Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкуството да се извиниш - делата говорят повече от думите

Прошката възстановява доверието между хората, напомня психологът Ейми Хъбард

Илюстрация: Георги Цветков

Търсен специалист от университета в японския град Кобе получава много добра оферта за нова работа. Прибира се вкъщи и... се извинява на съпругата си. Историята не е измислена, а реална случка от живота на Йоске Оцибо, преподавател в Департамента по психология. От години изучава емоциите, които всеки човек изпитва, и действията му, когато се извинява.

„Обикновено, ако просто кажем: „Съжалявам”, извинението ни се приема и този, който се е почувствал засегнат, ни прощава. Понякога обаче думите не са достатъчни. Проучванията ми показват, че заедно със „съжалявам” и „извинявам се”, трябва да платим и някаква цена, разбира се, не задължително в материален план. Това може и да ни помогне да получим прошка”, обяснява Оцибо в предаването „Изотопия”.

А кога е последният път, когато той лично е поднесъл извинението си? Именно когато се извинил на жена си, въпреки че ѝ поднесъл добра новина.

„Ако приема новата работа, заедно със семейството ми трябва да се преместим в друга префектура на Япония. Още преди да ѝ кажа, знаех, че тя не иска да се местим. Затова, когато я информирах за полученото предложение, ѝ се извиних. Все още не сме решили как да постъпим. Обсъждаме възможностите”, обяснява Оцибо.

Принуда или осъзнатост?

В Хаваи Ейми Хъбард също се занимава с психология на извинението. „Хората не се опитват да предприемат действия, за да поправят щетите във връзката си, ако става дума за семейни отношения като майка и дъщеря, брат и сестра и други. В същото време, когато говорим за романтична връзка, те много по-интензивно се опитват да потърсят прошка от партньора си и да възстановят доверието му. В романтичните връзки има и по-голямо очакване за извинение, ако партньорът е постъпил лошо и е наранил другия”, коментира Хъбард.

Въпреки че в семейната среда динамиката на извинението е различна от тази в романтичната връзка, именно в първите години от живота си човек научава какво е извинение и вина, която трябва да признаем.

Снимка: БГНЕС

„В повечето случаи родителите карат децата си да се извиняват помежду си. Спомням си как ми казваха: „Трябва да се извиниш на сестра си, защото направи това”. Тогава просто казвах „съжалявам”, но с тон, който показваше, че не е вярно. Родителите ми настояваха да повторя извинението си по различен начин, от който да се разбира, че наистина изпитвам съжаление и вина за стореното”, разказва американският психолог. И обяснява: тогава детето осъзнава постъпката и защо тя е наранила някого. Това е моментът, в който то се запознава с чувството на тревожност заради грешна постъпка и вината, а оттам и с правилното решение – предприемането на стъпки, за да поправи стореното.

Снимка: БТА

Наученото в семейната среда е основата, върху която човек изгражда отношението си към признаването на вината, извинението и прошката, категорична е Хъбард. „В някои семейства е достатъчно да кажеш: „Извинявай, ще ми простиш ли?”, но в други виновният е каран да направи още един жест – например прегръдка. Това е нещо като семеен ритуал за извинение. Посланието е, че каквото и да се е случило, ще продължим да бъдем семейство и трябва да преминем през проблема”.

От извинение към прошка

Йоске Оцибо определя наранения човек, който не е получил извинение, като „жертва”. Изследванията на японския учен, които обхващат теренна работа в Чили, Китай, Индонезия, Япония, Нидерландия, Южна Корея и Съединените щати, показват, че ако извинението е придружено с подарък или допълнителен жест, то със сигурност е по-добре прието.

„Възможно е заедно с извинението да предложим да поправим нанесената от нас щета, независимо какво ще ни струва. Понякога може да направим малък извинителен подарък на "жертвата" си. Дори не е задължително той или тя да имат изгода. Много хубав жест е, ако отменим изключително важна среща за нас и останем при любим човек, когото сме засегнали. Жестът говори повече, защото той или тя ще осъзнаят, че за нас връзката с него или нея е много по-важна”, съветва японецът.

Според него колкото е по-голяма вредата, толкова по-сериозно трябва да е извинението: „Представете си, че си направите майтап с приятел, но той се засяга от казаното. В същото време много добре знае, че не е лично отношение и сте искали да се пошегувате. В този случай едно „извинявай” ще е напълно достатъчно. Ако обаче обидата е много сериозна, ще трябва да добавите и жест, с който да се извините. Наистина зависи от това колко дълбоко сме засегнали човека”.

Снимка: БТА

„Когато извинението е истинско, осъзнато и подплатено с емоции, тогава нараненият човек престава да изпитва обида. Просто гневът и яростта избледняват пред чувството, че извинението е получено. Именно това е моментът на прошката. Честно казано, това е доста разумно поведение, защото всички ние усещаме и знаем какво означава истинското извинение”, коментира Ейми Хъбард.

Освен емоционално измерение, прошката е и възстановеното доверие между хората, допълва тя и ни дава пример: „Изследвания в медицинската сфера показват, че доверието между лекар и пациент се възстановява, ако лекарят се извини за допусната грешка. Връзката между двамата продължава да съществува на ниво доверие след извинението на медика, независимо че именно заради неговата грешка се е наложило пациентът да бъде приет в болница“.

Според Хъбард след като вината в ежедневния ни живот е осъзната, тя води до трайна промяна в поведението ни - правим всичко възможно да не повтаряме грешката, довела до толкова много негативни емоции. 

Какво казаха Йоске Оцибо и Ейми Хъбард на Марта Младенова - чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15