Преглед на българския печат

„Болниците нямат право да искат пари за тестове“, пише в заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, цитирана от „24 часа“. Наложи се министърът да припомни тази заповед заради зачестили питания на пациенти. Лекарка от Велико Търново пояснява, че има направление 4А за безплатен PCR тест, което се изписва от личния лекар или от местната здравна инспекция.

Диагностицираният с коронавирус водещ на кулинарно телевизионно предаване Ути Бъчваров съветва да направим домашен тест, пише още „24 часа“. „Сдъвчете две скилидки чесън и ако не усетите нищо, правете си тест“. Според него здравната ни система се справя „изключително мъжки“.

На сайта на Министерството на труда и социалната политика са публикувани, за обществено обсъждане, промените в Кодекса на труда, съобщава „Монитор“. Едно от предложението предвижда глоба за работодателя до 30 хиляди лева, ако два пъти забави да изплати заплатите. Ранното пенсиониране за учители ще се прилага само по тяхно желание. Друга промяна в Кодекса на труда предвижда изискване за трудов стаж от 4 месеца, за да се ползва платен полагаем отпуск, допълва „Монитор“. Сега този срок за тепърва започващите да работят е 8 месеца. Дава се възможност работодателят и синдикатите на браншово и отраслово равнище да договорят повече извънреден труд, но максимум 300 часа за една календарна година.

„Лятото започва с дъжд и гръмотевици“, пише „Телеграф“. Синоптиците прогнозират да има повече слънчеви часове по морското крайбрежие. До края на юни не се очакват типичните летни жеги.

Характерно за съботно-неделното си издание, „Труд“ предлага лекарските съвети на д-р Людмила Емилова за здравословно хранене. В началото на лятото тя разказва за предимствата на зеления боб. Според нея той е подходящ за болни от диабет и при затлъстяване.

За хората, които в събота и неделя предпочитат да пътуват из страната, „Труд“ публикува разказа на археолога проф. Николай Овчаров за Мелник и древната му история. Градът е преживял икономически подем в рамките на Римската империя. В средата на XII век районът се очертава като една от най-добре организираните богомилски общини на Балканския полуостров, за което пише дори в протокол от паневропейски богомилски събор, подчертава проф. Овчаров.