Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наносателитите - успешна технология за правене на наука

Снимка: esa.int

В България не се експериментира в нови технологии. Няма и обща цел. Критичните думи са на Здравко Димитров. Той е съосновател на Инициативата за изпращане на български наносателити в Космоса - Сат-1.

Един от начините за популяризиране на идеята за ползването на наносателитите е основаният Space Club. Заедно с нестопанското сдружение за тази технология Здравко Димитров си е поставил за цел България също да бъде сред космическите сили. И то чрез най-новото в тази технология. Затова той казва, че наносателитите са успешна технология за правене на наука:

„Липсва фокус. Нещо, около което да се обединят. Методиката, по която могат да се правят тези проекти. Създадохме това сдружение именно с тази цел. Да разпространяваме знанието за това как се прави този тип спътници сред университетите. Идеята е това да стане чрез практически проекти. Тоест, ние формулираме такива мисии с такъв тип спътници. И всичко това, което направим в рамките на мисията, то се документира и след това се предава на университета, за да могат те да продължат по този начин. В инициативата вече сме 14 човека. Хора, които са работили в немската космическа агенция, в някои от големите компании в индустрия като „OHP“, „Талес“, „Аления“, доста други, „Дженеръл електрик авиейшън“. И това нещо може да се случи най-добре, като усвояваме тази технология“.

По думите на Здравко Димитров пътят пред наносателитната технология може да я изведе и до Луната.

„Ние вярваме, че благодарение на този тип малки спътници може да се направят много смислени български мисии до Луната. Имаме инженерен капацитет да го направим. Разбира се, трябва да се извърви някой път, докато стигнем до там. Това е една тенденция, която става все по-интересна. Нещата са на етап изследване, тъй като все още е доста по-трудно реално да се кацне там. Чисто като технологии изискват доста голяма подготовка. Не е невъзможно, но изисква доста голямо усилие. Като цяло имаме орбитъри около Луната, които са и във фаза планиране, и във фаза на осъществяване. И в крайна сметката третата фаза е в доста Sci-Fi неща - в смисъл по-експериментални технологии. Неща, които позволяват всъщност една идея по-интересни разработки, които са свързани с дълбокия Космос. Изследване на планети от Слънчевата система, интересни методи за навигация на спътниците в дълбокия Космос, предаване на енергия. Всъщност такъв тип технологии, които са теоретични, експериментални. Но в крайна сметка може да се навлезе в тези материи и да се направят интересни неща с достатъчно фокусирано и дисциплинирано усилие“.

Здравко Димитров казва, че вече има цяла индустрия, която предоставя изследователските спътници. В зависимост от компаниите без оборудване цената на спътника е 20-60 хиляди евро. Изстрелването е между 70-100 евро. И това дори е постижима цена, казва той. Защото технология, която допреди 20 години е тежала 1 тон, сега може да се събере в 4 килограма. Една от личните мисии на българските наносателити за фотографиране на Земята.

„Във видимия канал и в инфрачервения канал. Като целта на това нещо каква е? Разликите, които имаме - наблюдаваме някаква гора, снимаме я в инфрачервения, снимаме я във видимия диапазон. И се появяват едни разлики, които може да се прецени доколко има наличност на хлорофил в съответния плод. Чрез този доста простичък способ могат да се установят много интересни неща. Къде селскостопански култури, да кажем, са узрели, къде не са узрели. Къде, примерно, някакви гори или някакви други масиви от растения са увредени от горски пожар. Може да са изсъхнали, да кажем, от някаква болест. Това нещо може да се види. Или обезлесяване, какъвто е случаят с Югоизточна Азия, където има много жестока сеч на джунглите. Тази мисия цели, предвидено е да прави точно такива наблюдения. Предвидена е да бъде изхвърлена от Международната космическа станция от един специализиран модул на малка височина - около 400 километра“.  

Мисиите имат доста бумащина, обяснява Здравко Димитров. Но за сега желанието му е да провокира интерес към темата за нанонасателитете. И да популяризира възможностите сред учени, предприемачи и университети.

„Технологиите са налични. Могат да се купуват дори по интернет. Като цяло е много, много по-достъпно да си направим един спътник чрез CubeSat стандарта, отколкото да се направи спътник преди 20 години, както е било. И именно това е причината да наблягаме на него и той става все по-популярен“.

Интервюто със Здравко Димитров можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

4 млрд. лв са внесени в бюджета от акциз върху тютюневи изделия през 2024 г.

4 млрд. лв са внесени в държавния бюджет под формата на акциз от тютюневи изделия през миналата година, тези средства са около 51% от всички събирани в България акцизи- сочи статистиката. От сектора отчитат увеличени количества тютюн и засилен интерес към производството му. 7897 земеделски производители са записани досега в регистъра на..

публикувано на 05.04.25 в 15:45
Доналд Тръмп

Държави и компании обмислят стратегии за реакция на новите мита на САЩ

Различни държави и компании по света започнаха да обмислят стратегии за реакция, след като новите по-високи американски мита влязоха в сила. Британският производител на автомобили Jaguar Land Rover ще преустанови за един месец доставките на произведени във Великобритания автомобили за САЩ, докато обмисля как да смекчи удара от новите..

публикувано на 05.04.25 в 15:24

Гърция създава център по роботика

Гърция създава център по роботика. Роботи ще спасяват хора при земетресения и при наводнения. Центърът по роботика, наречен "Херон" се открива в Атина с 30 милиона евро финансиране. Част от средствата са по европейски програми и 5 милиона евро от частния сектор. Центърът по роботика ще се ръководи от Изследователския център на Атина, като..

публикувано на 05.04.25 в 14:41

Двама души са пострадали при инцидент на лифт край Сливен

Двама души са пострадали при инцидент на лифт в местността "Карандила" над Сливен. Ранените са настанени в болница. Двамата пострадали са откарани в болница без опасност за живота. По непотвърдена засега информация, единият от пострадалите е със счупен глезен и остава за лечение в болницата. По първоначални данни, тяхната седалка..

публикувано на 05.04.25 в 14:15

НАСА след успешната мисия по връщане на блокираните астронавти и в очакване на нов директор

Говорителката на НАСА Бетани Стивънс заяви, че президентът Доналд Тръмп е осигурил завръщането на Земята на астронавтите, блокирани с месеци на МКС.  Според Стивънс спасителната мисия е огромен успех за администрацията на Тръмп и само първата крачка към осъществяване на амбициозната космическа програма на Белия дом.   "Резултатът от изборите през..

публикувано на 05.04.25 в 14:00

Оставиха в ареста мъжа, хванат с 30 кг кокаин

Софийският окръжен съд остави под стража 45-годишен мъж, задържан за притежание на 30 килограма кокаин. Вече са повдигнати обвинения на задържания, чието име прокуратурата не посочва. Според БНТ става дума за българския лекоатлет Петър Дачев - европейски шампион по скок на дължина в зала и световен шампион за младежи. Наркотикът, за..

публикувано на 05.04.25 в 13:55
Методи Лалов

Методи Лалов: Да накараме политиците да ни осигурят състезание!

Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира политиците да не са свързани със задкулисие . Това е омагьосан кръг. Мнението изрази пред БНР Методи Лалов, бивш наказателен съдия и председател на Софийския районен съд. По думите му,..

публикувано на 05.04.25 в 13:54