Йонас Кауфман и Антонио Папано представят новия запис на „Отело”

През 2017 г. знаменитият тенор Йонас Кауфман се завърна триумфално на оперната сцена в главната роля в постановката на „Отело” от Верди на Кралската опера в Лондон „Ковънт Гардън” и беше провъзгласен от критиката за най-великия Отело на своето поколение. В миналогодишното издание на фестивала за документални филми, посветени на изкуствата, Master of Art беше показана лента, която ни разказа вълнуващо какво е преживявал Йонас Кауфман по време на заболяването на гласните си струни, на наложителното отсъствие от оперната сцена, на отменяните в последния момент спектакли и реакциите на публиката и накрая - при великолепното завръщане. То стана причина звукозаписната компания Sony Classical да осъществи нов запис на операта „Отело” от Верди с Йонас Кауфман, Федерика Ломбарди в ролята на Дездемона и Карлос Алварес като Яго, хора и оркестъра на Академията "Санта Чечилия" под диригенството на маестро Антонио Папано. Албумът вече е на световния музикален пазар и беше представен на международен уебинар, в който от българска страна беше поканено Българското Национално Радио.  Той беше домакинстван от Академията "Санта Чечилия" в Италия, откъдето се включи водещият – журналистът Андреа Пена. На него 100 журналисти от различни държави бяхме изпратили своите въпроси. Главният диригент на Кралската опера в Лондон "Ковънт Гардън" Антонио Папано се включи от Великобритания, а тенорът Йонас Кауфман – от Германия.

По време на звуковите проби Антонио Папано и Йонас Кауфман се заговориха за актуалната ситуация в оперния свят – за живота в условията на пандемия и карантина. „Аз винаги съм в режим на пътуване и във всяка държава е различно. Не мога напълно да разбера. Някои държави вярват, че всичко се е върнало обратно към нормалността. Разговарях с Богдан /става дума за новия директор на Виенската опера Богдан Рошчич/ съвсем скоро и те са сигурни, че от 7 септември отново ще отворят. Мюнхенската опера разшири кошарата, за да осигури дистанция. Изискванията за хора са различни във всяка част на Германия, като достигат до 6 метра отстояние на хористите един от друг. Дори измериха, че при тези изисквания на сцената на "Земпер опера" /в Дрезден/ могат да съберат 9-има хористи“ разказа през горчив смях Йонас Кауфман. След това уебинарът започна с хоров фрагмент – "Fuoco di gioia", като поздрав към всички нас – журналистите от цял свят, изпълнен и записан дистанционно от хористите и оркестрантите от Академията "Санта Чечилия", както сме гледали и слушали в интернет предавания и от други престижни оперни театри през последните месеци в условията на пандемията. А ето и представянето на албума, записан през юни 2019 г. при нормални условия:

След спектаклите в „Ковънт Гардън”, как пресъздадохте творбата в специфичните условия на звукозаписното студио?
ЙК:  „Аз бях много щастлив от възможността да направим този студиен запис, въпреки че тази опера е толкова сложна, изпълнена с емоции и е малко трудно да предадеш всички тези емоции в празна зала. Пял съм Отело много пъти и се надявам, че съм успял да ги възпроизведа отново. Освен това не записвахме от началото до края, а скачахме от едно действие към друго в зависимост от графика на певците и всичко останало, с което трябваше да се съобразим. Това също е предизвикателство. Искам да благодаря на Тони /Папано/, който е една огромна музикална личност, за това, че ни изведе до необходимото емоционалното състояние. Всяка репетиция с него е изпълнена с толкова енергия, не се приема просто за даденост, дори и рано сутрин той изисква пълна отдаденост. Това е фантастична обмяна на енергия!“ 

„Отело“ е крайъгълен камък в оперния репертоар, има дълга звукозаписна история и това поставя голямо предизвикателство и към певците, и към оркестъра. Как работихте по записа?
АП:  „Може би най-трудното при записа беше това, че не следваше автора. Започнахме първата звукозаписна сесия с Fuoco di gioia, където балансирахме хора и оркестъра. След това не мога дори да си спомня реда, който следвахме: трето действие, второ действие, в зависимост от възможностите за запис. Трябва да си много опитен, за да запазиш логиката в повествованието на творбата.“

Как се променяха взаимоотношенията между Вас и Вашия герой от премиерата на „Отело” в "Ковънт Гардън" през 2017 г. до записа през 2019 г.?
ЙК:  „Вярвам, че следното може да се каже за всяка интерпретация на дадена роля: колкото повече изпълняваш ролята, толкова повече трябва да я променяш, защото ти самият се променяш физически, душевно. Всеки ден е различен, защото ние сме хора. Едно и също нещо днес го виждаме по позитивен начин, а на следващия ден сме с негативна нагласа. Един ден си по-енергичен, в друг – по-малко. Разбира се, след няколко репетиции ние накрая достигаме до 95 процента от същото ниво, но всеки път пресъздаваш вътрешното си емоционално състояние. Този Отело се промени, благодарение на Тони. /Моята първа интерпретация също беше много успешна./ За Отело се говори като за връх Еверест. Това е нещо изключително, така че трябва да бъдеш много добре подготвен, преди да направиш първата стъпка. Първият път останах без дъх. Сега съм много по-спокоен, защото съм свикнал с ролята, но тя никога не може да се превърне в рутина. Това не е герой, който можеш да пееш всеки ден, въпреки че партията не е твърде продължителна, твърде висока, но трябва да бъде изпълнена с емоция! Трябва да пресъздам нещо много специално – едно много красиво чудовище, което плаши и предизвиква респект. Заедно с великолепната музика крайният резултат е удоволствие!“

Какво беше предизвикателството да направите подбора на целия изпълнителски състав? Той трябва да пресъздаде операта пълнокръвно, без да се играе на сцена, да изведе въздействието на демона в лицето на Яго и неговите инсинуации върху останалите герои.
АП:  „Да. Трябва да бъде намерен вътрешният баланс в изпълнителския състав, да се следва определена логика. Разбира се, Йонас беше отправната точка за целия проект, но трябваше да се открият подходящите изпълнители за всяка роля. Също така важно е тяхното взаимодействие с оркестъра и хора. Солистите предават драматургията на музикантите от оркестъра и обогатяват тяхната култура. От друга страна, всеки италиански музикант носи в кръвта си оперното изкуство и това захранва целия процес на убедително пресъздаване на творбата и записване в студиото. Целият този процес е фантастичен и дава възможност наистина да израстват по отношение на нивото на своята емоционална интелигентност. Певците правят точно това!  Наистина е много ценен дар, когато виждаш как един артист използва емоционалната си интелигентност, за да разбере веднага една ситуация. Този изпълнителски състав беше много балансиран и всеки играеше много добре своята роля. Те са артисти от много висока класа!“

Какъв е Вашият Отело – военен, влюбен мъж, човек, лесен за манипулиране, раним в своята любов?
ЙК: „Вярвам, че той е всичко това. Без съмнение Отело е герой, военен мъж с голямо самообладание. Както можете да забележите, в любовната сцена в първо действие той говори за любовта и прави комплименти, но тези комплименти винаги са изведени от военната лексика, което на пръв поглед изглежда доста странно. Когато говорим за любовна връзка между мъж и жена, се предполага различен емоционален репертоар. Мисля, че това е първата причина за трагедията, която се случва накрая. Когато Дездемона – тази най-чиста жена в света, пада в неговите очи, всичко се срива. Любовната връзка и доверието имат огромно значение за Отело. Втората причина е, че той се чувства чужденец. Въпросът не е в това, че има различна религия и цвят на кожата. По-сложно е и е актуално и днес. Когато интерпретирам героя и се старая да бъда убедителен, винаги търся неговата мотивация. Това е много важно за мен! Смъртта на Отело е краят на неговата кариера и живота му. Когато той трябва да избере дали да продължи да живее, но да бъде опозорен, или да сложи край на живота си, той, разбира се, избира второто. В тези кратки последни мигове /както и в края на първо действие/ се проявява неговата слабост, неговата крехкост. Виждайки героя по този начин, може да се разбере защо неговата смърт накрая ни кара да плачем. Всичко би могло да завърши просто със смъртта на един убиец и така да остане в паметта на публиката, но последните 5 минути променят цялото ни възприятие за него и това е удивително, за което трябва специално да благодаря на Джузепе Верди!”

Маестро Папано, „Отело” е много различна от предишните опери, които дирижирахте и записахте  – „Дон Карлос”, „Трубадур”, „Аида”. Споменахте значението на певците при работата с оркестъра. Как работихте с оркестъра в този запис на „Отело”, за да постигнете най-съкровените моменти на динамика пианисимо, изписани от Верди?
АП:  „Такъв подход можеш да осъществиш точно с певец като Йонас Кауфман. Ако разгледаме някои предишни интерпретации на ролята на Отело, това може би не е постигнато заради вокални трудности или заради изпълнителските традиции. Не казвам, че ние сме безупречни във всеки момент, защото ние сме хора, но се стремим към възможно най-добро изпълнение. Когато започваме репетициите с пиано, много певци казват: „Аз трябва да репетирам с оркестъра!” Не, всъщност не е така. Когато пресъздаваме творбата, ние трябва да се преборим с нашия собствен живот – моя, на Йонас /Кауфман/, на Федерика /Ломбарди/, на Карлос /Алварес/, и да създадем една нова реалност – на „Аида”, „Риголето”, „Тристан и Изолда” и т.н., с цялото си уважение към тези велики творби и звукозаписната им история досега. Това е един вид дебат с шедьоврите на миналото.“

Всеки път, когато гледахме спектакъл от киносезона на „Ковънт Гардън”, дирижиран от Папано, изпитвах /и не само аз/ огромно удоволствие да слушам в антрактите как маестрото разказва за конкретната оперна творба, седнал на пианото. Успяваше да обясни смисъла на всеки музикален елемент, произведението сякаш струеше от искрящите му очи и оживяваше изпод пръстите му по клавишите. На този уебинар Папано не беше на пианото си в „Ковънт Гардън”, но ето че пак говореше с вълнение за тези моменти от работния процес с певците при пианото, когато са анализирали всяка фраза и смисловата натовареност на всяко пианисимо в партитурата на Верди. А като спомена „Тристан и Изолда”, водещият конференцията Андреа Пена помоли Йонас Кауфман да направи съпоставка Верди-Вагнер, Отело-Тристан, тъй като големият тенор с баритонална окраска на гласа през последните години се изявяваше и развиваше във вагнерово амплоа. Разговорът се водеше от италианска територия. Йонас Кауфман е един много интелигентен и дипломатичен мъж и музикант професионалист. Дали ще изрази предпочитания в почти 200-годишната война?
ЙК:  „Разбира се, има различия по отношение на музикалния език, когато говорим за Тристан, защото там пеенето като продължителност е два пъти повече. Ако сравних Отело с връх Еверест, трябва да изнамеря друга дефиниция за Тристан – да го сравня с пътуване до Луната може би, или пък до Марс. Както каза и Тони Папано, ние винаги в записа се опитваме да намерим музикалната логика. Понякога е съвсем ясно, друг път е по-трудно или дори изглежда невъзможно. Но когато композитор като Верди, който има огромен опит, пише пианисимо в партията на героя, за това има определена причина. И въпросът не е в педантичното следване на партитурата или в демонстрирането на вокална акробатика, а в музикалната и емоционалната логика. Това пианисимо показва не само крехкостта на героя, но и объркването в душата му. Това е ключът да накараш публиката да разбере Отело. При Вагнер, който също е велик композитор, е малко по-различно. Там има огромни епични, много добре организирани музикално монолози, като голяма част от неговия репертоар не се ръководи от гледна точка на емоциите и зад това има съответно обяснение в протичането на драматургията.“

Уебинарът се провеждаше на италиански език със симултанен превод на английски и на немски език. Намирам за иронично, че английският превод, който ползвах аз, спря точно когато водещият попита Йонас Кауфман за политическата коректност при поставянето на образа на Отело – и по отношение на цвета на кожата, и по отношение на насилието върху жените. Интернет срещата завърши с темата, която вълнува всички хора по света – и музиканти, и любители на музиката, и все още неизкушени от нея – актуалната ситуация в условията на пандемията и бъдещето.
АП:  „Положението е много несигурно, честно казано. Тук, в Лондон, нещата се развиват хаотично. Има екстремни изисквания за дистанция за театрите. В същото време, ако слезеш в метрото, всички са там. Така че ние чакаме и трябва да правим проекти, които са много по-камерни. Имаме план A, B, C, но до Коледа ще бъде много трудно. Не знаем кога ще се завърнем към нормалността. Миналата събота беше първият ми концерт /в залата на Кралската опера в Лондон „Ковънт Гардън”/ в новите условия – с трима певци и малко балет и въпреки че имаше streaming, усещането беше толкова странно в празната зала с нулева атмосфера! Все едно си в празен ресторант, а ние сме най-знаменития ресторант в света…“