Хайко Вимен, МКГ: Ливан трябва да преустрои икономическия си модел

Докато милиони европейци се чудят как и дали ще успеят да свържат двата края, разбираемо е, че европейските лидери са фокусирали вниманието си върху начините да им помогнат. Разбираемо, но неправилно, защото така губят от поглед кризата в Близкия изток.

Тази криза изисква решения без отлагане. Иначе рискът да се повторят събития отпреди 5-6 години, въздействали върху целия Съюз, е твърде голям.

От два месеца Световната програма по прехраната, ООН, „Хюман райтс уоч“ и ред други организации бият тревога за нарастващите глад и мизерия в региона - ефект от пандемията и противопандемичните мерки. Преди десетина дни към апелите за помощ се присъедини и Хасан Диаб - новият премиер на Ливан. Той стартира преговори с Международния валутен фонд за спасителна програма, а едновременно с това чрез статия във „Вашингтон пост“ се обърна към Америка и Европа с молба да осигурят прехрана за народа му. Молба, съпроводена с предупреждения за дестабилазация и нови бежански вълни.

За ситуацията в Ливан, как се стигна до нея, колко опасна е за Европа и какви са начините да избегнем опасността Добрин Йотов разговаря с Хайко Вимен. Той е старши анализатор в Международната кризисна група.

В какво се корени днешната криза?

Тридесет години тази страна живя не според чергата си. Ливанците внасяха два, че и три пъти повече, отколкото произвеждаха и изнасяха. Правителството „по правило“ харчеше 20-30 процента повече от приходите си. Бюджетните дефицити се трупаха година след година. Дълговете нарастваха, а лихвите ставаха все по-големи. И в даден момент музиката спря, както се казва. Притокът от пари секна и касичката се изпразни. Ето в такава ситуация Ливан се намира днес.

Колко зле е положението? Може ли МВФ да спаси Ливан?

Преди десетина дни ливанският премиер предупреди за недостиг на храни. И как иначе, след като страната внася 80 процента от това, което консумира, а Централната банка остана почти без валутни резерви.

Много фирми спряха да работят. Безработицата е може би 40 процента, а може би е още по-висока - никой не може да каже със сигурност, защото половината Ливан е затворен заради коронавируса. Инфлацията галопира - ливанският паунд загуби 60 процента от стойността си, цените на вносните стоки скачат нагоре. Повечето хора загубиха ⅔ от реалните си доходи.

Ливанците са в дълбока пропаст. Международният валутен фонд може да им хвърли въже, но те ще трябва сами да се изкатерят и това няма да е лесно.

Договарянето с МВФ ще е само началото на един дълъг процес и той може и да не е достатъчен, защото Ливан трябва да преустрои икономическия си модел. Досега страната разчиташе на пари от диаспората и спекулативни сделки. Този механизъм вече не работи. Ливан трябва да развие производството, а ливанците - да нагодят стандарта си на живот на производителността си.

Икономическият модел трябва да се промени. Ами политическият?

Наблюдавайки Ливан, много хора виждат преди всичко модела, при който властта е поделена между религиозните общности (шиити, сунити, друзи и християни). Аз смятам, че е много по-належащо да се промени начинът, по който тези партии - били те религиозни или не - генерират подкрепа. Когато придобиват дял от властта, политическите партии в Ливан го използват, за да насочват публичния ресурс - бюджетни пари, обществени поръчки - към своите поддръжници. Резултатът е неефикасно управление - и това е доста учтива формулировка. Корупцията е системна. Тази система потиска страната и трябва да бъде премахната.

Може да се каже, че подялбата на властта между религиозните общности улеснява тези злоупотреби. Принципът е: „Тези неща са за нас и не ме питай как ги взимам. Ако аз не съм корумпиран, другите ще са още по-корумпирани“. Преди години работих в друга страна с подобна ситуация - Босна. В Босна има три етнически групи и три извинения за политиците да са корумпирани. Е, в Ливан има 18 групи и извиненията са сигурно 18.

Европа трябва да реши дали при такива условия си струва да помага. Какви ще са последиците, ако оставим ливанската държава да пропадне?

Видяхме през последните 10-15 години колко опасен е сривът на централизирания държавен контрол. Най-лошият пример е ИДИЛ - джихадистката групировка се разрасна, защото Сирия и Ирак загубиха контрол върху част от териториите си. иракските войници побягнаха от джихадистите, не защото са страхливци, а защото корупцията бе разяла армията отвътре.

Ливан има негативен опит с джихадизма. Лесно можем да си представим сценарий, при който части от страната ще излязат от контрола на централните власти и определени групировки, като тези, притиснати сега в Идлиб (в Западна Сирия), ще се озоват в Северен Ливан.

Друг аспект на проблема са тези над един милион бежанци от Сирия. Те са засегнати най-силно от настоящата криза... Ако ливанската държава изпадне в невъзможност да подсигури охраната на бреговата си линия, броят на мигрантите (към Европа) може да се увеличи. Може би не до либийски пропорции. Но ако се замислите какво изумително разстояние хората преминават с лодки от Либия до Италия, тогава ще си дадете сметка, че Ливан не е толкова далеч от Кипър и Турция.

Дори ако си представим, че просто така, без морални скрупули, ще гледат как хората гладуват, европейците трябва да имат предвид сценария с мигрантски лодки до Кипър.

Дават ли си сметка в европейските столици за тези рискове?

Миналия декември имаше дискусия за откриване на кредитни линии, които да позволят на ливанците да внасят храна. Дискусията бе и за влизане на европейските банки в ролята на търговските банки в Ливан, които вече не могат да изпълняват функциите си, понеже са банкрутирали.

Не съм сигурен, че това предложение ще бъде приложено сега, защото всички чакат развоя на преговорите с МВФ. Очаквам от Европейския съюз да поиска от ливанското правителство преди всичко да отмени субсидиите за горивата. Защото огромна част от това, което ливанските власти харчат сега от топящите се валутни резерви, отива за гориво. А вносителите на горива са облагодетелствани, защото си купуват долари от централната банка по разменния курс отпреди пропадането на паунда.

Поскъпване на горивата доведе до бунтове в Иран миналия ноември. Ирански сценарий ли очаква Ливан?

Проблемът е в този сценарий на дестабилизация. Проблемът е, че ливанските власти поддържаха тези субсидии, вместо да ги намалят постепенно. В момента субсидията покрива към 60% от цената. Резултатът е, че голяма част от горивата се изнасят контрабандно за Сирия.

За да получат помощ, ливанците първо и преди всичко трябва да направят нещо с тази субсидия. Няма никакъв смисъл Европа да дава пари за храна, а ливанците да ги пилеят за вносните горива, а от това да се възползват не бедните, а някой друг, който ще прибира печалбите в джоба си.

Да, политически тази реформа е трудно приложима. Но ако ви е страх от бунтове, тогава помислете кой ще бъде най-засегнат от премахването на субсидиите и помогнете целенасочено на тези хора. Всеобщите субсидии за всички потребители са безумие.

Ако в този момент - уплашени от бунтове и дестабилизация - отворим касите и започнем да наливаме пари, така всъщност ще намалим натиска върху ливанското ръководство за промени - ще ги насърчим да продължат постарому. Ливански активисти ни предупреждават, че чрез държавните институции, контролирани от политиците, средствата ще достигнат само до някои от нуждаещите се. Така ще продължим да пресъздаваме сегашната ситуация.

От друга страна, ако чакаме ливанците да изпълнят реформите твърде дълго, без да правим нищо, можем да стигнем до момент, в който не е останало нищо за спасяване. Това е дилемата, която трябва да решим.

Сега ливанците преговарят с Международния валутен фонд и всички чакат изхода от тези преговори. Защото одобрение (за заем) от Фонда ще е сигнал, че механизмите за стабилизиране на Ливан са налице.

Междувременно европейците трябва да се намесят в полза на тези, които най-много страдат в настоящата криза. Има начини това да стане: чрез хуманитарни помощи, чрез пренасочване на програми за развитие, чрез кредитни линии за малки и средни предприятия, които сега не могат да се издържат заради провала на банките. И да казваме на ливанското ръководство: ако искате по-съществена помощ, например, за изграждане на електроцентрали, тогава ще трябва да премахнете неефикасните процедури и да промените правилата за разпределяне на обществените средства.