Тя помни исторически стъпки от различни посоки и ги превръща в съвременна мозайка от култури и религии.
"Има нещо много странно в тази страна." Това е един кръстоносен път, а по кръстоносните пътища кървави следи са оставили всички – и византийци, и римляни, и араби… Тези земи са живели в Османската империя, били са английска и френска колония.
Кървавите следи, дълбоките рани и тъжните истории от войните, учат на най-трудните житейски уроци – като този: „Дайте ни мир и ще видите от нас чудеса“. Така казват в Ливан, страната, в която съжителстват различни религии и култури, преживяла 15 години гражданска война, кръвопролитни конфликти, икономически сривове и финансови катастрофи.
В днешния сложен свят, мирът остава дефицитна стока. Макар че в условията на пандемия примирията изглеждат малко по-възможни. Ливанците определено знаят колко горчива може да бъде цената на мира, защото вече са я плащали. „Може да забравите с кого сте се смели, но никога няма да забравите с кого сте плакали“, пише още Халил Джубран.
„Когато сядаме ние, ливанците, помежду нас няма разлика – дали е мохамеданин, дали е християнин. Ние сме ливанци. За съжаление светът не се върти от истинските хора. Той винаги се върти от желанието на големите сили, но ние, ливанците, се обичаме помежду си“, казва Амал, лекар в Бейрут.
Нина Шарафедин е акушерка. В Ливан е от почти 30 години. Съпругът й е ливанец, завършил медицина в България. Заради любовта Нина сменила българския въздух с ливански, но и тук се почувствала като у дома си.
„Като че ли има някакъв магнит в тази страна. Дори войната, колко неща сме преживяли и те привлича. Искаш да се връщаш отново и отново“, така изглеждат нещата за Нина.
Макар, че настоящата ситуация, която прилича на война, променя целия свят. Както гражданската война в Ливан променила ливанците.
„Когато човек види войната, преживее войната, тогава успява да се радва на много малки неща и да оцени живота, да усети, че за секунда може да загуби всичко. Затова не си заслужава да прави проблеми, а да живее и да се наслаждава на живота.“
Този урок научила и Нина. С идването си тя се озовала в южен Ливан, който бил окупиран. Представете си едно момиче, което търси розов живот и всичко хубаво. Пристигаш и виждаш война, спомня си тя. „Хора с оръжие непрекъснато, танкове. Когато видях танка за пръв път, бяхме на улицата и си мислех, трябва да се приближим, да отидем до танка, за да не могат да ни улучат.“
Срещите с войната и смъртта променят. Нина Шарафедин се е научила да бъде по-добър човек. Ливан променя чужденците, които живеят тук по-дълго. „България за мен е всичко. Наистина е това чувството. Пристигаш и искаш да целунеш първо земята, след това всичко останало. Ливан за мен е половината ми живот.“
За 30 години Нина научила, че мирът и балансът между различни култури, етноси и религии, е трудно постижим. „Няма и никога няма да бъде. Това винаги е във въздуха“, казва тя, но реалният живот рисува и друга картина.
„На моя съпруг в семейството има от всички религии. Аз съм православна християнка. Едната му сестра е женена за християнин маронит. Брат му е женен за мюсюлманка сунитка, другите – за шиити, също друзи. Те са един коктейл и когато се съберем всички заедно, много е хубаво.“
Може би така се случва, ако избереш мира в страната на различия, където балансът винаги е бил трудно постижим, а усещането за конфликт е във въздуха. Но, както казват в Ливан – любовта лекува всичко. Както в думите на ливанския поет Халил Джубран, където „любовта е единствената свобода в света“.В рубриката "Горещи сърца" срещата е с една чаровна, впечатляваща с усмивката си и творческото си излъчване жена. Венета Велева е родена през 1973 г. в Добрич, където живее и работи и в момента. Трудно й е да нарече себе си творец и след търсене на по-подходящата дума, се определя като артист. Венета работи в областта на художествената керамика..
Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..
Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..
В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..
В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как да го направи. С..
Цялата история чуйте в звуковия файл. Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Победата на регионалните избори в провинция Бранденбург не се дължи на канцлера Олаф Шолц, а на кандидата за министър-председател Дитмар Войдке..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..