След два дни безрезултатни преговори в Брюксел европейските лидери се събираха отново в опит да постигнат съгласие по бюджета на ЕС за следващите 7 години и по плана за възстановяване от пандемията с Covid-19.
Заседанието на европейските лидери в Брюксел бе възобновено в опит за намиране на компромис за бюджета на ЕС през следващите 7 години и плана за възстановяване от пандемията причинена от коронавируса.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел разговаря два пъти с президента на Франция Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел.
Малко преди 19 ч. българско време той се срещна с премиера Бойко Борисов и лидерите на Румъния, Хърватия и Малта. Преговорите могат да продължат и н в сутринта, ако тази вечер има възможност за постигане на пробив по трите основни въпроса, които са обект на разнобой - модела на управление, размера на бюджета и Фонда за възстановяване, обвързването на ползването на европейските средства върховенството на закона. Това е така, защото дори и да има пробив остават доста детайли за доуточняване за точното разпределение на парите.
Друг дипломат твърди, че разговорите между, ако има сигнали че основните пречки могат да се преодолеят.
Ако не се постигне споразумение по основните въпроси, срещата на върха може да приключи още тази вечер.
Все остават различията по въпроса за съотношението безвъзмездни средства, заеми с плана за възстановяване.
Вчера председателят на ЕС Шарл Мишел предложи 50 милиарда евро от грантовете да бъдат прехвърлени към заемите, страните от "пестеливата четворка" - Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания - настояват към това перо да бъдат пренасочени още 25 милиарда. Тези предложения обаче срещат съпротивата на най-засегнатите от пандемията страни - Италия и Испания.
Вторият проблем е управлението на Фонда за възстановяване. Нидерландия настоява за вето по плащанията, а председателят Мишел предложи механизъм, който да позволи опасенията да бъдат повдигнати в ЕС или Съвета на Европейския съюз.
Третият въпрос е обвързването на върховенството на закона с отпускането на европейските средства, на което категорично се противопоставят Унгария и Полша.
И четвъртият въпрос е общият размер на пакета, който включва бюджета на ЕС и възстановителния план.
Премиерът Бойко Борисов заяви на влизане в съвета, че е подкрепил лидерите, които настояват за върховенството на закона:
"Категорично подкрепих снощи колегите, които са за върховенство на закона, разбира се, трябва да се отчитат и страховете на някои държави членки и се надявам да се намери компромиса, за да вървим към годишната финансова рамка. Отделните стълбове са изключително важни. Пандемията върлува със страшна сила. Всички казват, че есента ще бъде тежка. Продължавам да считам, че Европейският съюз трябва да има общ медицински протокол“.
На метри от ЕС 30-ина българи от цяла Белгия протестираха с искане за оставка на премиера и на Кабинета.
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че участниците са решени да постигнат споразумение на третия ден от преговорите в Брюксел, предаде Ройтерс.
"Ние осъзнаваме, че трябва да постигнем сделка, водим преговори под натиска, че сделката е задължителна", заяви Орбан пред репортери, пристигайки за пленарното заседание на Европейския съвет.
Вторият ден от преговорите завърши без сделка
Основните разногласия след него останаха за съотношението безвъзмездни средства/заеми в плана, както и механизма за върховенството на закона, по който ще се отпускат средствата.
Най-сложен остава въпросът с механизма за върховенството на закона, с който ще бъде обвързано отпускането на средствата. Наблюдатели отбелязват, че този въпрос изобщо не е решен.
Унгарският премиер Виктор Орбан заплаши да наложи вето и на бюджета, и на плана, ако механизмът бъде приет.
Италия внесе предложение за оценката, която да предшества отпускането на средства от фонда за възстановяване.
Премиерът Джузепе Конте предложи тази оценка да се одобрява в рамките на 4 седмици от Съвета по препоръка на Европейската комисия със засилено квалифицирано мнозинство.
Въпросът, който разделяше сериозно лидерите - за съотношението безвъзмездни средства/заеми в плана, като че ли е на път да намери решение след предложението на Мишел - 50 млрд. евро от перото, предвидено за грантове, да бъде прехвърлено към заемите.
Според анализатори, споразумението вече се очертава, но има още доста детайли за доизясняване.
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..
На 49-годишна възраст внезапно почина Янко Маринов - високо ценен пианист и органист, византолог, ерудит, научен изследовател и основател на консорта за..
Председателят на КЗП Мария Филипова е един обикновен лъжесвидетел. Това заяви пред БНР бизнесменът Васил Божков. Фалстарт на делото срещу Васил..
Откакто сме в Шенген, няма кой да контролира разрешителните за превоз. Ние нямаме контролен орган какви разрешителни се използват, от кого, кои..
Превалявания
Облачно