Изборите в Сърбия: След Вучич - още повече от Вучич

„Ще получим повече от същото – пълната или почти пълна концентрация на власт и доминация на президента Александър Вучич и неговата партия.“ Това каза пред БНР  проф. Йован Теокаревич от Факултета по политически науки на Белградския университет за изхода от парламентарните и местни избори в Сърбия утре.

„Мнозина очакват хватката, в която Вучич държи гражданите на Сърбия да се засили… Има опасения, че властта ще бъде такава, че с изборни манипулации ще решава кой ще влезе в парламента и колко места ще вземе“, каза той за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„Подкрепата и помощта отвън за Вучич е важна за решаване на основния проблем – проблемът с Косово. Това е абсолютен приоритет за всички на Запад… И в сянката на това, като един малък, маргинализиран проблем или тема са демокрацията, човешките прави и върховенството на закона в Сърбия“, каза Теокаревич.

Изборите идват след провалена кампания, лишена от митинги заради кризата с коронавируса. А както в повечето страни по света, кризата увеличи доверието в държавните институции. Властта освен това даде по 130 евро па пенсионер и по 100 евро на възрастен, като помощ срещу последиците от карантината.

Опозицията е слаба и разединена, а част от нея не спази договорките за бойкот.

Вотът идват и в момент на активизиране на усилията за решаване на въпроса с Косово и засилена външнополитическа активност около Белград. Дни преди гласуването в сръбската столица бе руският външен министър Сергей Лавров, веднага след изборите Вучич приема специалния пратеник на ЕС Мирослав Лайчак и отива в Москва, а за 27 юни има покана към представители на Белград и Прищина за среща в Белия дом във Вашингтон.

За изборите и ситуацията в Сърбия Николай Петров разговаря с проф. Йован Теокаревич от Факултета по политически науки на Белградския университет, който е и хоноруван преподавател в Колидж ъф Юръп, Натолин кампус във Варшава.

- Г-н Теокаревич, наистина ли са прави тези, които твърдят, че след тези парламентарни избори няма да има промяна на политическата сцена в Сърбия?

- Прави са всички такива наблюдатели и анализатори. На практика ще получим повече от същото - пълната или почти пълна концентрация на власт и доминация на президента Вучич и неговата партия. И най-вероятно ще имаме още повече от това. В този смисъл това са необикновени избори, тъй като резултатът от политическата надпревара се знае предварително.

- Толкова ли е непоклатим Вучич?

- Накратко ще кажа в каква степен Вучич доминира в Сърбия. Той и неговата коалиция, тъй като всички партии в Сърбия вървят в рамките на коалиции, контролират двата парламента - на Сърбия и на Войводина, и правителствата им. Както и всичките 159 общини в Сърбия, освен три - една община от 17 в Белград, една в Шабац и една в Парачин.

Контролът над медиите е почти на същото ниво. В Сърбия в момента има деформирана и несвободна медийна среда, като свободни и независими са едва няколко тв канала, но достъпни единствено през различни провайдъри, два седмичника, един всекидневник и няколко сайта.

Контролът над медиите е толкова силен, че под контрол са не само държавните, обществените медии, но частните. Особено интересен е контролът над местните и регионални медии, където местните власти обявяват конкурси за т.нар. медийни проекти и без да направят нито една грешка раздават огромни средства на стари или нови медийни къщи, които не правят нищо друго, освен да пропагандират властта.

- Как оценявате решението на част от опозицията да бойкотира изборите?

- Цялостно погледнато, мисля, че бойкотът бе добра идея в ситуация, в при която е ясно, че тези избори няма да бъдат честни и свободни. И на които най-вероятно - което може да не бъде доказано, ще има различни манипулации. Но когато една малка част от опозицията - няколко партии и движения с малко влияние решиха да участват в тази неравна надпревара, бойкотът се обезсмисли и стана неуспешен.

Това особено се вижда и прогнозите за изборната активност на изборите. От 2008 година активността в Сърбия намалява и това е изцяло свързано с разочарованието на  избирателите от ставащото на политическата сцена. От 60-70 на сто преди 12 години - до 56% на последните парламентарни избори.

- А сега колко избиратели се очаква да отидат до урните?

- Сега прогнозите са различни, но това ще е най-важният показател, който ще получим в неделя вечерта или в понеделник - колко хора ще отидат до урните. Опасявам се обаче, че няма да получим истинската картина заради манипулации, като моите очаквания са, че активността няма да е над 50%. Иначе вероятно броят им би бил между 40 и 50 на сто, по-близко до долната граница от 40 на сто.

- Това означава ли, че ЕС е готов да преглътне поредна победа на Вучич, тъй като изглежда това е човекът, с който трябва да работи в Сърбия?

- За съжаление, това е правилна преценка. Никой, освен Вучич, не е в състояние да договори нещо и да реализира тази договорка. Само той има толкова власт и натрупана мощ да го направи. Но леко се промени ситуацията в сравнение преди няколко години, когато става дума за отношението на Евросъюза към Вучич. Тогава той имаше практически безспорната подкрепа на ЕС като цяло, и особено на някои важни членки, като Германия. Канцлерът Меркел покани Вучич - знак на подкрепа в навечерието на изборите. А тогава около изборите той отиде при Путин, което също e подкрепа.

Този път Вучич не отива в Берлин, но след няколко дни отива в Москва за 19-ата си среща с президента Путин. А дни по-късно - на 27 юни, в Белия дом, но най-вероятно без да присъства президентът Тръмп, ще има преговори на Вучич с президента на Косово Хашим Тачи.

Това също е начин за подкрепа и показва, че Америка, както и голяма част от Европейския съюз, но не цялата, гледа на него като на партньор. Всичко това се прави заради старото очакване, вече почти десетилетно, че подкрепата и помощта отвън за Вучич е важна за решаване на основния проблем - проблемът с Косово. Това е абсолютен приоритет за всички на Запад, не и на Москва.

И в сянката на това, като един малък, маргинализиран проблем или тема са демокрацията, човешките прави и върховенството на закона в Сърбия.

- А добре ли е за Сърбия Вучич да е толкова силен с оглед на усилията в последно време - на САЩ най-вече, но и на ЕС, за решаване на проблема с Косово?

- Никога и никъде не е добре, когато един човек с личен режим, както е сега в Сърбия, да концентрира толкова власт. Макс Вебер имаше теоретична постановка - за т.нар. султански режими, това е един такъв режим. Не е добре който и да е да концентрира толкова власт, да нямате обичайните ценности и механизми за всяка демокрация - на проверка и баланс, както казват американците, когато парламентът не може да контролира правителството и т.н.

- Може ли да се очакват промени в политиката на Вучич?

- Не вярвам да се стигне до големи промени. Мнозина очакват хватката, в която Вучич държи гражданите на Сърбия да се засили. И това може да бъде свързано с манипулации във връзка с онези от опозиция, които ще влязат в парламентите на Сърбия и Войводина.

Има опасения, че властта ще бъде такава, че с изборни манипулации ще решава кой ще влезе в парламента и колко места ще вземе. На практика те ще бъдат украса, с която Вучич ще се хвали, опитвайки се да убеди всички - в страната и извън нея, че има шарения в Скупщината и в този смисъл изборите са били законни и легитимни.

Предполагам, че депутатите на опозиционните партии, които се включиха в изборите в противоречие с предварителните договорки, ще бъдат разочаровани и вероятно ще се решат на бойкот, който обаче няма да се забелязва в политическия живот на Сърбия.

- Каква е причината според вас Вучич и българският премиер Бойко Борисов да са приятели?

- С уговорката, че не познавам толкова добре „живота и приключенията“ на българския премиер, бих казал следното: Двамата споделят много общи характеристики, струва ми се, че и двамата са лидери популисти, без ясна и кохерентна идеология, доста необременени по отношение на ценностите и даваните обещания.

Общ изглежда и личният им подход при решаването на всичко, на отношенията между тях и дори на отношенията между двете страни, а не през институциите и спазвайки утвърдените правила. Общо между тях е и нещо, с което не могат да се похвалят - и двамата са обременени с много доказани и недоказани корупционни афери в страните си. Което може би още ги сближава.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.