Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Туристическите маршрути - общи и ничии

Планинарският и Туристическият съюз не могат да се разберат кой какво прави в името на туриста

Снимка: БГНЕС

Липсващи огради, парапети и табели, занемарени екопътеки и съоръжения по тях, немаркирани маршрути. Това са детайли от туристическата карта на страната, за които се оказва, че никой не е пряко отговорен.

След последните инциденти с туристи и край морето, и в планината предаването "Хоризонт до обед" се фокусира върху обезопасяването на туристическите зони и подстъпите към тях, но покрай това излизат наяве и тлеещи с години спорове и противоречия. 

Председателят на УС на Българския планинарски съюз Димо Колев е на мнение, че личната отговорност на туриста е водеща за неговата безопасност.

„Ако подходим от тази гледна точка, значи да обсипем цяла България с табели навсякъде, защото индивидуалисти има безкрайно много. Това е до лично съзнание, възможности на човека и, разбира се, случайността“, отбелязва той по повод на фаталните инциденти с туристи. 

Културата ни за спазване на наредби и закони, не само като туристи, е нулева, смята Димо Колев. На запад да влезеш в национален парк или защитена зона и да не спазваш правилата, е равнозначно на излизане със солена глоба. „Докато тук нашите институции не си вършат работата, никъде няма глобени за нищо, иначе законите си ги има, много хубави. Заграждения има, да, хората ги прескачат.“

Снимка: Кирил Фалин, БНР

Т.нар. екопътеки се правят по едни европрограми, взимат се едни големи средства, влага се една част от тях и после никой не ги поддържа. И е много лесно да сложиш една преграда отпред или една преграда и да кажеш – маршрутът е опасен, не се поддържа и си носиш отговорността после“, коментира Колев.

Нещата опират до собственост и нейното управление, смята Румен Драганов, изпълнителен секретар на Българския туристически съюз. Когато говорим за туристически зони, туристически места и туристически точки, които в чужбина са много добре регламентирани, ние в България нямаме регламент", твърди той. "Това означава да имаме управление върху тези територии, съвсем ясно, така че да бъде запазен животът и здравето на туристите.“

Според Драганов липсва алгоритъм за спасяване в критични ситуации.

Българският туристически съюз започва маркирането на Мальовишката пътека в две части. Ще се прави не само маркировка, но и т. нар. смарт стълбовемалки клетки със зарядно устройство, сирена, лазерен лъч, автономно захранване с ток. Така в случай на бедствие ще бъде ясно как да се обяви тревога, уточни Румен Драганов.

Снимка: БГНЕС

Смарт пътеките са част от международните туристически пътеки, в които страната ни е включена. БТС работи със застрахователни и телекомуникационни компании, за да може там, където има турист, да има и управление, посочи Драганов. Той даде пример със спорадичното управление на екопътеките. 

„Взимате някакви средства, правите някакъв мост, десет години никой не го поправя, някой минава по него, хлътва, пропада и загива. Такава безстопанственост, заложена, на нас не ни трябва. На нас ни трябва нещо, което да е устойчиво. Този, който маркира, да маркира непрекъснато. Ако има вандализъм по каквото и да е, то да бъде възстановено веднага. И туристът, който се движи по тази пътека, да знае – и сега, и след 10 години, че това е място, където е осигурена някаква степен на сигурност.“

Румен Драганов сравни по-авантюристично настроените туристи с недисциплинираните шофьори. „Това е като – карай на червено. Тези шофьори, които не спазват правилника, ние ги виждаме на първия завой след селото, на първото дърво. Дотам са стигнали.“

Според Димо Колев от години има регламентация в закони и наредби кой какво трябва да свърши в туристическата инфраструктура. Преди време маршрутите са градени с доброволчески инициативи, имало е масовост, а „от 20 години нищо не е пипнато“.

„След това затишие и неправене на нищо, хиляда оплаквания и т.н., хората започнаха по места да се организират, да вземат нещата в ръце и да си правят маршрути, възстановяване на стари и изграждане на нови, по всички възможни правила, с всякакви възможни разрешителни. Най-хубавото е, че общините най-после започнаха да се включват по места, да финансират и да помагат“, заяви Колев, който обвини Туристическия съюз, че подстрекава общините да не дават пари на доброволците.

Произходът на Българския туристически съюз е на кооперативен принцип, не на бизнес принцип, контрира Румен Драганов. „Хората са носели камъните в раниците си, и гредите, и дървения материал и така цялата база, която виждаме, че е построена.“ Този принцип според него е „зачеркнат от много дълго време“, а оттам се е получила „една разруха в хижите, разграбване, разпарчетосване“.

В момента нито има възможност някой да направи хижа, ако е обществена организация, нито съществуващите пътеки се поддържат, изтъкна Драганов.

Димо Колев на свой ред зададе въпроса „защо хижите и заслоните са в това състояние и кой продължава да ги управлява, макар че в момента нямат лиценз за това, колко на брой табели или километра маркировка са направили през последните 20 години“.

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

18 хиляди дървета ще бъдат засадени в Кипър за борба с климатичните промени

В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари.  Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..

публикувано на 24.11.24 в 03:26
29-ата климатична конференция в Баку, Азербайджан

Нова сделка за климата бе постигната в Баку след извънредни преговори

Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..

публикувано на 24.11.24 в 02:18
Проект

Благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите"

Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем.  Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..

публикувано на 23.11.24 в 09:30

Как се борят с мръсния въздух в Лондон

Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..

публикувано на 22.11.24 в 06:51
Евгения Ташева

Евгения Ташева: Сякаш има паралелни реалности при управлението на отпадъците

" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..

публикувано на 21.11.24 в 18:16
Натали Петрова-директор на фестивала

В Банско започва най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения

Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..

публикувано на 17.11.24 в 05:30

Финансите ще са ключовата тема на 29-ата климатична конференция

29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..

публикувано на 11.11.24 в 00:05