На път към глобална рецесия културата не е лукс, а необходимост

Различни правителства в Европа плавно облекчават ограничителните мерки и отварят икономиките. Творческите и културните индустрии обаче поеха сериозен удар и е възможно да бъдат сред последните възстановили се от икономическия спад. Различни са причините, поради които културният сектор ще отчете огромни загуби. Много от музеите, обектите на културното наследство и дори концерти са свързани с туризма – друг сектор възстановяващ се бавно поради постепенното премахване на ограниченията за пътуване и физическа дистанция. Също така самият характер на кариерите на артистите е такъв, че не могат да бъдат замразени за неопределно време и след това да се рестартират все едно нищо не се е случило. За актьори, сценаристи и режисьори чиито продукции са спрени, за певци, групи и стендъп комици, отложили турнета и визуални артисти, подготвяли с месеци или години изложба или шоу вероятно се убиват възможности, които в последствие ще изчезнат. Освен това покупките на произведения на изкуството или свързания с тях т.нар. „мърчъндайз“ е по желание и притиснитите от финансови ограничения или страх хора едва ли ще отделят средства в тази посока. Носещите надежда за доход варианти за независимите артисти са краудфъндинг платформите като Kickstarter и Patreon. В дигиталната ера те се превърнаха в опора за създателите на съдържание. Но в основата си те са спонсорска подкрепа и зависят от наличието на дарители, чувстващи се икономически спокойни. За да се противодейства на тези негативни тенденции е необходимо бързото разработване на дългосрочна културна политик, заяви за „Събота 150” Натали Джорджадзе – директор „Комуникации” към европейската мрежа „Culture Action Europe”, обединяваща организации, артисти, активисти, учени и политици, сред които са проведени допитвания по въпроса:

„Културните дейци трябва да преосмислят всичко, тъй като може би се намираме в промяна на парадигмата. Провалът в подкрепата за културата в този кризисен момент би означавал потенциално необратими загуби за създателите, артистите и професионалистите в областта на културата. Ще има и щети за много културни практики, ресурси и организации. Без целенасочена подкрепа ще има значително влошаване в богатството и разнообразието във всички проявления на културата. Отвъд ограничениния подход по сектори в културата, пренебрегването на културата в този критичен момент ще има огромни последствия за обществата. На път към глобална рецесия културата не е лукс, а се превръща в необходимост.”

А какви са опасенията в сектора?

„На първо място е несигурността – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Става въпрос за работата по време на блокада, приспособяването към новите изисквания с облекчаването им и голямата несигурност за бъдещето, заради която дългосрочното планиране ипрограмиране е почти невъзможно. Повечето от създателите на култура са тежко засегнати от прекратяването на изложбите им и възможностите за изпълнения. В сектора, чиято оснвна черта е самостоятелната наетост и свободната практика, съчетани със смортоносната липса на достъп до социална защита, липсата на доходи през следващите месеци, представлява пряка и незабавна заплаха за съществуването на артисти, изпълнители и много други културни деятели, които още преди извънредната ситуация изпитваха затруднения. Вторият въпрос, които определихме е мобилността и интернационализацията. От историческа гледна точка, артистите винаги са били в движение – преминавали са граници и са се вдъхновявали от чужди култури. Ограниченията за движение представляват екзистенциален проблем за много представители на културата – артисти и компании. Докато някои практики могат и трябва да бъдат преосмислени и могат да бъдат „заземени” в местна обстановка, други са зависими от международните сътрудничества. Интернационализацията и международното сътрудничество в областта на културата са заплашени. Нарушената връзка с публиката, възстановяването на доверието и близостта и очакваният спад в участието в културни прояви заради нови правила и разпоредби или икономическа рецесия е друг проблемен въпрос в сектора.”

На провелата се този вторник видеоконференция, министрите на културата на страните от Европейския съюз обсъдиха плановете си за следващите стъпки за отварянето на културните средища и рестартирането на събития и продукции. Във фокуса беше и влиянието на кризата върху културните и творческите сектори и възможните начини за ангажиране на творци и публика при новите социални и икономически обстоятелства. Комисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел изтъкна създаването на платформата CreativesUnite за споделяне на добри практики при справянето с кризата от различни страни, и допълни:

„Скоро ще влезе в действие зов за помощ за сценичните изкуства. В същото време чрез инициативата „Музиката трогва Европа” ще пренасочим двата и половина милиона евро, достъпни през тази година, в помощ на сектора. Бих искала да мобилизирам всички възможности по програмата „Еразъм Плюс”, като националните агенции подготвят призив за извънредни мерки. Целта ни е да мобилизираме до 100 милиона евро като ясен знак на солидарност и подкрепа за развитието на умения, дигитални компетенции и социално включване чрез изкуствата. Отвъд това ще търсим други инструменти, като включването на културата в програмата „Хоризонт Европа”.”

В Германия артистите на свободна практика могат да получат 5000 евро като част от федерална програма за помощ на хората със свободни професии. Швеция пък задели 38 милиона евро за компенсации на щетите от отменени или отложени културни събития заради пандемията. Артисти в Стокхолм излагаха произведенията си по балконите и прозорците си, за да покажат, че художествения живот в столицата на Швеция е жив, въпреки затворените културни институции. Добрите примери като тези обче се броят на пръсти и са характерни за заможните западни и северни страни. Натали Джорджадзеот Culture Action Europe алармира:

„Свидетели сме на това, че културният сектор в Източна и Южна Европа е изправен пред по-сериозни последствия в сравнение с държавите от западната и северната част на континента. По-слабите системи за социално осигуряване в някои страни от Европейския съюз допълнително затягат несигурната ситуация в културния сектор.”

За актьори, изпълнители, музиканти, танцьори, комици, сценични и филмови работници, техници и организатори на фестивали във Франция беше удължен с 12 месеца срокът за получаване на обезщетения за безработица, тъй като там културни събития с над 5000 души няма да се състоят поне до септември. Президентът Емонюел Макрон заяви:

„Трябва да се създадат нови форми на съвместимост с публиката. Местата за креативно изразяване трябва да се съживят. Артистите трябва да създават отново, да бъдат заедно и да могат да взаимодействат с публиката. Но през междинния период трябва да се създаде друг начин за връзка с аудиторията – по-малка аудитория, видео записи, различни взаимодействия.”

Въпреки че провеждането на онлайн концерти или събития се приема като спасителен пояс за артистите, всъщност и това се оказва протеворечив метод, особено от страната на независимите артисти. Натали пояснява:

„Дигитализацията е само временен изход и не може да бъде дългосрпочно решение. Тя повдига и фундаментални въпроси, свързани с цената на изкуството. След като имаме достъп до културно съдържание по време на пандемията безплатно, това означава ли, че културата и изкуствата са изначално безплатни? Освен това мненията са противоречиви относно дигиталните комерсиални платформи като Нетфликс, ЮТюб, Спотифай и други, както и за ролята на изкуствения интелекти алгоритмичните пристрастия, които възпрепятстват многообразието и достъпа до немасово културно съдържание.”

„Със сигурност! Много от културните деятели през настоящия период преосмислят, планират в дългосрочен план, преразглеждат практиките си и намират алтернативни решения, за да осигурят достъп до своята публика. Очевидно дигиталните похвати имат важна роля в това, но както казах по-рано те имат и последствия, особено за определени области на изкуството. Още преди създалата се ситуация имаше дискусии в сектора за диверсифицирането на източниците на доходи, разработваха се нови правителствени модели за културните организации и компании. Много от малките, средните и големите културни инаституции преминаха към по-нетрадиционни начини за приходи. Сега виждаме, че първите засегнати от кризата са компаниите,които работиха като предприемачи. А традиционните, с обществено финансиране институции все още се справят относително добре. Това е добър урок за научаване, които се повтаря и сега след кризата от 2008-а, а именно че общественото инвестиране в културния живот и изкуствата е фундаментално.”

Изкуствата имат важно значение по време на пандемия – според различни проучвания, разглеждането на картини, слушането на музика или наблюдаването на изпълнение засилват познавателните способности, намаляват тревожността, помагат при психологически травми, подобряват социалните умения и самочувствието.