Асла Айдънташбаш: Турският контрол в Северна Сирия ще е дългосрочен

„Нещо като ивицата Газа - територия, доминирана от масова бедност и въоръжени групировки, предизвикваща нестабилност в голяма част от Близкия изток.“ В това има риск да се превърне създадената от Турция „зона за сигурност“ досами част от границата ѝ със Сирия, където президентът Реджеп Ердоган смята да засели милиони сирийски бежанци, които сега са на негова територия. Тезата е на водещата журналистка и анализатор от Европейския съвет за външна политика Асла Айдънташбаш.

В доклад по темата тя изследва интересите на Турция по отношение на Сирия - от сваляне на властта в Дамаск в началото на войната през 2011-а, през предотвратяване на компактен кюрдски пояс от сирийската страна на южната турска граница през 2015 г., до поддържане на обособената след пет военни операции „зона за сигурност“ и военното присъствие в провинция Идлиб в сътрудничество с местния клон на „Ал Кайда“.

„Недопустимо е Европейският съюз да няма думата за съседните си региони. Строго целева помощ в области на развитие на турската „зона за сигурност“ в Сирия, които не противоречат на ценностите на съюза, би допринесла за отстъпки от Турция, връщане на кюрдите в преговорите за бъдещето на Сирия и по-скорошно прекратяване на войната“, каза Асла Айдънташбаш за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„На всички ни е известно защо Турция искаше да създаде тази зона - в основни линии заради страх от независим или автономен кюрдски анклав на границата ѝ. И заради последствията в дългосрочен план за собствената ѝ териториална цялост. Затова Турция отцепи зона, в която към момента живеят около 1 милион и 400 хиляди души. Състои се от 3 отделни територии. А освен това турската армия е и в Северен Идлиб. Заедно с него Турция контролира близо 4-милионно население - главно араби сунити“, добави тя.

„Това е много консервативно място. Пълно е с джихадистки елементи и опозиционни групировки, които клонят към джихадистката идеология. Това представлява трайно предизвикателство, проблем и главоболие, с които Турция ще трябва да се справя. Тя понастоящем контролира много опозиционни групировки в района, а с „Хаят Тахрир аш Шам“ - Организацията за освобождение на Леванта, която е клон на „Ал Кайда“, има определено разбирателство за мирно едновременно присъствие в северната част на Идлиб“, обясни Асла Айдънташбаш в интервю за Деян Йотов.

- Какви са предизвикателствата за Турция в поддържането на такова присъствие в Идлиб?

- Много е трудно да се поддържа съвместно съществуване с радикални ислямисти. Пример за това е Пакистан. Силите за сигурност там мислеха дълго време, че контролират талибаните. Не виждаха заплаха в тях и въобще от джихадистки движения в самия Пакистан или в съседен Афганистан, докато не стана твърде късно.

Огромно препятствие пред успеха на турския контрол на тези територии е Русия. Тя е много влиятелен партньор на Асад и турските операции в Сирия са възможни до голяма степен благодарение на договорките между президентите Ердоган и Путин. Докато руснаците изглежда не са против анклавите с турско присъствие в 30-километровия арабски пояс до част от границата на Турция, не съм сигурна дали ще продължат да спазват мартенското споразумение за Идлиб.

Какъвто и да е проблем да възникне в турско-руските отношения - трус в Либия, в търговските преговори, включително за ракетните комплекси С-400 - може да доведе до зелена светлина от Москва за нова офанзива на сирийския режим в Идлиб. Бракът между Турция и Русия е много лабилен.

Освен това бих откроила колко струва на икономиката на Турция. Няма прозрачност и не знаем точно, защото парите идват от бюджета на различни институции - от сектора за сигурност на Турция, министерството на образованието, религиозната дирекция и други институции. Но е ясно, че се харчи за близо милион и половина цивилни без доходи, както и за 40 до 50 хиляди бойци. Става дума за милиарди долари.

И още едно нещо бих отбелязала - приликата със ситуацията в Газа. Мислиш си, че създаваш зона за сигурност, но всъщност то е нещо, затънало трайно в бедност и е център на нестабилност.

- Турската политика по отношение на Сирия еволюира значително за времето на 9-годишната война там. В ход ли е нова промяна - заради неизбежното отражение на коронаепидемията върху икономиката на Турция, която и без това не е в цветущо здраве?

- Честно казано не виждам голяма воля в Анкара за преосмисляне на тази политика. А би трябвало да има желание поне части от нея да бъдат променени - особено за отношенията с джихадистките групи, които могат да се окажат опасни. Но към момента, според мен, усещането, че Турция може да контролира територии отвъд границите си - било то в Либия, или в Североизточна Сирия - се възприема в Анкара като нещо много позитивно.

Особено в контекста на мантрата от последните няколко години за възраждаща се Турция , която по думите на президента Ердоган ще играе голяма роля в надпреварата между великите сили през XXI век.

Надявам се, че един ден по-хладните умове ще надделеят. Конкретно - в подкрепа на светското обучение, така че да се даде отпор на салафисткото влияние в района. Защо и да не се стигне до помирение с кюрдите, което да позволи възобновяване на търговията между техните и арабските райони, както и на достъпа им до хуманитарна помощ. Тогава, разбира се, Европа би могла да играе важна роля.

- При очакваните промени в световния ред и трудни икономически времена трябва ли ЕС да се конкурира с другите сили за приятелството на Ердоган или за влияние върху него?

- Много труден въпрос ми задавате - не зная какъв е отговорът му. Но зная, че в света след Covid всички ще бъдат малко по-прагматични. Всички ще бъдат принудени да бъдат по-прагматични. И малко по-малко идеалистични. Смятам, че турският контрол в Северна Сирия ще е дългосрочен. Не смятам, че Турция ще се изтегли оттам скоро или дори въобще.

Европа има своите предизвикателства и дилеми. Също както и Турция. От една страна у някои страни членки има силни възражения срещу, както те смятат, турската окупация на част от Сирия и те не искат да я легитимират. От друга страна има наистина необходимост да се работи с Турция по въпроса за бежанците, а и за Сирия въобще. И за да не се превърне тази зона във втори Пешавар - района в Пакистан, откъдето идва „Ал Кайда“.

Струва ми се, че единственият начин Европа да се включи в играта, от която отсъства към момента, е да работи с Турция. Има няколко начина това да стане, като например европейска роля в процеса на стабилизация. Изобщо не подкрепям идеята Европа да подпише празен чек на Ердоган като хуманитарна помощ или реконструкция на този район. Разбира се, че това би трябвало да стане при определени условия и срещу нещо в замяна. Но трябва вече да започнем да мислим градивно за Сирия и за отношенията с Турция. Защото ако просто си затваряме очите за реалността, това няма да я промени.

- Дали Ердоган няма да възприеме още по-агресивна политика към Евросъюза по отношение на миграцията и газовите сондажи в Източното Средиземноморие?

- Мисля, че тонът вече се промени и че Ердоган се опитва да се въздържа от кавги като тези с германския и с холандския лидер през 2017-а, когато ги нарече нацисти. Има воля за избягване на подобна отровна реторика, за която Турция си плаща скъпо. Но едва ли ще даде заден ход за Либия, Източното Средиземноморие или Сирия.

Там Европа липсва. И Ердоган вижда в това възможност да играе силова роля. Все още обаче има шанс за преговори. Европа просто трябва да започне да се отнася сериозно дипломатически и политически по отношение на страните в непосредствена близост до нея. Тя или ще влезе в играта, или ще позволи на Турция да монополизира Юга. Не зная какво биха избрали европейците, но отсъствието им от Либия и Сирия не е добър политически избор.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.