Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Марк Шанахан: Кибервойната е най-големият риск

Снимка: Pixabay

Политически кризи, конституционни кризи, икономически кризи, проблеми на расова основа... Светът се разкъсва и то на фона на пандемията от Covid-19. Това е глобалната картина. Дали обаче наистина живеем в безпрецедентно време или човечеството е било в подобни ситуации? Хората като че ли лесно забравят историята и миналото? 

Професор Марк Шанахан, ръководител на Факултета за политика и международни отношения в Увниверситета в Рединг, коментира в предаването "Събота 150":

"Никъде по света не сме добри в извличането на поуки от историята или прилагане на уроците на историята. Като се замислите, изминаха 102 години от последната истинска пандемия с така наречения "Испански грип", който уби милиони по света. А по повод безредиците покрай движението Black Lives Matter, можем да се върнем 50-60 години назад към протестите за граждански права в Америка. Що се отнася до това как се справяме с икономическата криза, вероятно е най-добре да се върнем към края на Втората световна война, когато нациите се обединиха, за разлика от популистките изхвърляния днес – като се започне от Болсонаро в Бразилия и се мине през Дутерте във Филипините, Орбан в Унгария, Джонсън в Обединеното кралство, Дуда в Полша и Тръмп в Съединените щати."

"Всички те упражняват някаква опростена форма на национализъм. И всеки път, когато през последните 150-200 години, още от времето на Наполеон, сме поемали в тази националистическа посока, тенденцията е да стигаме до наистина мрачни и лоши времена. Погледнете събитията от Голямата депресия през 30-те години на миналия век до Втората световна война. Не научихме уроците как се стигна до това и трябва да сме загрижени за днешното време."

"Съмнявам се, че може да се стигне до въоръжен конфликт между нациите, но това, което наблюдаваме, е нещо като технологична война, която в момента се води може би от Русия и със сигурност от Китай. Кибервойната е тази, която представлява най-голям риск и чиито свидетели ще бъдем. А ние не си учим уроците как се обединяват нациите и как в миналото са предотвратявали ескалацията на такива конфликти."

Може и да има прецеденти, но от казаното от Вас оставам с убеждението, че човечеството наистина не се учи от грешките от миналото...

"Не. Много по-вероятно е да попаднем в капана на миналото. Историческата аналогия на големия икономически катаклизъм, пред който сме изправени заради пандемията Covid-19, е началото на 30-те години на миналия век след икономическия срив, който пък е следствие на начина, по който приключи Първата световна война. Историята се повтаря. Тогава това доведе до надигане на национализма, на милитаризма в Япония, на Хитлер и нацистите в Централна Европа."

"Това потопи света в терор за 6 години. И ние излязохме от тази ситуация, като започнахме да градим заедно. Ако погледнете Западна Европа, Европейската общност за въглищата и стоманата беше това, което събра традиционни врагове като Франция и Германия. Впоследствие това доведе до реализиране на идеята на Жан Моне и създаването на Европейската общност, за да се стигне до Европейския съюз, събрал страни от Ирландия и Португалия на Запад до България на изток."

"Именно когато тези нации работеха заедно за социално добро и с обща цел, това време вероятно ще се запомни като най-хубавата част от тяхната история. Те научават урока, че когато всички работят заедно, живеем в мир, а мирът носи просперитет. А когато се надуват националистически мускули и се мисли егоистично, обикновено ни е необходимо повече време да решаваме проблемите и става по-трудно.

"Стана дума за популизъм, а вие в предишно наше участие заявихте, че и от двете страни на Атлантика наблюдаваме политици, които предлагат лесни решения на трудни въпроси, т.е. типични популисти. Дали все пак не идва краят на тяхното време, защото често звучат доста неадекватно?

"Да, има някои дребни признаци за това. Ако погледнете изборите за Европарламента, които бяха проведени не много отдавна, популистките партии не се представиха добре. Имаше проблясъци, но не навсякъде в Европейския съюз, със завръщане в някои страни към по-леви политики. Не се случва навсякъде. Големите избори предстоят в Съединените щати през ноември. На проучванията на общественото мнение в този момент може да се гледа само с голямо подозрение, но всички анкети показват, че Тръмп изостава навсякъде в страната."

"Дори популярността на Болсонаро в Бразилия пада главоломно, тъй като хората си дадоха много бързо сметка, че простите решения всъщност не водят до реални решения на сложните проблеми. Този вид основаваща се на лозунги политика, каквато наблюдаваме в много страни по света от 5-6-7 години, наистина не носи резултати. В момента има нещо като мираж, като химера за икономически успех и виждаме колко бързо това изчезва с разрастването на пандемията. Мисля, че ще видим спад на популярността на популизма, най-вече на крайнодесния популизъм, който в момента е по-доминиращ от крайнолевия."

"С навлизането в един постковид свят – надявам се това да стане по-скоро – правителствата, които се справиха по-лошо с кризата, като не обърнаха сериозно внимание на сложността на проблемите на общественото здравеопазване, ще установят, че губят места в парламентите по целия свят. Сега видяхме хора като Джасинда Ардърн, премиера на Нова Зеландия, и правителства като южнокорейското, и дори това в Тайван, които в никакъв случай не са либералдемократични, но реагираха по такъв начин, че успяха да поведат хората след себе си. И постигнаха по-добри резултати, като получиха подкрепата на повече хора и имаха по-добър шанс да омекотят удара на бурята. Всъщност ние сме във вихъра на тази буря и не мисля, че някой вижда нейния край."

При цялата тази динамика и сложност на събитията и проблемите дали пък планетата няма нужда от нов световен ред и ако наистина се стигне до такъв, кой може да бъде негов архитект?

"О, това е голям, много голям въпрос. Световният ред в либералнодемократичния вид, в който ни е познат днес, се основава главно на решенията от конференцията в Бретънудс от 1944 година, довели до учредяването на Световната банка и на Международния валутен фонд, и които превърнаха Съединените щати реално в единствената свръхсила. Да, това беше ХХ век – векът на Америка. Американската политика в момента не дава никакви признаци, че иска да продължи с това превъзходство и с този световен ред."

"Мъртъв ли е капитализмът? Абсолютно не. Ще е нужно дълго време за промяна. Но ние виждаме надигането на други нации, най-вече Китай, с националистическия самодържавнически подход към властта на Си Цзипин. Сигурен съм, че този век ще бъде векът на Китай, но дали това ще стане по пътя на сътрудничество с други страни или на фона на постоянен конфликт, както Тръмп и Си са се вкопчили в момента? Тепърва ще разберем."

"Това, което най-вероятно ще се случи, е че ще станем свидетели на сътрудничеството на по-големи групи страни. Европейският съюз в момента е в беда, но аз съм убеден, че ще оцелее. Така че подобни общности ще осигуряват баланса между Съединените щати като западаща свръхсила и надигащия се като такава сила Китай. Бихме искали да видим Евросъюза като мост между Запада – американския Запад, ако щете – и китайския Изток. Искаме да видим развитие на всички свободни нации по света. Искаме подобряването на икономическата ситуация в Африка и Азия да продължи. Но кой ще бъде доминиращата сила след 40-50 години никак не е ясно.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Кънев

Красимир Кънев, БХК: Да не чакаме да ни осъди Страсбург, за да направим законодателни промени

" Извървели сме някаква част от пътя към разбирането и елиминирането на проблема с дискриминацията, нетолерантността и езика на омразата. Остава да извървим още много дълъг път . За съжаление, в последните няколко години ние не виждаме да се върви по него . Това е големият проблем". Това каза пред БНР един от учредителите на Българския..

публикувано на 08.10.24 в 09:15
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Ще кърпим дупки и ще връзваме бюджета година за година

Проблемът с бюджета е много сериозен. Имаме съчетание на три фактора , първият е популисткият, от друга страна имаме неизпълнение на ПВУ, имаме също така затруднена икономическа ситуация в страната – над 20 месеца спадат темповете на индустриално производство. Това каза пред БНР финансистът Евгений Кънев. МФ очаква през декември да бъде..

публикувано на 08.10.24 в 08:32
 Яков Милатович

Черна гора - домакин на среща на лидерите от Западните Балкани по процеса Бърдо-Бриони

Президентът на Черна гора Яков Милатович ще бъде домакин на лидерска среща в рамките на процеса Бърдо-Бриони, която ще се състои на 7 и 8 октомври в пристанищния град Тиват, съобщи службата за връзки с обществеността на Милатович, цитирана от портала "Виести". Това съобщи БТА. В съобщението се посочва, че по време на срещата ще бъде проведена пленарна..

публикувано на 08.10.24 в 08:11

Украинската помощ: "58 хил. души са като просяци"

" В момента има 58 хил. души, които са буквално като просяци ". Това заяви пред БНР съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев във връзка с очаквания втори транш от украинската помощ. Правителството отпусна 200 млн. лв. от договорените средства за втори транш от т.нар. украинска помощ, но остават още 125..

публикувано на 08.10.24 в 08:05
Германският канцлер Олаф Шолц.

Партията на Олаф Шолц е с нов генерален секретар

Временно изпълняващ длъжността генерален секретар на Германската социалдемократическа партия е Матиас Миерш, предаде ДПА. Лидерът на управляващите в Германия социалдемократи Кевин Кюнерт вчера подаде оставка. Миерш в момента е заместник-председател на парламентарната група на партията. Германската социалдемократическа партия е..

публикувано на 08.10.24 в 08:05

Вход свободен за всички концерти на фестивал Лауреатски дни "Катя Попова" в Плевен

В Плевен се открива 32-то издание на Международния музикален фестивал Лауреатски дни "Катя Попова". Тази година музикалното събитие ще включва 13 концерта с над 600 участници, от които 43 лауреати от 9 държави. Международният музикален фестивал Лауреатски дни "Катя Попова" e ще продължи до 25 октомври, каза Любомир Дяковски, директор на..

публикувано на 08.10.24 в 07:57
Евтим Милошев

Министър Милошев открива международното изложение "Културен туризъм" във В. Търново

Служебният министър на туризма Евтим Милошев ще открие тази вечер международното изложение "Културен туризъм", което се провежда за 19-а година във Велико Търново. В тридневния форум ще се представят 10 държави и 30 български общини. Международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново е единствената туристическа борса у нас с..

публикувано на 08.10.24 в 07:53