Карола Ринкер: Скандалът "Wirecard" доведе до сериозни политически последици

Технологиите модернизират методите за извършване на финансови измами, но не и същността на престъпленията. Това е печалният извод, който много експерти в борбата с пране на пари правят, когато анализират скандала с Wirecard – германския финансово-технологичен гигант, от чийто баланс се изпариха 1,9 млрд. евро. Докато няколко специализирани финансови медии, сред които и "Файненшъл таймс", от години сигнализират за огромни проблеми в германската компания, в Берлин възлагат надежди на иновативната компания, която е първата от финтех сектора, влязла в борсовия индекс DAX. 

Именно заради скандала с Wirecard германската борса въведе правила за бързо изпадане от най-престижния индекс. Много партньори на компанията са изправени пред трудности заради срива ѝ, който има сериозни политически измерения. Брюксел настоява за разследване на действията на финансовия регулатор, но вчера бе разкрито, че той е докладвал на ресорния министър Олаф Шолц година и половина преди скандалът да избухне. 

Карола Ринкер – независим пазарен анализатор, специалист по разследванията на финансови измами, коментира темата в предаването "Събота 150".

Г-н Голяма Панда е на 32 години и влиза в биомагазин. Спира се за кратко и вече е разпознат, защото притежава сметка в Wirecard – германската компания, за която доскоро се вярваше, че ще бъде европейският технологичен гигант в платежните услуги. Малко след него влиза и г-жа Панда, тя е на 28 години и отново е разпозната. Това е сюжетът на една от множеството реклами на финтех компанията. Той си взема два бамбука в саксия, а тя декоративна кошница. Не отиват към касата, а просто излизат. Тъй като със сметка в компанията е лесно, плащането е безконтактно.

Wirecard е в процедура по несъстоятелност, след като се оказа, че огромна сума пари липсва от баланса ѝ, но проблемът се оказа в пъти по-голям. Като в холивудски сценарий, намесени са специалните служби, новичок, тайнствени полети и дори беглец – Ян Марсалек, който според "Файненшъл таймс" преди две години е разполагал с документи, съдържащи рецептата за най-убийствения нервно-паралитичен агент, с какъвто бяха отровени Сергей Скрипал и дъщеря му.

"Мисля, че вече е нанесена сериозна щета върху доверието в германските власти, защото толкова дълго време е съществувал проблем и се е задълбочавал, но никой не е направил каквото и да е, за да го предотврати. Още по-лошо е, че срещу тези, които се опитаха да го разплетат, бяха предприети действия. Знаете, че много от написаните предположения и твърдения във "Файненшъл таймс" се потвърдиха, но всъщност именно медията имаше проблеми с германските власти заради публикациите си. Защо? Съдържанието на всички техни публикации е напълно вярно", заяви за "Събота 150" Карола Ринкер – независим пазарен анализатор, специалист по разследванията на финансови измами:

"Скандалът доведе до сериозни политически последици с най-сериозен отзвук в Берлин и във Виена. Бившият главен изпълнителен директор на компанията Маркус Браун, както и Марсалек, са австрийци, а за Браун се твърди, че е осигурил финансиране за кампанията на австрийския канцлер Себастиан Курц през 2017 година. В Берлин не само заместник финансовият министър, но и самият министър Олаф Шолц е бил известен за проблема още през 2019 година."

"Проблемът е, че цялата история е много сложна. Проблемът при политиците е, че първо трябва да разберат същността на проблема с Wirecard. След това трябва да признаят, че в системата има пукнати, които те са пренебрегнали или още по-лошо – съзнателно укрили, което означава, че скандалът с компанията удря директно по тях. В същото време години наред ръководството на компанията защитаваше тезата, че тя е толкова успешна, че много хора завиждат на това постижение и искат да ги провалят.

Ето защо е много трудно за политиците да говорят за скандала, който е изключително многопластов. Освен това никой от тях няма да признае, че не си е свършил работата, а ще прехвърли отговорността с думите: "Това не е от моите компетенции". Да, ръководителят на финансовия надзор призна, че е допусната грешка, но посланието му е, че това не е било злоумишлено. Надявам се, разследването да покаже дали той казва истината, но дори и да е така, не се променя обстоятелството, че става дума за голяма финансова измама", коментира Карола Ринкер.

Но нека започнем историята от самото начало или поне от момента, когато целият свят се развълнува от нея. "Ърнст и Янг" отказаха да заверят финансовия отчет на Wirecard. Компанията до последно криеше проблема, докато цената на акциите ѝ буквално се сриваше. След това дойдоха признанието и арестът на Маркус Браун, вече бивш ръководител на компанията.

"Имаше много подозрения около Wirecard, част от които бяха публикувани във "Файненшъл таймс". В тях се съобщаваше за подправяне на акаунти и създаване на фалшиви такива. Разбира се, бяха направени определени проучвания на въпроса, но германските власти не предприеха никакви действия. Нещо повече, самата медия имаше проблеми заради публикациите си, свързани с компанията. Wirecard започна като малка компания, но сега е в шампионската лига на германската икономика. Тя е една от компаниите от борсовия индекс ДАКС. Фактът, че тя е във финансово-технологичния сектор даваше много надежди, че компанията ще се превърне в един от големите световни играчи в този иновативен сектор", смята Ринкер.

В края на миналата година компанията премества капитал от Сингапур в две филипински банки, а в началото на тази – се открива сериозна липса.

"Подправянето на акаунти е започнало няколко години преди да се появят първите информации за проблемите. От тук нататък, знаете, историята – медиите съобщиха за липсата на огромна сума пари – един милиард и 900 милиона евро. Две банки потвърдиха, че никога компанията не е имала сметки при тях, макар и официално да се смяташе, че всъщност парите трябва да са там. Какво в действителност се е случило, трябва да научим от разследването, но аз предполагам, че началото на финансовата измама е назад в годините.

През последната година Wirecard имаше нужда от допълнителна ликвидност, защото трябваше да погаси сериозни заеми. Те пуснаха допълнителни акции на борсата, за да могат да наберат нужната им сума. Когато се върна назад към събитията и с информацията, която имаме в момента, започвам да подреждам пъзела. Когато се подправят парични акаунти и се подменят номера на клиентски сметки, всъщност в компанията не постъпват реални пари, а само фиктивно. Няма как в един момент, когато толкова време претендираш за наличието на свежи пари, а реално ги нямаш, да не се нуждаеш от ликвидна инжекция."

Възможно ли е компанията да се е занимавала с пране на пари, финансиране на тероризъм, шпионаж или друг вид дейност, която няма нищо общо с дейността на финансово-технологична компания?