„Тази книжка беше направена през далечната 2010 година и за нея беше много голяма борба да види бял свят в онези години. Точно преди десет години българският пазар, книжен, основно не работеше с български илюстратори или те бяха изключително малко, а пък идеята за авторска книга, която да дойде от илюстратор, която пък и няма текст на всичкото отгоре… беше направо немислимо, това беше толкова иновативно за тях в този момент. Нашият пазар не беше узрял за такова нещо.“
Търсела издател от врата на врата, но я изпращали с репликата: „Тази книга е гениална, но ние не можем да я продадем.“
Тя самата определя книгата като изключително лична и автобиографична. Продължението ѝ все още лежи у дома ѝ, в ателието, на рисунки и пред него има два пътя – или да си остане за нея като лично преживяване, или да срещне смел издател и подходяща пазарна среда.
Текстът и илюстрациите в книгата си противоречат. Първоначално замисленото заглавие - „Утопия за приятелството“, загатва защо. Текстът разсъждава за приятелството на теория, а илюстрациите показват как приятелите много често реагират обратно на това, което трябва да направят, казва Милена. „Когато имаш нужда от тях, тогава ги няма. Когато трябва някой да застане до теб, тогава се оказваш сам.“
Милена мисли, че всеки от нас е бил и в двете роли – и в тази на човека, който изоставя, и в другата - на изоставения.
„На първо четене книгата изглежда черно-бяла, както понякога се чувстваме. Доста често вкарваме емоциите в някакви крайности“, обяснява графичното си решение Милена, която се надява книгата да може да бъде прочетена от хора на възраст „от 3 до 103“.
Милена Радева живее със специална женска котка с мъжко име, която е постоянен неин спътник и „емоционален стожер, активен във всяко отношение – да ми седи в скута, докато работя, да ми пие от буркана с акварелната боя, да ми ближе боите, да минава с лапи през тях…“
Преди да хване трайно четката и молива, в буйната си младост е била няколко години фоторепортер на рок списание. Все още доста хора я разпознават и помнят именно като фотограф. Животът пред обектива тогава бил доста натоварен, защото публиката била жадна за подобни събития. Случвало се пет поредни вечери да е на концерти.
Милена Радева има зад гърба си над 150 илюстрирани книги. Създател е на сайта „Българска илюстрация“. Твърди, че работата ѝ като фоторепортер е била за нея шанс да открадне занаят, който след това да приложи в сайта. За да потвърди думите на свой приятел, че винаги върши много неща едновременно, сега работи като оформител и дизайнер на онлайн списание, занимава се и със сайта на книжарница. Доскоро е правила и оформлението на учебници от новите програми на МОН.
Очакват я няколко книги – от Финландия, САЩ, Германия и един български проект. Ред е да се случи и Второто биенале на илюстрацията, първото е било преди две години. Тогава 120 художници са подали по три свои творби за оценка и селекция. „Това биенале беше първото от 1990-1992 година насам...“, не без гордост признава Милена и се надява тазгодишното да е не по-малко успешно.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Снимки в текста: Личен архивАсоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..
Полицията в Благоевград обяви за издирване 39-годишна жена от село Аврамово, община Якоруда, и 7-годишния и син. Двамата са в неизвестност от 10..
Тревожното е, че ученици в прогимназиална възраст използват вейпове. Това заяви пред БНР Асен Александров, директор на 51-во училище в София,..
Повече от 2 месеца институциите у нас – АПИ, националното ТОЛ-управление, МРРБ и МС, мълчат за осъдително за България решение на Съда на Европейския..