„Миналото е изключително комфортно място, малък оазис, „затвор“, в който всичко ни е познато. И дори да не е така красиво, дори да има неща, които ни притесняват, убиват като стегната обувка, ние продължаваме да сме там, защото ни е познато. Хората се страхуват от непознатото, затова понякога избират „затвора“ на познатото нещастие в сравнение с непознатото. Оттам идва това преекспониране на миналото. То е тих убиец.“
Ние не сме нашето минало, а нашето настояще, убедена е Мария Лалева.
„За да можеш да продължиш напред, трябват няколко дози смелост. Много повече смелост е нужна, за да кажеш коя част от миналото не си ти самият. Можеш да вземеш от него тази част, която след хубав анализ и честен разговор със себе си, можеш да кажеш – аз бях тогава най-близо до моята представа за това коя е хубавата част от мен, искам да я взема и да продължа. Миналото е една химера, както и бъдещето, но докато бъдещето е въпрос на избор, миналото е единствено въпрос на анализ – откъде съм минал и не съм бил аз, къде съм бил наистина аз.“
Според Мария Лалева от изминалите два различни месеца на изолация и ограничения можем да вземем „усещането, че не ни трябва толкова много, колкото преди имахме, за да се чувстваме добре и в равновесие“. Лалева вижда в пандемията и изолацията повече позитиви.
„Негативите са социални, икономически, но, както казваше моят баща – неща, които се оправят с пари и труд, не са проблем. Има нещо много по-важно: човекът имаше нужда да спре и да се вгледа в себе си и в собствените си избори – в това кой е, с кого живее, какво работи, кое му липсва от оня свят, който по някакви причини ни беше забранен да го живеем два месеца.“
Равновесието между материалното, консуматорското в нас, и духовното, е много нарушено, смята Мария Лалева, според която тези два месеца са ни били нужни, за да се сетим, че сме „много повече от едни тела и едни разумни кутии, които имаме в главата си“.
Има един неумолим закон на промяната – нито една сутрин не се събуждаш същият като предния ден. Има неща – вещи, чувства, спомени, които имат сантиментална стойност и са ти мили. Но за да нахлуе нещо ново и да обновиш себе си, трябва да изхвърлиш нещо, да освободиш място, казва Мария Лалева.
„И ако усещаш, че много те спъва нещо – старата ваза, старата печка, споменът за някого, това ти причинява болка, тежи, а искаш да вървиш нагоре, трябва да хвърлиш излишния товар, да олекнеш. За да се разшириш, трябва да разчистиш. Затова казвам, че човек има най-важната задача първо да говори със себе си, първо да разчисти в себе си, да е честен със себе си, да уважава себе си. Тогава може да опита да уважава и да бъде честен с останалия свят, с другите хора. И тогава се чувства по-свързан. Разчистването е задължителен процес, когато си приел, че искаш да се развиваш.“
Мария Лалева има особено разбиране за пресечната точка между нещото, наречено съдба или предопределеност и свободната воля и собствените усилия. „Там, където има съдба, трябва да се научим на смирение. Смирението не означава примирение. Смирението означава да приемеш определени ограничения, определени неща, през които трябва да минеш, а свободната воля е как ще минеш.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Д-р Таня Стоянова, доцент по молекулярна и медицинска фармакология и урология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис е гост в 54-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" . Нейното хоби са това, което обичат децата ѝ, но понякога рисува и обича да слуша кънтри музика. "Ние се занимаваме да..
В "Нощен хоризонт" ви срещаме с маестрото на българската музика – композитора и диригент Иван Кръстев . В откровен разговор той сподели за началото на своя път в музиката, когато започва да учи пиано и цигулка на едва 4 годин и. Кръстев разказа за своето творческо израстване, водено от вдъхновението да съчетава музика и литература. Още..
Никой родител не си представя да чуе от лекар диагноза за детето си, според която то няма да живее повече от осем години. Първо не вярва на това, което се случва, но после придобива сила и прави невъзможното, за да спаси не просто човешки живот, а живота на сина си. Той е Ервин и е вече на 32 години - със Синдром на Уест...
"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква. "Казват, че като ръководител той не е..
С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..
Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..
Д-р Калин Поповски е един от най-известните акушер-гинеколози в Плевен. Завежда Клиниката по акушерство и гинекология към Университетската болница "Д-р Георги Странски". Д-р Поповски е потомствен лекар, в неговите ръце през над 30-годишната му практика са изплакали за първи път при раждането хиляди деца от цялата страна. "В медицината не..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Макар доверието към НАТО в България да не е крещящо, то мъничко расте напоследък. Доверието към ЕС у нас е традиционно високо и то расте, това..
" Русия има интерес да се разраства конфликтът в Близкия изток , защото това отвлича политическото внимание от агресията на Русия в Украйна. Това..