Държавата да не оставя цялата тежест в борбата с коронавируса върху НЗОК - за това призова в интервю за БНР председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
„Независимо дали приходите на Касата ще са в рамките на планираните или не, според мен е задължително държавата да отдели от средствата, които е предвидила – било то от този 10-милиарден дълг, който ще се тегли, било от други източници. Не може да прехвърли цялата тежест върху НЗОК. НЗОК е касата на здравноосигурените пациенти, тя не е за борба с епидемии и не е редно всички разходи по лечение и на неосигурени пациенти, разходи по нови изследвания изцяло да лежат на гърба на Здравноосигурителната каса, защото това ще лиши българските граждани от много други важни дейности“, предупреди Маджаров в предаването "Преди всички".
Когато държавата трябва да се справи с такава епидемия, да хвърлиш целия разход и цялата тежест върху Здравноосигурителната каса, за да оставиш после други пациенти с по-малки възможности за лечение и диагностика, не е коректно, смята д-р Маджаров. Държавата трябва да поеме своята роля, за да не се окаже есента, че много по-малко хора са получили съответната диагностика или са били оперирани, защото няма пари, коментира той.
Случаят с починалата лекарка от Спешна помощ в София показва още веднъж, че в медицината 2 и 2 не прави четири. Категорично не може да се твърди нищо, защото става въпрос за реакция между нашия организъм и микроорганизма, който ни атакува, каза още д-р Иван Маджаров.
Съмненията идват от факта, че лекарката е изписана с два отрицателни PCR теста за Covid-19, а след това се връща в тежко състояние. Ясно е, че е била заразена с коронавирус и вероятно се касае за по-късни усложнения, включително емболия, уточни Маджаров. „Това, че е изчистена от вируса, не означава, че няма последици след прекараната борба с вируса. От света идват все повече данни за усложненията, които настъпват и късните прояви в белите дробове, които се наблюдават при пациенти, които са се излекували от коронавирус.“
Д-р Маджаров отбеляза, че липсата на предпазни средства в първите дни и седмици на регистрираните случаи у нас е довела до сегашния брой заразени медици, но при сегашното ниво на обезпечаване не би следвало този брой да расте в следващите 30-40 дни.
В Закона за извънредното положение не са предвидени мерки за мобилизация на всички лекари, посочи Иван Маджаров по повод възникналата криза в болниците в Сливен и Видин и липсата на лекари, които да лекуват пациенти с Covid-19. Командироването на медици не може да бъде трайно и да реши проблемите, по-скоро трябва да се мисли стратегически, убеден е д-р Маджаров.
„Това трябва да ни е за урок и да се мисли стратегически по отношение на принципа на финансиране на отделните отдалечени области като Видинската, принципа на финансиране изобщо на здравеопазването в България.“
Българският лекарски съюз предупреди още в началото, че обявените 1000 лева за медиците на първа линия без ясни критерии ще доведат по-скоро до разделение, отколкото да стимулират. Така и се оказа, подчерта още д-р Иван Маджаров. Според него тези пари са били разпределени по начин, който е обиден „дори и за самите звена, в които работят колегите“.
„Стимулите за лекарите и за медицинските сестри трябваше да бъдат масови, големи и значителни“, допълни Маджаров, като разшири диапазона до ДЦК-тата и общопрактикуващите лекари, които по думите му в епидемична обстановка не знаят кой влиза в кабинета им и застава срещу тях, както и до специалистите в РЗИ, които ходят да взимат проби и да карантинират.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл." Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Велислав Минеков, Веселин Данев и проф. Кирил Топалов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.