Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Административната реформа в Украйна не заплашва българското малцинство

Снимка: Радио България

Остават ли неясноти около административната реформа в Украйна и ще засегне ли тя правата на българите там, каквито опасения изрази в декларация българският парламент, а тя от своя страна предизвика ответна негативна реакция на украинското Външно министерство
Реформата предвижда сегашният административен район Болград да бъде раздробен на пет по-малки административни единици. Как изглежда картината в българските райони в Украйна описаха в предаването „Хоризонт до обед“ двама от кметовете на села с българско население там.

Тази реформа приближава услугите до хората и няма никакво отношение към идентичността, заяви Николай Дмитриевич Богоев, кмет на село Огородное в южната част на Бесарабия, основано през 1813 година. Хората са съгласни с реформата и няма притеснителни моменти, свързани с българския език и българската култура, допълни той. „В нашето село никой не ни забранява да спазваме обичаи и традиции, да развиваме българската култура.“

„Когато през 2014 тази реформа започна, още през 2015-а ние казвахме, че тази реформа няма да е лоша за нашите села, но не се случваше, защото има много противници. Сега, като видяхме, че ще бъде доведена докрай, всички кметове се събрахме и приехме решение, че ще е по-правилно да направим пет грамади (общини – бел. ред.) Проведохме обществени изслушвания в селата, събрания“, разказа Николай Богоев.

В Болградския район влизат 18 кметства. 60% от населението е българско, има и население с  албански, молдовски и гагаузки корени. Реформата цели да даде повече правомощия на отделните центрове на общини, поясни Богоев. 

В Болградския регион се планират пет административни центъра. По закон разстоянието между центъра на района и крайно село не трябва да е повече от повече от 25 км, сега това разстояние в рамките на Болградския район е 60 километра, уточни той. Според Николай Богоев противопоставянето на реформата е свързано вероятно с интереси финансирането да се разпределя основно в Болград. „За да съхраним това, което имаме, трябва да получим максимални правомощия и финансиране от държавата, а тя това го дава“, категоричен е Богоев.

Административната реформа няма да повлияе върху културата на българите в Украйна, убеден е и Степан Великов, кмет на село Криничное. В неговото село живеят 4 хиляди души с българско самосъзнание. „Децата изучават български език, изучават българска история, занимават се с танци. Няма никакви проблеми“, твърди той.

Ние си съхраняваме своята култура. Живеем тук от 200 години. Конфигурацията многократно е била променяна, но ние не сме загубили културата си. Това административно деление няма да повлияе по никакъв начин“, подчерта Великов. В Криничное хората единодушно са решили, че селото трябва да бъде център на грамада, уточни кметът.

Дори да няма отделна административна единица в този район, това няма да наруши правата на българите там, смята Степан Великов.

Очевидно е, че има противници на това поделяне, въпросът е може ли българският парламент да реагира, без да провери нагласите на населението, посочи пред „Хоризонт“ Райна Манджукова, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина и дългогодишен сътрудник на агенцията, родом тя е от Бесарабия. Според нея с текста на парламентарната декларация се настройват българи едни срещу други и има отхвърляне на всички останали българи в Украйна, не само в Бесарабия.
„Моето село се намира само на 6 километра от друго българско село, обаче не сме в Болградския район. Значи за нашата цялост никой не се грижи. /…/ За Болградския район България се грижи, а за останалите изобщо не се споменава.“

Манджукова се противопостави на тезата, че реформата ще обезличи българщината и ще доведе до размиване на българското. Тя е категорична, че няма добро познаване на българската общност в Украйна и процесите там и „това не е нещо ново“.

Нашите парламентаристи бяха подведени от една от страните. Очевидно тази декларация, това оплакване е инициирано от една група“, коментира Райна Манджукова.

Прозират ли зад реакциите на българския парламент нечии интереси?   

„Личността е Антон Киссе, депутатът в украинската Върховна рада с български произход, който не за първи път обърква отношенията между Украйна и България. Негови писания, негови инсинуации, доколкото имаме данни, са подвели Валери Симеонов да внесе на юруш тази прибързана декларация, заобикаляйки две от комисиите“, изтъкна Васил Данов, капитан I ранг от резерва, член на Атлантическия съвет, познавач на процесите в съвременна Украйна и украински възпитаник.

По думите му декларацията на Народното събрание е гласувана „набързо, зле подготвена и с отрицателен ефект“.

„Българският парламент ненужно и бездарно се намесва във вътрешните работи на украинската държава. Нямаме данни, че са били нанесени някакви щети, било е притискано българското население, както същите хора през 2014-2015-а се оплакваха, че Украйна воюва с българска кръв срещу Русия или както малко по-късно, че Украйна ще заличи българския език. Това е серия инсинуации, която продължава и руши добрите отношения, приятелството между България и Украйна“, подчерта Данов.

Това е удобна топка за имперска Русия, за да покажат, че българското малцинство е притеснено, каза още Васил Данов.

Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06