„Ако има кръв“, пускаме го в „Изотопия“ *

Гъста, призрачна мъгла обгръща притъмнелия 10. студиен комплекс на „Хоризонт“, откъдето излъчваме „Изотопия“. Не търсим пътя до тайния прозорец, нито до тайната градина, а до новото творение на Кинг. Правим го с блогъра и автор в „Аз чета“ Ася Ангелова и с Антон Велчев от издателството, което издава „Ако има кръв“ у нас.

Не се завивайте през глава, юли е все пак и е топло. Обещаваме в мрака да има малки светлинки, които да ви пазят от тъмната половина.

По дрехите посрещаме

Не съвсем дълбоко интелектуално е да съдим по външността, но точно от там ще започнем, скъпи изотопи.
„Ако има кръв“ излиза у нас с чисто българска корица, направена само за това издание. Какво е обяснението на издателството?

Антон Велчев казва, че и двете оригинални корици са великолепни. Въпреки това...

„Издаваме почти 20 заглавия на Кинг, които имат своя облик и стилистика. Феновете му си градят своите библиотеки с някаква идея и въпросната корица с котката не се вписва в това. Затова се насочихме към немското издание. Техните илюстратори също са се справили великолепно, но пък нямаха одобрението на агентите на Кинг, а срокът за издаването на книгата вече наближаваше. Затова решихме да направим своя авторска корица.“

„Дрехите“ на българското издание са изработени от родно графично студио и биват радушни посрещнати от агентите на Стивън Кинг.

Нови „Особени сезон“ и или „Четири след полунощ“?

Какви са очакванията за съдържанието на „Ако има кръв“ от един фен на Краля - Ася Ангелова. „Харесвам много новелите на Кинг. В „Особени сезони“ например всички четири новели вътре са божествени. Очаквам нещо подобно. Имам приятели, които вече са я чели в оригинал или са я слушали. Те ми казаха, че и четирите са много хубави, така че очаквам нещо наистина УАУ... Все пак говорим за Стивън Кинг.“

Така е. Не само говорим, но и четем.

В едноименната новела „Ако има кръв“ срещаме Холи Гибни, която сме виждали не само в романа „Другият“, но и в трилогията за Бил Ходжис (включва романите „Мистър Мерседес“, „Търси се“ и „Краят на смяната“). Препратките са стара любов на автора. Говорим си с Ася за разнообразността в усещанията, които носят историите на Кинг, а ужасът, писъците и капките кръв са само на повърхността. Под нея дълбочината на живота те поглъща. Там, където мракът е зъл и звездите са угаснали.

„Стивън Кинг е автор, който мога да препоръчам на всеки, защото пише в толкова много жанрове“, казва Ася. И продължава: „Стивън Кинг има страхотен усет за изграждане на героите си - толкова умело и дълбоко психологически. Също и темите, които засяга. Независимо дали говорим за ужаси или за измислени същества. Тези елементи са ключови за неговото творчество и се срещат абсолютно навсякъде. Най-страшната негова книга, която съм чела, е „Гробище за домашни любимци“. Не можех да спя заради нея. Същевременно можеш да намериш много хубави неща например в по-криминалните му книги, във фентъзи поредицата или пък в детската книжка, която е писал за дъщеря си. Той е всеобхватен.“ 

Спокойно, има и по-лошо или да спиш като бебе

Дълга е разходката из сюжетите на автора. Дълга и не много безопасна. Действителността от последните месеци напомни за него и за книгата му „Сблъсък“, разглеждаща апокалиптичен пандемичен сюжет за края на света, предизвикан от силно заразна болест. С доза от своята отличителна мрачна ирония той дори се извини, че от известно време живеем в този роман.

Каква е ролята на хорър историите, когато сега живеем в нещо като дистопично бъдеще? Кралят на ужаса отговаря на въпроса в интервю за „Си Би Ес“.

„Хората гравитират около историите на ужаса, когато настъпят трудни, страшни времена, каквито са сега. Когато четеш книга като „Ако има кръв“ или „Играта на Джералд“, виждаш, че има по-ужасяващи ситуации от това да си затворен вкъщи без тоалетна хартия. Когато ги прочетеш и затвориш книгата, имаш място, на което да оставиш за малко страховете си. Можеш да кажеш: „Тези проблеми са доста по-тежки от моите“. И така можеш да си легнеш в леглото и да спиш като бебе."

С нито един от своите злодеи не би искал да е под карантина вкъщи. Има чувството, че ще чуе репликата: „Стивън, имам страхотна идея за книга и искам да я напишеш…иначе ще ти отрежа крака“. Тук Кинг прави препратка към романа си „Мизъри“, в който се разказва за претърпял катастрофа писател, спасен и настанен в дома на своя силно вманиачена фенка, която иска части от него. Краля обаче казва, че няма нищо против да е карантиниран с Холи Гибни.

А вие, скъпи изотопи, преспокойно можете да се карантиринате литературно с „Ако има кръв“, която вече е по книжарниците. Не гасете лампата, само се завийте. Ако още ви е страх - потърсете спокойствие с интервюто в звуковия файл. 

* Игра на думи със заглавието на книгата и едноименната новела в нея „Ако има кръв“ и цитата от нея – „Ако има кръв, пускаме го пръв“.