Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Станислав Памукчиев и неговата терапия срещу самота

"Ранявам" емоционално зрителя при първа среща с творбата, казва преподавателят

Станислав Памукчиев
Снимка: БГНЕС

Проф. Станислав Памукчиев представя в галерия „Арте“ изложбата си „Монолози – Рисунки в изолация“.

Изолацията изостря болезнената чувствителност към себе си, разговаряш повече със себе си. Когато си притиснат отвън, екзистенциалното напрежение се качва и размислите ти не са особено щастливи, сподели творецът в интервю за предаването "Нощен хоризонт".

Снимка: Ани Петрова

„Нахлуват едни такива есхатологични предчувствия, изплуват едни сенки, атавистични, човек става по-чувствителен и по-тревожен. Особено когато е в малко по-напреднали години, предизвикват се някакви нива на равносметка. Когато си лишен от активно настояще, отнето ти е активното живеене в момента, започваш да превърташ лентата на живота и да заставаш в тази позиция – какво беше, какво се случи, как съм бил в това. Започваш да откриваш опорни точки в собствената си биография. А за художника всичкото това започва да минава и през образи.

Образите в изложбата са част от тази интроспекция и равносметка. „Рисуването ставаше почти автоматично. Нещо като терапия срещу самота. В този разговор със себе си, този монолог и диалог с големия свят минава през създаването на образи.“

В самота човек става чувствителен към собствената си биография. Екзистенциалната жега разбутва неща, които са престояли някъде „дълбоко долу“ и те започват „да изскачат, да се разхождат нагоре-надолу“ и това е добре за и без друго тревожното съзнание на твореца, който се занимава със смисъла на живота и на изкуството, смята Памукчиев.

Снимка: БГНЕС

Рисунките в изложбата имат три посоки, които ги разделят на три цикъла. Единият се фокусира върху сетивно-чувственото и копнежа към другия. Вторият се спира върху пътя на човека. „Голямата тема – човекът, разположен между раждането и смъртта, между своята телесност и метафоричния хоризонт на едни по-високи духовни измерения, болезненото усилие за провиждането на смисъла, за провиждането на пътя.“ В третия цикъл изплува темата за свещеното. Станислав Памукчиев признава, че тези рисунки не са били правени за изложба и за публика.

Снимка: Ани Петрова„По време на Страстната седмица излязоха едни рисунки, които тънко се подпират на евангелските текстове. Метафизичните усещания, предчувствия взеха да намират по-конкретни очертания през историята на Спасителя – от рождеството през кръщението, цяла серия направих по притчата за добрия пастир, предчувствието за разпятието, за възнесението и възкресението. Аз съм много предпазлив към посягането към тези най-свещени, най-високи теми. Опази Боже, много се страхувам от един наивен духовен реализъм. Има много клишета и направо рецидиви, които се опитват да нарисуват Бога и там катастрофираме като опити – да намерим образ на нещо, което е много трудно определимо.“

Рамките на творбите също носят свои кодове според това от кой цикъл е рисунката. Самите рисунки са правени върху детски скицник и при откъсването им в краищата е останала назъбената от телта хартия. Експонирането в галерията е на тематични възли.

Снимка: БГНЕС

„Художникът се изразява през материята. Има тази трагична участ да материализира емоционална и духовна плът, което е много рисково. Трябва да намери образ на безобразното. В това е и драмата на художника. /…/ Проблемът за формата и за материята е най-важната част от тоя занаят, от инструментариума, с който разполагаме. /…/ Има едни чисто пластически метафори, пластически идиоми, които емоционално атакуват зрителя и той разкодира, разбира енергията на това, което му се представя. Без да чете образи като литература, а го атакува чисто сетивно- емоционално, през зрението“, разказва преподавателят.

В проектите си той използва включително пръст, въжета, въглища, пепел.

„Търсенето на „как“ – как да изравниш „какво“ и „как“ на ниво на образа. Това на зрителя не му е работа да го знае. Той е пред резултата – изложен, разголен. Аз много държа да атакувам сетивно-емоционално зрителя на първа среща, а след това, ако остане време и за него и ако той има нагласа да разкодира, да чете образа, да тръгне по тоя път и да стигне докъдето може. Но на първа среща държа да го "ударя" емоционално, да го "раня" и да му задържа вниманието, да го накарам да седи в това, отново да се връща.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 
В публикацията са използвани и снимки от предишни изложби на автора.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аспарух Лешников

Нова книга за Аспарух Лешников излиза в началото на 2025-а

Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица.   Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..

публикувано на 02.12.24 в 10:07
Константин Анастасов - художник

Константин Анастасов: Изкуството е най-добрата дипломация

Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов.   Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост.   Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура.  Той е автор на много творчески и..

публикувано на 01.12.24 в 08:09
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (втора част)

"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..

публикувано на 22.11.24 в 19:55
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част)

Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..

публикувано на 20.11.24 в 16:38
Наталия Георгиева

Наталия Георгиева се е посветила на читалището в село Гурково

В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето.  "Човекът, който..

публикувано на 17.11.24 в 06:24

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14
Йордан Караджов

Данчо Караджов: Националното радио е в основата на успеха на "Сигнал"

"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...

публикувано на 07.11.24 в 14:55