Енес Байраклъ: Опитът за преврат е повратна точка в съвременната турска история

„Опитът за преврат беше извършен от гюленистката терористична организация, чийто лидер е Фетуллах Гюлен. Членовете на организацията го считат за месия и също така го наричат още световен имам (водещият мюсюлманската молитва - бел. ред.) Той си е изградил такава харизма сред последователите си и те следват заповедите му безусловно. В последните 40 години той изгради империя, включваща медии, компании, банки и пр. Основният им метод беше такия, или преструването - скриването на истинските намерения или вярвания. По принцип в исляма това е позволено, ако си заплашен, например, ако някой заплаши да те убие и поиска да си смениш религията - тогава ти е позволено да приложиш такия, за да избегнеш това. Те обаче увеличиха обхвата ѝ в живота като цяло. Гюлен инструктираше последователите си да скриват истинските си намерения и религиозната си принадлежност, за да се инфилтрират в турските държавни институции. Така те систематично се инфилтрираха в армията, полицията, съдебната система и всички сфери на живота. Армията не приемаше религиозни хора, тъй като беше строго секуларистка, кемалистка институция. Поради това гюленистите се прикриваха, живеейки като светски хора“, поясни Байраклъ.

Гюленистите дълго време са били смятани за религиозна или образователна организация, тъй като тези дейности са били тяхната фасада, изтъква турският анализатор.

„Повечето от турските партии си бяха сътрудничили с тях през 70-те, 80-те и 90-те години, дори първоначално и Партията на справедливостта и развитието нямаше проблеми с тях. В средата на първото десетилетие след 2000 г. обаче станаха толкова мощни, че поискаха да диктуват своите собствени цели на управляващата партия и дори на президента Ердоган. Повратният момент беше опитът им да сменят ръководителя на разузнавателната служба през 2010-2011 г. Президентът Ердоган съзря опасност в това, тъй като те вече бяха достатъчно мощни и такъв ход щеше да ги направи още по-силни и не назначи посочения от тях човек. Те започнаха да отправят предизвикателства към президента под повърхността. През декември 2013 г. те наредиха на свои привърженици в полицията и прокуратурата да започнат разследвания по обвинения в корупция срещу министри в правителството въз основа на незаконно придобити записи, някои от които манипулирани. Това беше операция, която целеше да свали правителството“, припомня Енес Байраклъ.

„През пролетта на следващата година имаше местни избори и президентът Ердоган получи широка обществена подкрепа с този вот. Така той имаше възможност да окаже съпротива на този незаконна намеса в политиката. Гюленистите осъзнаха, че това няма да проработи. Турската държава пък осъзна мащаба на тяхното проникване в институциите и организацията на Гюлен беше обявена за терористична от турския Съвет за национална сигурност през 2014 г. Турското правителство постепенно предприе стъпки за разграждане на тези мрежи в бюрокрацията.“

„Беше планирано уволняването на множество офицери гюленисти на висши позиции през 2016 г. Разбира се, те научиха за това. Ако загубят множество офицери в армията, това щеше да е тежък удар за тях. За да предотвратят това, те планираха и предприеха опита за преврат на 15 юли 2016 г., непосредствено преди заседанието на 1 август на Висшия военен съвет, на което се решават повишенията и уволненията в турската армия“, уточни Байраклъ.

След призива на президента Ердоган, Енес Байраклъ също е излязъл на улиците в неговия квартал в Истанбул.

„Освен мен имаше и много хора. Главният път беше блокиран от войници. Ние говорехме с тях, противопоставяхме им се. Сред тях имаше редници, които не знаеха какво се случва, но и офицери, които бяха планирали и извършваха преврата. В един момент обаче те се уплашиха и се изтеглиха. Оттам отидох към моста на Босфора, където гюленистите бяха блокирали трафика с бронирана техника и 200-300 войници. Те стреляха срещу хората, които протестираха срещу тях. Това продължи около 2-3 часа. След това се насочих към летище „Сабиха Гьокчен“ в азиатската част на града в ранните сутрешни часове, но когато пристигнах, там войниците вече се бяха предали на полицията. Опитът за преврат вече беше приключил“, спомня си Енес Байраклъ.

За съжаление, в Турция има традиция на военни преврати, отбелязва той, запитан как оценява последиците от случилото се.

„От 1960 г. насам почти точно на всеки десет години има военен преврат, както и няколко опита. Повечето от тях са успешни и успяват да свалят демократично избрано правителство. За това има две причини: военните бяха много силни и хората се бояха да се опълчат срещу тях. Нито един от предишните опити или преврати обаче не беше толкова насилствен. Този опит беше толкова кървав основно заради съпротивата от страна на цивилните. Заради това опитът за преврат беше повратна точка, тъй като цивилните имаха куража да се опълчат на военните. Да, това не беше цялата армия, а гюленистите, хунта в рамките на армията,  но това беше повратна точка в турската демократична история“, смята турският анализатор.

Какво е отражението на опита за преврат върху отношенията на Турция със Запада?

„Отношенията с нашите съюзници, особено със Съединените щати,  се обтегнаха, тъй като самият Фетуллах Гюлен от 1999 г. насам се крие в Съединените щати. Той избяга от Турция, тъй като срещу него бяха повдигнати обвинения тук и повече не се е връщал. Той извърши най-сериозното престъпление срещу турската демокрация и срещу турските цивилни, тъй като при опита за преврат загинаха 251 души, парламентът беше обстрелван. Вашингтон обаче все още отказва да го екстрадира или да предприеме действия срещу тази организация. Също така военни, които бяха взели участие в преврата, избягаха с хеликоптер в Гърция. Те не бяха екстрадирани и сега са на свобода. Други избягаха в Германия. Как може тези страни да твърдят, че защитават демокрацията и правата на човека? Това е само пропаганда. Поради това много хора в Турция са гневни“, твърди Байраклъ.

„Съществуваха проблеми с независимостта на съдебната система през 90-те години, но те бяха решени. Полицията и затворите са под наблюдение на турски и международни организации. Има твърдения за мъчения от страна на гюленисти, но няма доказателства. Това е част от гюленистката пропаганда срещу Турция. Първо те отричаха да имат нещо общо с опита за преврат, когато се появиха достатъчно доказателство за тяхната съпричастност, те заявиха „Да, някои наши членове са участвали, но ние не сме отговорни“. Ние по-рано говорихме за използването на тези методи за заблуждаване. Тези хора са отговорни за смъртта на 251 души. Какво става с човешките права на тези хора, на ранените над 2000 души? На някои от тях бяха ампутирани крайници. Танкове прегазваха коли. Какво да кажем за човешките права на жертвите на това? Това е, което не мога да приема. Добре, щом не искат да ги екстрадират, да ги съдят в Германия, например, за извършеното тук. Но тези страни не правят и това. Напротив, дават им статут на лица под закрила, третирани са като политически бегълци, каквито те не са, и това е проблемът.“