С тях разговаря Весела Владкова.

„Преди всичко е доста изненадващо в свят, който все повече се поляризира, в Европа 27 държавни лидери наистина да направят усилие и да останат четири дни и нощи заедно, за да постигнат споразумение. Това е изключително. Не се сещам за друг континент в съвременния свят, в който лидерите на всички държави да имат воля да направят същото“, казва Марк Пеперкорн, кореспондент на нидерландския вестник „Де Фолкскрант“. 

И все пак признава:

„Както винаги решението е компромисно. Но наистина общият дълг е стъпка към по-дълбока евроинтеграция. Разбира се "пестеливите" ще кажат, че това е еднократен акт, заемите трябва да се върнат и т.н. и т.н. Може и да е така. Но, макар и общият заем да е в сравнително малък мащаб, все пак ще го има. В този смисъл може да се каже, че европейската интеграция спечели.

Друг знак за по дълбока интеграция, макар и много внимателно формулирано, е намерението за въвеждане на общоевропейски данъци, за да могат да се изплащат общите дългове. Досега европейските данъци бяха много чувствителна тема за страните членки. А сега 27 лидери заявяват, че ще я обмислят много сериозно“

За Томас Майер, кореспондент на австрийския „Дер Щандарт“ в Брюксел, срещата на върха е била очаквано тежка, не на последно място заради Брекзит, защото Великобритания беше един от основните нетни платци в европейския бюджет.

„Рюте и Курц изиграха същата роля, която изиграха Меркел с Камерън преди седем години, когато при преговорите за седемгодишната финансова рамка настояваха за повече пестеливост. Сега Меркел смени позициите си, като се обедини с Франция, а „пестеливата четворка“ и Финландия запълниха вакуума“.

В своеобразен лидер на „пестеливата четворка“ се превърна премиерът на Нидерландия Марк Рюте. Защо, обяснява Марк Пеперкорн:

„Според мен той пое ролята, защото я искаше. Това не е странно, предвид размера на икономиката като част от Европейския съюз. Освен това Рюте е вече от 10 години на масата за преговори на лидерите. Само Меркел и Орбан имат повече стаж. А и Рюте, така да се каже, е смятан за най-близък до Обединеното кралство и когато то напусна съюза, всички очакваха той да възприеме поведението на британците.

И така се появи нова ос на влияние в ЕС.

„Нова ос на влияние - като гражданин на малка държава, каквато е Австрия, мога да кажа, че ние не се възприемаме така. Става дума за четири малки държави, които обикновено нямат особено влияние при преговорите“, контрира австриецът Томас Майер.

Холандецът Марк Пеперкорн – също:

„Властовият център в Европейския съюз винаги ще бъде германско-френската ос. Просто защото това са двете най-големи икономики в Европа. Но дали Пестеливата четворка е важна? Да. Защото, както се видя, когато тези страни действат заедно, могат да постигнат много.

Спомнете си избора на нов председател на еврогрупата преди няколко седмици. Кандидатката от Испания - госпожа Калвиньо, беше получила предварителната подкрепа на Франция, Германия и Италия. И се смяташе, че това ѝ осигурява поста. Но тя загуби - заради по-малките страни членки. Затова си мисля, че случилото се на срещата на върха категорично подобри позициите на Пестеливата четворка“.

След разделението по оста Изток - Запад коронакризата онагледи и старата разделителна линия Север - Юг.

Томас Майер от „Дер Щандарт“ вижда вината в германския канцлер Ангела Меркел. Прекалено дълго време тя не подхвана темите и идеите на Макрон и не отговори на въпроса, накъде трябва да върви Европа, смята Майер:

„Сега дойде коронакризата и изведнъж Меркел трябваше да наваксва. Но не става така, този обрат не може да стане толкова бързо. Европейците също не го приемат. Така че изведнъж да хвърлиш на масата за преговори един гигантски финансов пакет - първо 500 милиарда, след това 750 милиарда, просто не отговаря на времената, в които живеем. Това е израз на старата европейска политика“.

Майер допълва, че Германия и Франция са подходили погрешно, като в изработването на предложението си за възстановителен фонд не включиха малките страни-членки. Така възникна съпротивата на северните държави, смята австрийският журналист. И отбелязва, че те се управляват предимно от млади политици:

„Това са много млади премиери, които идеологически са на различни позиции. Трима социалдемократи от Севера, либералът Рюте от Нидерландия и християндемократът Курц, който всъщност води едно консервативно-зелено правителство. Те са млади хора и мислят различно. Ние не живеем вече в Европа от ерата на Хелмут Кол. Климатичните промени, дигитализацията, коронакризата, тоталната промяна на трудовия пазар и трудовите ни навици променят управлението на правителствата.

Най-голямата сред малките, и най-малката сред големите - това е Нидерландия в Евросъюза. А премиерът ѝ Рюте, най-опитният сред „младите пестеливи“, е притиснат от парламентарни избори през пролетта. Марк Пеперкорн обяснява позицията му в Брюксел така:

„Той трябваше да брани няколко важни неща от сериозен национален интерес. Първият беше компенсацията за Нидерландия - парите, които трябва да се върнат от плащанията й към Европейския съюз. Нидерландия е нетен приносител към бюджета - даже един от най-големите нетни приносители на глава от населението си. Еврокомисията беше предложила да няма компенсации на приносителите, но премиерът каза: „Не, не приемам!“ И успя. Даже нидерландската компенсация беше увеличена.

Вторият му приоритет беше за възстановителния фонд. Той заяви, че не иска въобще средства във вид на грантове, а само заеми. Постигна ли го? Не. Защото накрая беше решено 390 милиарда евро да са грантове.

Но в замяна на приемането на тези грантове той постигна въвеждането на сериозни условия - отпускането на парите за страните, които ги искат, ще става само ако изпълняват необходимите реформи. Това беше много важно за господин Рюте. И така от трите искания, които постави, две бяха изпълнени. Не е толкова зле“.

Основен аргумент на „пестеливата четворка“ в преговорите беше спазването на върховенството на закона. За Пеперкорн, с всичките условности, и този резултат не е за подценяване:

„Общо взето постигнато е повече, отколкото досега. Защото нямаше обвързване на еврофинанси с почитането на върховенството на закона. Това е положително все пак. Но в никакъв случай не е това, което повечето страни членки искаха. В този случай Орбан постигна тактическа победа“.

А Томас Майер от „Дер Щандарт“ отива по-далеч:

„Проблемът Орбан е на десет години. За мен става дума за политическо безсилие. Когато в продължение на десетилетие министър-председатели и президенти не могат да вразумят премиера на една малка държава, каквато е Унгария, означава, че имаме политически проблем. И понеже никой не искаше да се занимава, оставиха всичко в ръцете на Европейската комисия, която трябва да се пребори посредством сложната и комплексна процедура по чл. 7 от Договора за ЕС. Е, вече знаем, че наказателната процедура няма да се увенчае с успех.

Според мен европейските лидери трябва да проведат един сериозен разговор за това, накъде трябва и искат да върви Европа. Тук френско-германският тандем може да бъде полезен. В този смисъл съм разочарован от Меркел. Тя е член на същата европейска партия, както и Виктор Орбан, Европейската народна партия. За всичките години на противопоставяне с Орбан тя така и не се дистанцира категорично от него“.

Мненията на журналистите можете да чуете в звуковия файл.