Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Аварийна спирачка“ в бюджета на ЕС и други елементи от историческата сделка

| обновено на 25.07.20 в 09:55
Снимка: БГНЕС

С четири денонощия преговори приключи първият етап от създаването на многогодишната финансова рамка за периода от 2021 до 2027 година, а именно - европейските лидери се споразумяха около компромисен вариант. Според него 7-годишният европейски бюджет ще бъде 1,074 трлн. евро. Той ще бъде придружен от фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, който ще бъде попълнен чрез общоевропейски дълг.

Така близо 2-годишният период на неуспешни преговори и няколко пъти тотално преправяне на финансовата рамка, особено след настъпването на кризата с Covid-19, навлезе в следващата си фаза, която е свързана с одобрението от Европейския парламент и със сигурност няма да бъде по-лесна. Евродепутатите не просто не одобриха „историческата сделка“ на държавните лидери, но и се обявиха за пълното прекрояване на бюджета. Какво ни казват числата и защо чухме много повече критики, отколкото аплодисменти?

Солидарност, възстановяване, устойчивост - това са част от думите, които чуваме непрекъснато, когато става дума за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, изготвяна в условията на пандемия от коронавирус и без Великобритания.

Моментът е исторически и от финансова гледна точка - за първи път Европейският съюз ще изтегли общ дълг от финансовите пазари за грандиозната сума от 750 милиарда евро. „Следващо поколение Европейски съюз“ или просто възстановителният фонд е една от най-горещите точки, категорична бе в интервю за „Събота 150“ Ту Нгюин от базирания в Берлин център „Жак Делор“.

„Това беше наистина много голяма сделка, бих казала дори много важен момент от европейската интеграция. Фактът, че се постигна разбирателство Европейският съюз да изтегли общ дълг е много сериозна крачка напред в разбирането на солидарността по време на криза. Отбелязвам този факт, защото ние не бива да го подминаваме с лека ръка, докато сме улисани в практически въпроси“.

Възстановителният фонд не е част от 7-годишната рамка, но получаването на пари под формата на грантове или заеми ще е обвързано с реформи. За да дадат съгласието си за създаването му, на „пестеливите“ държави бе дадена възможност за искане за спиране на пари към други държави членки.

„Страните членки могат да използват „спешна спирачка“ на плащанията или квази вето, ако имат допълнителни въпроси на прилагането на обещаните реформи или се подкопават основни европейски принципи. Това е много компромисен текст и ако се вгледаме в детайлите му, ще видим доста притеснителни елементи. Със сигурност можеше да видим повече прецизност, но това не променя факта, че изобщо постигането на споразумение от европейските лидери е успех“.

„Почти сигурно е, че това е политически инструмент. За мен обаче е важно, че получаването на грантове и заеми ще е обвързано с определени реформи в страните членки на еврозоната и не само - на всички държави от Европейския съюз. Заради това аз го разглеждам като инструмент, чрез който ще се осигури дългосрочна икономическа стабилност, когато кризата бъде преодоляна“, допълва Самюел Майли от Центъра за икономически и бизнес проучвания в Лондон, според когото създаването на възможността за „аварийна“ или „спешна“ спирачка всъщност е било „аварийно“ решение за постигане на компромис:

„Като имаме предвид, че възстановителният план от 750 милиарда евро ще бъде финансиран със заемни средства от пазарите, веднага възниква въпросът как тези пари ще бъдат върнати в някой бъдещ момент. В предложението е записано, че плащанията трябва да са до 2058 година, а това наистина е много дълъг период от време, в който ще настъпят промени в лихвените равнища. Най-вероятно този заем ще бъде огромен проблем не само пред този, но и пред следващите 7-годишни европейски бюджети“.

Но преди да поговорим за параметрите на 7-годишния бюджет, който трябва да влезе в сила от януари догодина, трябва да направим важно уточнение по възстановителния фонд.

Ту Нгюин: „По отношение на грантовете. Първоначално бе предложено те да бъдат 500 милиарда евро от възстановителния фонд, но след това сумата бе намалена до 390 милиарда. Това бе по настояване на „пестеливата четворка“ - Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания, подкрепена сериозно и от Финландия. Този компромис бе необходим, но лично аз бих предпочела предложението на Франция и Германия за по-високата сума на грантовете. Ние сме в много дълбока криза, която изисква сериозен отговор.

Самюел Майли: „Все още може да кажем, че заемите ще бъдат използвани за възстановяване в по-широк смисъл. Те ще са с изключително ниски лихви. Не трябва да забравяме, че е много важно становището на Европейския парламент, което означава, че пропорцията между грантове и заеми може да се промени отново. Настоящата промяна беше необходимо условие, за да има възстановителен план изобщо“.


Което не отменя основния въпрос, опонира Ту Нгюин:

„Как ще се решава колко пари да бъдат дадени? Сега говорим за решение от страна на държавите - членки, като че ли без санкция на парламента. Струва ми се, че такова решение трябва да бъде основано повече върху принципите на парламентаризма, защото това е най-близкият начин да се чуе гласът на избирателите. За мен това е най-демократичният вариант. Надявам се, Европейският парламент също да се включи с тази теза по-активно в дебата. Нали разбирате, че ако зависи само от държавите - членки, може да има повече политически елемент, отколкото реална причина за спиране на плащанията“.

Но най-труден за изпълнение, а когато говорим за пари за възстановяване, трябва процедурите хем да са опростени, хем да има достатъчно голям контрол. И още нещо много важно - да не се излиза от общия дух на европейския бюджет, коментира Самюел Майли:

„В дългосрочната 7-годишна финансова рамка бяха намалени средствата за иновации, наука, борбата с климатичните промени, здравеопазване и програмата „Еразъм“. Това беше сериозна спънка в преговорите и доста негативен изход от тях. Разбира се, във възстановителния пакет има изисквания за обвързване на реформите със зелени политики и дигитализация, но оценката ми за орязването на парите за тези ключови сфери, е изключително лошо решение.

Когато погледнем напред в бъдещите години и десетилетия, съвсем ясно се вижда необходимостта от устойчивост в земеделието. В новата бюджетна рамка дори и тук има намаление, въпреки че целият документ е подчинен на думите „устойчивост“ и „околна среда“. Мисля, че това е още един негативен изход от тези преговори“.

При земеделието спрямо настоящата финансова рамка намалението е с 46 милиарда евро, но най-притеснително е орязването на парите за иновации, здраве и образование

„Мисля, че е тъжно да се намали точно финансирането за иновации, особено във времена на криза от коронавирус. Критиката е напълно основателна“, смята Ту Нгюин.

Ако има нещо позитивно, това е решението за добиването на собствени ресурси на Европейския съюз, категорични са експертите:

„Със сигурност мисля, че това е правилно решение, защото собствените ресурси се обвързват с дългосрочните цели като устойчивостта и борбата с климатичните промени. Ето защо въвеждането на данък „пластмаса“ и „дигитален данък“ ще спомогнат не само за набавянето на паричен ресурс, но и за промяна на отношението към екологичните промени. Дори си мисля, че тези данъци не са толкова високи, колкото е необходимо, за да постигнат тази цел“, посочва Майли.

А най-важният въпрос е - дали всичко това наистина е в името на бъдещите поколения, защото не само връщането на заема за възстановителния фонд, но и „орязаните“ средства от 7-годишния бюджет засягат именно тях

Ту Нгюин: „Една от основните критики е, че това не е план, ориентиран към бъдещето и следващите поколения. Аз съм убедена, че възможността Европейският съюз да поеме общ дълг, за да финансира разходите, с които да създаде икономически стимули, не трябва да бъде подценявана. Вече казах, че това е стъпка към европейската интеграция, а тя е не само за нас, но и за бъдещите поколения“.

Обобщението на Марта Младенова за предаването „Събота 150“ можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Катерина Сакеларопулу

Президентът на Гърция е на посещение в Никозия

Нов израз на силната подкрепа на Атина за Никозия е започващото днес двудневно официално посещение на президента на Гърция Катерина Сакеларопулу в Кипър. Тя е специален гост за честванията на 1 октомври, националния празник на Кипър. Държавният глава на Гърция Катерина Сакеларопулу ще има срещи с нейния кипърски домакин Никос Христодулидис..

публикувано на 30.09.24 в 08:37

Силният вятър спря ферибота край Оряхово

Заради силен порив на вятъра фериботната платформа, намираща се на българска територия при Оряхово временно спира работа. Това съобщиха от Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) на интернет сайта си. Трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове, посочват още от там. Поради извършване на основен ремонт на..

публикувано на 30.09.24 в 08:27

Кипър: Отпада нулевата ДДС ставка за основни храни и други стоки

В Кипър днес е последният ден, в който се прилага нулева ставка на ДДС върху 11 групи основни потребителски стоки. От 1 октомври отпада действалата 1,5 години мярка в подкрепа на домакинствата при високата инфлация. Правителството не я удължи след изтичането на срока ѝ днес, отчитайки подобрената икономическа и финансова ситуация в страната,..

публикувано на 30.09.24 в 08:26

Изследване: Вредни химикали от опаковките на храните се натрупват в човешкото тяло

Според ново изследване публикувано в списание "Nature" стотици вредни химикали са натрупват в човешкото тяло, преминавайки от опаковките и начина на приготвяне на храните. Учените са констатирали наличието на малко над 3600 химикала в тялото на човек, в това число и канцерогенни. Химикалите, открити в кръвта на хората, в косата, в кърмата и..

публикувано на 30.09.24 в 08:15
Д-р Николай Брънзалов

Десислава Николова: Лекарите не допуснаха политиката да влезе в БЛС

" Това, което направиха лекарите, е да не допуснат политиката да влезе в Лекарския съюз ".  Това е коментарът на журналиста Десислава Николова след избора на д-р Николай Брънзалов за председател на БЛС. Другият кандидат за поста беше бившият служебен здравен министър д-р Асен Меджидиев. Д-р Николай Брънзалов представя приоритетите си като..

публикувано на 30.09.24 в 08:14

Си Би Ес: 116 са жертвите на урагана "Хелейн" в САЩ

Жертви, наводнения, свлачища и разрушения причини ураганът "Хелейн", преминавайки през американските щати Джорджия, Северна и Южна Каролина и Тенеси. По данни на Си Би Ес досега са потвърдени 116 загинали. На много места в югоизточната част на Съединените щати има затруднения с доставките на храна, вода и горива. В Северна Каролина повече от..

публикувано на 30.09.24 в 08:10

Съвместна акция на британските и българските власти срещу трафика на хора през Ламанша

В статия, озаглавена "Надуваеми лодки, гумени пръстени и двигатели заловени в България, преди да стигнат до трафикантите на хора, организиращи прехвърлянето на мигранти към Обединеното кралство", "Дейли мейл" запознава читателите си със съвместна операция на британските и българските власти. Съвместната операция е довела до 33 залавяния на..

публикувано на 30.09.24 в 08:03